Данъчен консулт на "Труд news": Плащане на осигуровки за човек на заплата и с фирма

Много хора работят на заплата, но заедно с това имат и фирма. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки за държавното обществено осигуряване и здравни осигуровки в тези случаи. Допълнително разглеждаме плащането на здравни вноски при смяна на града на живеене.

I Човек на заплата регистрира фирма

Човек възнамерява да регистрира фирма, която няма да започне дейност веднага, а след няколко месеца. Ще се осигурява като самоосигуряващо се лице. В момента работи по трудово правоотношение, където е осигурен върху минималната работна заплата. Поставени са въпросите:

1. Кога трябва да започне да внася осигуровки?
2. След като е осигурен върху минималната заплата по трудовото правоотношение, трябва ли да внася вноски и като самоосигуряващо се лице върху минималния осигурителен доход?

Според чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването й.

В КСО няма дефиниция на понятието “трудова дейност”. Достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигуровки за него.

Лицата, които упражняват трудова дейност по трудово правоотношение са осигурени на основания чл.4, ал.1, т.1 от КСО.

Самоосигуряващите се лица са длъжни да внасят осигуровки за своя сметка и са изброени в чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Те се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигурявакщите се лица, българсите граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл.1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава “Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице” (образец ОКд-5) до НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал. 3 и 4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация, която се подава по реда на горецитираната наредба.

Осигуровките за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл.6, ал.9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии”, съответно във фонд “Пенсии за лицата по чл.69”, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б. Осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за държавното обществено осигуряване.

Здравното осигуряване на лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО се провежда по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО.

Осигурителите, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по чл.5, ал.4 от КСО е регламентиран в Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съгласно чл.6, ал.11 от КСО, за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4, осигуровките се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл.4, ал. 1 и 10;

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигуровки;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Следователно от момента, в който човекът започне да упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице, следва да подава съответните декларации и да внася задължителни осигуровки по указания по-горе ред. При внасяне на осигуровките следва да спазва, определената в чл.6, ал.11 от КСО поредност.
     
II Плащане на здравни вноски

Човек плаща здравните си вноски чрез Изипей, но сменя постоянния си адрес от един град в друг. Поставен е въпросът необходимо ли е да посети офис на НАП или може да продължи да плаща здравните вноски по досегашния начин.

Съгласно чл.8, ал.1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП), освен ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително и едноличните търговци.

На основание чл.7, ал.7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица, лицата по чл.4, ал.9 и осигурителните каси внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им задължителните осигуровки, като ползват единния идентификационен код.

Плащанията по банков път към НАП се извършват по пет банкови сметки на БНБ, публикувани на сайта на НАП. Всяка от тях е предназначена за погасяване на определено задължение: данъци, социалноосигурителни и здравни вноски, вноски за ДЗПО и вземания, подлежащи на принудително събиране от публичен изпълнител. Гражданите и дружествата от цялата страна плащат по определената сметка съответния вид задължение, независимо към коя структура на НАП са регистрирани по постоянен адрес или адрес на управление.
Преводите към приходната агенция се осъществяват от всяка банка в страната или друг доставчик на платежни услуги, съобразно техните тарифи.

Следователно във връзка с промяната на постоянния адрес на човека от един град в друг не е необходимо да посещава офис на НАП, за да продължи да плаща здравните вноски по описания по-горе начин.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.