Много майки използват помощта на баби при отглеждане на децата. В редица случаи дори са готови да плащат на бабата, за да є тече трудов стаж за пенсия докато гледа децата. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки, ако бабата бъде наета на трудов договор.

Майка на две деца желае да наеме на работа майка си на трудов договор като детегледачка на 8 часа на ден, 5 дни в седмицата. Майката има доход само от трудово правоотношение. Поставени са следните въпроси:

1. Възможно ли е физическо лице да наеме друго физическо лице на трудов договор без да е регистрирано като ЕООД или ЕТ?

2. По какъв начин се регистрира трудовият договор?

3. Какви задължения ще възникнат за двете физически лица за подаване на данни във връзка с данъчното и осигурителното законодателство?

По осигурителното законодателство:

Съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ), “работодател” е всяко физическо или юридическо лице, което наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние.

В качеството на работодател, физическото лице се превръща и в осигурител по отношение на лицето, което ще упражнява трудова дейност. Осигурителят има задължение да внася за друго физическо лице (осигурено лице), както осигуровките, които са за негова сметка, така и тези, които са за сметка на осигуреното лице, в случай че има трудово правоотношение.
Работодател-физическо лице, което не е търговец, за да изпълнява предвидените в осигурителното законодателство задължения на осигурител следва да извърши регистрация в Регистър БУЛСТАТ, за да му бъде издаден единен идентификационен код (ЕИК). В чл.3, ал.1, т.11 от Закона за Регистър БУЛСТАТ е предвидена регистрация на физически лица като осигурители, за което е необходимо лицето да се обърне към Агенцията по вписванията относно реда и начина за регистриране в Регистър БУЛСТАТ с оглед издаване на ЕИК.

Работодателят в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване е длъжен да изпрати уведомление за това до Национална агенция за приходите (НАП). Нормативният акт, който регламентира реда и сроковете за уведомяване е Наредба №5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. Образци на уведомленията (приложенията) по наредбата с указания за тяхното попълване могат да бъдат изтеглени за ползване от сайта на НАП nra.bg. Кодовете на професиите и длъжностите са посочени в Националната класификация на професиите и длъжностите, според която длъжността “детегледачка” е с код 5311 1001.

Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от КСО работниците са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигуровки се внасят във фондовете “Общо заболяване и майчинство”, “Пенсии”, “Трудова злополука и професионална болест” и “Безработица” на държавното обществено осигуряване (ДОО). Информация за размера на осигуровките по съответните фондове на ДОО има в сайта на НАП.

За работниците осигуровки се дължат върху брутните месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния и върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. Осигуровките се разпределят между осигурителите и осигурените в съотношение 60:40.

За работниците, които са родени след 31 декември 1959 г. и които не са направили избор по реда на чл.4б от КСО, задължително се внася осигуровка от 5% и в универсален пенсионен фонд (УПФ). Вноските в УПФ и здравните вноски се внасят върху доходите, върху които се дължат осигуровки за ДОО. Размерът на здравната вноска е 8%.

Дължимите осигуровки се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда. Работодателите внасят по съответната сметка на НАП чрез банки или лицензиран пощенски оператор осигуровките, като ползват ЕИК (чл.7, ал.7 от КСО). Информация за банковите сметки на НАП, по които се превеждат осигуровки, има в сайта на агенцията.

В качеството на осигурител, физическото лице има задължение периодично да представя в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски, здравното осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ГВРС), дните в осигуряване и облагаемия доход за лицето, подлежащо на осигуряване. Сроковете и редът за подаване на декларациите се определят с Наредба №Н-13/2019 г.

Съгласно Наредба №Н-13 данните за осигуреното лице се подават с декларация образец №1, а за дължимите осигуровки с декларация образец №6:

- декларация образец №1 се подава в НАП от работодатели - за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е изплатено възнаграждението;

- декларация образец №6 се подава в НАП от работодатели за дължимите осигуровки, вноските за фонд ГВРС - едновременно с подаване на декларация образец №1.

ЕИК, който ще бъде издаден от Регистър БУЛСТАТ при регистрация като физическо лице-осигурител, задължително се вписва освен в платежните документи при внасяне на осигуровките, но и при подаване на уведомленията за сключване, промяна или прекратяване на трудов договор, и при подаване на декларации образец №1 и №6.

По приложение на ЗДДФЛ:

На основание чл.42, ал.1 от ЗДДФЛ, авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно. Месечната данъчна основа се формира, като облагаемият доход за съответния месец се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигуровки, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО. Формираната по този ред месечна данъчна основа се намалява с предвидените в чл.42, ал.3 от ЗДДФЛ данъчни облекчения и получената разлика се умножава по данъчна ставка от 10%. Така определеният данък се удържа от работодателя при изплащане на дохода за съответния месец.

На основание чл.65, ал.11 от ЗДДФЛ данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл.42 от ЗДДФЛ, се внася до 25-число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. Удържаният по чл.42 от ЗДДФЛ данък се декларира от работодателя в НАП с декларация образец №6 в срок от 1-во до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан (чл.4, ал.3, т.5, б. “а” от Наредба №Н-13).

На основание чл.49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят, до 31 януари на следващата година, изчислява годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка. По силата на чл.49, ал.5 от ЗДДФЛ, когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година, като данъкът се декларира с декларация образец №6 - до 25 февруари на следващата година.

Следва да се има предвид, че не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само доходи от трудови правоотношения.

На основание чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ, работодателите изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи по чл.24. Справката се предоставя в НАП в срок до 28 февруари на следващата година.

Физическото лице, което работи по трудов договор и наема лице по трудово правоотношение, не формира предприятие и няма задължение да осчетоводява и декларира направените разходи за заплати и осигуровки.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-ата в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.