Данъчен консулт на "Труд news": Плащане на ДДС при препродажба на стоки от китайски сайт

Много фирми купуват стоки от китайски сайтове, като например Alibaba.com, и ги препродават в страната. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви документи са необходими в тези случаи и необходима ли е регистрация по ДДС.

Дружеството “X” купува стоки от китайски търговци чрез сайта за онлайн търговия “Али Баба”. Условията на доставката са DDP (доставено, мито платено). Издадената фактура е с доставчик Alibaba.com Singapore E-Commerce Private Ltd. Към фактурата има описание на купуваните стоки с посочени бройки и единични цени и договор за покупката. Стоките пристигат в държава от ЕС, обичайно Полша или Германия. Оттам до България са транспортирани от куриерска фирма. “X” не разполага с митническа декларация и документи за платените мита и ДДС. Дружеството продава купените стоки на данъчно незадължени лица в страната. Поставени са въпросите:

1. Фактурата, описът, договорът за покупка на стоките и документите за транспортирането и получаването им достатъчни ли са за документална обоснованост на сделката и признаването на разход за данъчни цели?

2. Дружеството отговаря ли на условията на чл.13, ал.6 от ЗДДС за извършено вътреобщностно придобиване (ВОП) и подлежи ли на регистрация по чл.99 от ЗДДС, при извършени покупки на стойност 20 000 лв. за текущата година?

По първи въпрос:

Според чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. В закона няма изискване за наименованието на този документ - фактура, протокол, договор, споразумение и други.

В чл.6, ал.1 от ЗСч е посочено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, следва да съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или ЕГН или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

В чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗКПО е регламентирано, че документална обоснованост е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от необходимата информация за стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват (платежни документи, споразумения, оферти, договори, транспортни документи, протоколи и др.).

ЗСч има териториален обхват на действие и цитираните изисквания на чл.6 са приложими само при съставяне на документи от български фирми и физически лица.

За да се признае за данъчни цели постъпилият в предприятието документ, издаден от чуждестранно лице, той следва да съдържа информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. Документи, които удостоверяват липсващата информация, могат да бъдат описи, договори и товарителници, в които има информация за вида и количеството на стоката, начина на транспортирането є, мястото и периода, в който е доставена и др.

Счетоводните документи на чужд език е необходимо да се превеждат на български език в случаите, когато това е предвидено в закон. В чл.55, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е указано, че при поискване от орган по приходите, субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.

По втори въпрос:

Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, чл.100, ал.1 и чл.102 и което извършва вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоки.

Прагът за регистрация на основание чл.99, ал.2 от ЗДДС на облагаемите ВОП е 20 000 лв. за текущата година. За лицата, извършващи ВОП, възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите ВОП надвиши 20 000 лв., като ВОП, с което се надхвърли този праг, подлежи на облагане с ДДС.
Според на чл.99, ал.4 от ЗДДС, тази стойност се формира от общата сума на облагаемите ВОП, с изключение на придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.

ВОП по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2, която се изпраща или транспортира до страната от друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

За да е приложим режимът за ВОП в случаите на чл.13, ал.6 от ЗДДС, следва да са изпълнени кумулативно следните условия:
1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
4. транспортът е от или за сметка на лицето;
5. лицето - придобиващ може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС в страната.

По силата на чл.9, ал.6 от ППЗДДС в случаите на ВОП по чл.13, ал.6 от закона лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка.

В чл.13, ал.6 от ЗДДС се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до България. Поради особеностите на законодателството на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.

Възможни са различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител. Следва да се има предвид, че ако представителят пред митница не извърши вноса на стоките на територията на друга държава членка от името или за сметка на българското дружество, движението на стоките не попада в хипотезата на чл.13, ал.6 от закона и не е налице ВОП.

В конкретния случай дружеството не разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка. Условието на доставката е DDP (Delivered Duty Paid) - доставено, мито платено.

Доколкото в случая няма данни вносът на стоките да е осъществен от името или за сметка на “X”, движението на стоките от територията на държава членка до територията на страната не попада в хипотезата на чл.13, ал.6 от ЗДДС и не е налице ВОП.

По отношение на приложимостта на чл.13, ал.1 от ЗДДС, доколкото стоката се транспортира от територията на държавата членка на вноса (Полша или Германия) до България, само при условие, че доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка (различна от България), за дружеството ще е налице ВОП с място на изпълнение в страната.

Предвид гореизложеното в случай, че не е налице ВОП по смисъла на чл.13, ал.1 и ал.6 от ЗДДС, то за “X” не са налице условията за задължителна регистрация по чл.99, ал.1 от ЗДДС.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-ата в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и три внучки.