Данъчен консулт на "Труд news": Осигуровки при отдаване под наем на стаи на туристи

Много хора отдават под наем стаи на туристи. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки за държавното обществено осигуряване и здравни осигуровки в тези случаи.

Човек работи на постоянен трудов договор. Като физическо лице отдава под наем на туристи част от свободните стаи в жилището, в което живее - 3 стаи, категория - “къща за гости”. Подал е патентна декларация и е платил патентен данък. Регистрира гостите в Единна система за туристическа информация и внася туристически данък. Не ползва чуждестранни платформи за туристи. Не е регистриран в Търговския регистър. Поставен е въпросът: Дължи ли вноски за държавно обществено осигуряване и здравни вноски?

I Самоосигуряващи се лица

Самоосигуряващите се лица са изброени в чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и сред тях са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. Според чл.1, ал.5, т.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци.

Съгласно чл.1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава “Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице” (образец ОКд-5) в НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2, т.5 от КСО.

Тези лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Видът на осигуряването се определя с декларация (образец ОКд-5).

Осигуровките за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен доход между минималния и максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл.6, ал.9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

II Осигурителен доход

Съгласно чл.3, ал.3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигуровки, за целите на годишното изравняване на месечния осигурителен доход по чл.6, ал.9 от КСО на самоосигуряващите се лица, подлежащи на облагане с годишен (патентен) данък, които не са еднолични търговци, се взема предвид доходът, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл.29 или чл.31 от ЗДДФЛ. В този смисъл са и дадените указания към Приложение №7 - доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък и/или с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), което се подава от посочените лица заедно с годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии”, съответно във фонд “Пенсии за лицата по чл.69”, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б. Осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за държавното обществено осигуряване.

Здравното осигуряване на лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО се провежда по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО.

Когато лицето упражнява трудова дейност на няколко основания, разпоредбата на чл.6, ал.11 от КСО регламентира, че за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл.4, ал. 1 и 10 (в т. ч. доходи от трудови правоотношения);
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, лица, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.

III В конкретния случай

Ако човек извършва дейност, за която подлежи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ и не е едноличен търговец, ще подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, по следния ред:

- следва да се осигурява авансово за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване, върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за периода, през който упражнява трудова дейност, и 

- следва да определя окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който упражнява трудова дейност, като при определяне на годишния осигурителен доход се взема предвид доходът, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл.29 от ЗДДФЛ.
След като в случая човекът е осигурен по трудово правоотношение, разпоредбата на чл.4, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира, че когато самоосигуряващите се лица извършват дейност, за която подлежат на осигуряване съгласно чл.4, ал. 1 и 10 от КСО (включително по трудово правоотношение), осигуровките за дейността им като самоосигуряващи се лица се внасят авансово върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО. Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността. Сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигуровки, не може да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.