Всеки, който се влюбва в прочутата певица, се самоубива

Оцеляват мимолетните й тръпки Делон, Белмондо, Мастрояни, Том Джоунс, Митеран

Накрая поривът към самоунищожение не подминава и русокосата хубавица

Те не само са желани, обожавани и превъзнасяни от милиони мъже, които са готови да бъдат прелъстени от тях, стига само да бъдат посочени с пръст или удостоени с поглед. Тези удивителни жени са и богати, като най-често са натрупали състоянието си с артистичен талант и безпардонно демонстрирана вътрешна/външна красота. Не, не са нимфоманки, защото безпорядъчният и ненаситен секс не е тяхна цел, не са и проститутки, тъй като никога не търсят обезвъзмездяване на  услугите в леглото, не са и трепачки-бройкаджийки, които виждат реализацията си в нарастващото стремеглаво число на вкараните в чаршафите им мъже. Ето защо може би най-уместното определение за тези удивителни жени е „секс-богини“ – също като героинята на гръцката митология Афродита. Да, богинята на любовта, красотата и стихийната сексуалност, понякога неопределена, която си ляга с всеки бог или обикновен простосмъртен. И после го зарязва в името на следващия, по-добър в леглото и по-обаятелен като присъствие любовник.

Малцина знаят, че обичаната във Франция, Италия и по целия свят култова преди половин век певица Далида първо става прочута като египетска кралица на красотата. Да, защото родената през 1933 г. като Йоланда Кристина Джилоти бъдеща звезда на естрадата през 1954 г. участва в конкурса „Мис Египет“ и го приключва с короната на абсолютна победителка. Нещо повече – пак в ислямската, но със сравнително разкрепостени нрави  страна, година по-рано тя е възвеличена малко или много като секс-бомба. Ами окичват я с лентата на победителка в конкурса за прилепнали бански костюми „Мис Ондин“ на известна на времето фирма за производство на плажни тоалети.

Естествено успехът в двете национални надпревари за красиво, хармонично и сексапилно тяло отваря вратите на киното в нейната родна страна. И Йоланда Джилоти играе в няколко популярни на времето филма, ама шашва публиката най-вече като дубльорка в „горещите сцени“ на нашумялата в средата на миналия век американска актриса Джоан Колинс, изпълняваща главната роля в лентата „Кралицата на пирамидите“. Но може би давайки си сметка за нищожните перспективи за истинска професонална кариера в Египет, особено за жена, която вярва в огромния си творчески потенциал и сексапил, в края на 1954 г. Йоланда заминава за Париж. Още повече, че това не е проблем за нея, тъй като има италиански паспорт – когато е родена, баща й Пиетро Джилоти свирел първа цигулка в оркестъра на операта в Кайро, а майка й Филомена била шивачка в египетския храм на лириката. И двамата родители са проплакали за пръв път в калабрийското градче Серастрета, никога не се завръщат там, но по-късно, станала световно известна, тяхната дъщеря го посещава и е обявена за почетна гражданка.

В Париж обаче Йоланда не е приета с ентусиазъм във филмовите среди, където я изпраща нейна египетска тръпка, но в замяна на това гласът й впечатлява музиканти от обкръжението на френската богиня на естрадата Едит Пиаф. Предлагат й да запише рикавъри на парче на известната по онова време певица Амалия Родригес и на прочутата неаполитанска песен „Бамбино“/дете, момченце, малчуган – бел. кор./ Йоланда го прави и успехът на малкия диск на 45 оборота е зашеметяващ най-вече заради втория сингъл – той оглавява в течение  на 39 седмици музикалните класации на Франция, запяват го на поразия в съседните страни, русокосата хубавица получава за него дори първата си „Златна плоча“  и всички започват да я наричат „Мадмоазел Бамбино“, тоест „Госпожица Бамбино“.

