Две симетрични държави все още са необяснимо далеч една от друга

Усилията на един дипломат и екипа u успяха за кратко време да основат българско училище, да получат градина на името на София в Тбилиси и да създадат първия „Грузинско-български речник“

Странни са отношенията между България и Грузия. Това са две напълно огледални страни - древни, православни, борбени, останали със собствено самосъзнание, идентичност и култура, въпреки инвазии, робство, владичество, подтисничество. Еднаква е вярата в Свети Георги, в свободата, в честта, във виното и ракията, дори.

Дузина грузински графа са загинали на Шипка, Бачковският манастир е основан от грузинци, а дори първият ни следосвобожденски княз е могъл да бъде грузинец. Е, да, и Варна за кратко е бил прекръстен на грузинец, но това е съвсем друга история.

Цялата тази близост и свързаност през годините е потъвала и засенчвана под клеймото „Русия“, защото така сме възприемали връзките си с народа на картлите. Такива сме били - едните съюзна република, другата - ние - „не-за-граница“.

Днес, когато сме демокрации, независими от от големите империи плахо вървим един към друг. Недостатъчно бързо. Все още нямаме преки връзки в транспорта, а трябва - Грузия са огромен потенциален клиент на българския туризъм и обратното.

България е страната за контакт на Грузия с НАТО. България работи активно и лобира Тбилиси бързо да се интегрира в евроатлантически структури, въпреки огромната съпротива от страна съседи и лицемерно безразличие в Брюксел. Това е политика, която обаче е в страни от най-важното - директните връзки между двете страни.

Това, което досега липсваше дотук, е душата, която да стопли двата народа. Това се случва, когато има будители, а будител може да бъдеш и когато държавата те е пратила, но към задълженията добавиш и много душа.

Към края на мандата си Н. пр. Десислава Иванова, посланик на България в Грузия драсна някои последни щрихи в огромните си усилия, които, нека го кажем, побългариха Тбилиси и Грузия.

Грузия има двойно по-голяма история от България, поне. България е на 1300 години. Но досега нямахме речник! Имаме виетнамски, монголски, но не и грузински, дето е отсреща.

По инициатива на Посолството на България в Тбилиси и с негово съдействие излезе от печат Първият Българско-грузински и Грузинско-български речник! Той е плод на доброволческия труд на четирима ентусиасти - българи и грузинци, водени от желанието да подпомогнат по този начин взаимното опознаване нашите два народа и чрез инструмента на езика.

Речникът предстои да бъде изпратен от Посолството до фондовете на всички големи библиотеки и университети в България и Грузия, за да може да бъде ползван от максимално широка и разнородна публика.
Той е първа стъпка, върху която всички професионалисти и желаещи биха могли да надграждат. Не на последно място, той се очаква да подпомогне обучението в първия лекторат по български език и литература, открит през 2019 г. в Грузия и спонсориран от българската страна.

Този огромен и апостолски труд е дело на авторите: гл. ас. Ивана Колева (Ivana Petkova), г-н Валентин Митев, г-жа София Годуадзе-Митева и г-жа Нана Чкареули и на консултанта от Сухумския държавен университет в Тбилиси д-р Мадлена Очигава.

Уважението на грузинците към усилията на българското посолство за двустранните отношения получи един много красив завършек. Градинка „София“ бе официално открита в грузинската столица Тбилиси. По време на официална церемония, съвместно организирана от Посолството на България в Грузия и Столичния общински съвет на гр. Тбилиси (Сакребуло), грузинската страна бе представена от първия заместник-председател на Парламента Гиорги Волски, а домакин на проявата бе председателят на Общинския съвет на Тбилиси - Гиорги Ткемаладзе.

След тържественото откриване на табелката „Градинка София“, по стара българска традиция посланик Десислава Иванова, г-н Волски и г-н Ткемаладзе заедно поляха вода от специално донесено за случая от представители на българската общност менче с цветя.

Българската легация в Грузия успя да подкрепи създаването на Зала „България“ - „Лаборатория за иновативни идеи“, реновирана и оборудвана със средства по линия на българската „Помощ за развитие“ в размер на 34 000 евро през март 2021 г. в „Сухумския държавен университет“ в Тбилиси.

И всичко това само за няколко месеца. Но това са години наред работа и желание за изграждането на мост.
Менчета и цветя са традиция в България, в Грузия предпочитат тоста и виното и танците. Пак благодарение на усилията на дипломатите в посолството, един от най-добрите ансамбли в Грузия - "Нартеби", съставен от южноосетински изгнаници в момента има в репертоара си програма от български хора, които, повярвайте ми, с щипката грузински темперамент изглеждат феноменално.

Българската диаспора в Страната на вълците, не е голяма, но става все по-задружна, благодарение на създаденото то Десислава Иванова българско училище, около което се сплотяват българите покрай всички празници - от Националния празник до Коледа.

През последните години все повече българи откриват красотите на Грузия. Въпреки сложния начин да се достигне до там, страната предлага възможности, каквито трудно може да се намери на едно място - изключителни планини (най-високите в Европа), съхранени от векове кътчета на непристъпните доскоро Сваните, на живописната долина на виното - Кахетия, културата на Тбилиси и Мцкхета. Гостоприемство, сигурност, свобода, вкусно, добри цени - неща, за които мечтае всеки турист. Говоря за Грузия, но говоря и за България.

България притежава същите неща и ги предлага даже в много по-добър вариант. А огледалният народ отсреща би оценил всичко това. Сближаването на двата народа не може да стане от самосебе си. За такива неща трябват усилия на държавите, но и те са безсмислени, ако няма будители и хора, които влагат душата си за нещо наистина смислено.