Самата новоизлюпена певица обаче си избира за псевдоним Далила – тоест сладкия прякор, с който са я наричали нейните приятелчета от родния работнически квартал на Кайро – Шубрах, както и съучениците от италианския търговски техникум в египетската столица - „Света Мария Закрилница на християните“. Но младият френски писател Алфред Машар, с когото Йоланда изживява кратък флирт, не харесва псевдонима, тъй като бил същият като името на героинята от библейската легенда с трагичен край за Самсон и Далила, и я прекръства на Далида. С него тя става звезда на световния артистичен небосклон, любимка на милиони, но може би по-подходящ като метафора на нейния трагичен жизнен път е псевдонимът Далила. Защото това е знойна хубавица, която предава любимия си Самсон на враговете му, те му избождат очите, малтретират го и накрая той загива заедно с тях. А също като Далила и Далида се оказва фатална секс богиня, която предава мъжете, които се влюбват истински в нея, подтиквайки ги да се самоубиват. А накрая, разочарована от живота си, прави същото и самата тя.

Като нейна първа именита жертва черните хроникьори из Европа сочат изключително популярния в средата на шейсетте години в Италия естраден певец Луиджи Тенко. Двамата се запознават през 1965 г. на обикалящото Апенините забавно музикално тв-шоу „Канцонисима“ и стават неразделни. А в началото на 1967 г. изпяват заедно на фестивала в Сан Ремо песента на Тенко „Чао, аморе, чао!“, тоест „Сбогом, любов, сбогом!“, която може да бъде наречена и химн на невъзможната любов. Парчето е сочено за фаворит на фестивала, предричат му победа на музикалната надпревара, но накрая то е изключено от подбраните от журито за финала четири песни.

Денят е 26 януари и когато Луиджи Тенко научава нерадостната новина, той се връща в стаята си в хотел „Савоя“ и призори на следващия ден Далида го намира там мъртъв, прострелян с личния му пистолет. Италианският печат е залят от море от тенденциозни догадки, обединяващото в които е твърдението, че авторът на доста песни, които се пускат редовно и днес по радиата и телевизиите на Ботуша, бил посегнал на живота си не толкова заради отсвирването му на Сан Ремо. А най-вече заради засечената от него връзка на Далида с друг известен колега или с доста по-млад от нея студент, като тръгва дори приказка, че самата тя го била застреляла, когато той й спретнал шумна сцена на ревност.

Психологическият и моралният натиск срещу вече международната естрадна звезда е толкова голям, че месец след смъртта на Луиджи, на 27 февруари 1967 г., тя прави опит за самоубийство в парижкия си хотел и е спасена по чудо от камериерка. Предната вечер Далида пее по френската телевизия „Чао, аморе, чао“ и когато заглъхват последните ноти, и студиото избухва в аплодисменти, тя се разплаква. 

Спасена от френските доктори, месец по-късно певицата изживява друга драма – прави изкуствен аборт, след като е забременяла от почти два пъти по-младия от нея италиански студент Лучо. Същият, с когото според репортери тя е имала връзка още в началото на 1967 г. или по времето, когато е била интимна приятелка на Луиджи Тенко. И дали от уважение към неговата памет, или защото не е искала да бъде обвързана до края на живота си със студентчето, Далида пожелава да абортира при известен хирург-гинеколог. Подлага се на операцията в Италия, където по онова време абортите са забранени и за беда изкуственото прекъсване на бременността я прави стерилна за цял живот.

Едва съвзела се от драмата обаче, тя е осъдена от съдбата да преживее нов неин удар – самоубива се нейният първи и единствен съпруг Люсиен Морис. Той е бил директор на известното френско радио „Европа 1“, запознават се още по времето на „Бамбино“ и се женят през 1961 г. Но няма и година след сватбата Далида го зарязва, хвърляйки се в обятията на прославилия се набързо млад художник и начинаещ актьор Жан Собиески. Казват, че въпреки развода, отношенията й с Люсиен остават добри, като той постоянно се надявал тя да се върне при него. Това обаче не се случва и измъчван от дългото очакване на любимата, през 1970 г. той се самоубива.

Но това не е краят на драмите в живота на Далида, тъй като през 1983 г. тя изживява нова трагедия, при това двойна. Самоубива се заедно с новата си половинка нейното предишно гадже Ришар Шанфре, наричан „Граф дьо Сен Жермен“, с когото се запознават през 1972 г. и са заедно, на приливи и отливи, до 1981 г. Изглежда и той не може да преживее раздялата си с Далида и повлича в гроба жената, която е наследила певицата в леглото му...

Хвърляйки поглед върху другите интимни връзки на Далида с известни личности, които според илюстрованите издания в Западна Европа са поне петнайсетина, може да се направи изводът, че тръпките със звездата на естрадата не са били фатални за тези, които не са се влюбвали в нея или поне не са се задържали за дълго край нея.

Като например асът на френското кино Ален Делон, с когото се запознават през 1956 г. в Париж, през 1963 г. двамата се засичат в Рим и няколко дни се губят в здрав секс из лъскавия апрартамент на култов хотел, а десет години по-късно се срещат отново и изпяват заедно прочутия хит „Думи, думи“. После се разделят, като няколко пъти се виждат само за по едно кафе и Ален Делон си е още жив и здрав.

С Ален Делон

Подобни мимолетни, необвъзващи и може би поради тази причина спасителни за креватните й партньори, се оказват връзките на Далида с прочутия американски актьор Омар Шариф, със звездата на френската естрада Шарл Азнавур, с тази на италианската – Джани Моранди, с английското поп-светило Том Джоунс, с израелското Майк Брант, с популярния френски тв-водещ Мишел Дрюкер, с именития философ Арно Дежарден, с колегата, приятел и често филмов партньор на Делон – Жан Пол Белмондо.

В наниза на кратки тръпки на Далида заслужава да бъде отбелязана нейната забежка с някогашния френски президент Франсоа Митеран, в чиято предизборна кампания през 1981 г. тя участва активно. Старият донжоан я харесва не само защото с популярността си тя му донася десетки хиляди гласове, но и поради факта, че хитовата певица е все така сексапилна, дори на подстъпите към нейния половин вековен юбилей. Радват си се двамата с президента няколко дни в старинен замък, след което според клюката той я зарязва най-безцеремонно заради много по-младата от нея социалистка Клер.

Някои осведомени хроникьори казват, че Далида се била отдалечила сама от Митеран, за да не внесе смут в кариерата на новоизбрания президент на Франция, но нейни близки твърдят точно обратното. Ами бившата „Мис Египет“, певицата, изпълнила химна на несбъднатата американска мечта „Влюбения Джиджи“, била изстрадала раздялата с държавния глава като поредна драма в живота й. Разбира се, според запознати Митеран със сигурност не й е обещавал да се разведе заради нея или да се откаже от другите си многобройни любовници. Но не я бил възнаградил поне с някакъв жест на благодарност и признание заради оказаната му подкрепа на президентския вот. А Далида го очаквала, може би до края на дните си.

А този край идва не много време след това, в нощта на 2-ри срещу 3-ти май 1987 г., когато певицата се нагълтва със смъртоносна доза съннотворно и уиски във вилата си в артистичния парижки квартал Монмартр. Казват, че дълго преди да посегне на живота си, тя била изпаднала в тежка депресия. Може би заради отсвирването й от Митеран, може би заради преживяното отново тежко детство в Египет покрай снимките там на филма с нейно участие „Шестият ден“. Като масло в тлеещия у нея огън на самоунищожението сипва лекарят Франсоа Ноди, с когото Далида заживява под един покрив в края на 1985 г. И който я зарязва най-безцеремонно в началото на 1987 г., може би прихванал със сензорите си за самохранение нейните фатални вълни.

Паметник на звездата на площада в Париж, носещ нейното име - „Далида“

А на 3 май дошлият да я навести рано сутринта във вилата неин по-голям брат Орландо разбира от далеч, че няма да я намери жива. Спалнята й не свети, а Далида спяла на светло, тъй като мразела тъмата. Когато е на четири годинки докторът я принуждава да носи 40 дни превръзка на очите заради заболяване. После цял живот тя се страхува непрекъснато мракът да не я връхлети отново. В спалнята освен мъртвата си сестра, Орландо намира на нощното шкафче бележка с кратко послание: „Животът ми е непоносим. Простете ми!“