Данъчен консулт на "Труд news": Осигуровки при дистанционна работа от чужбина

Много хора работят за български фирми дистанционно от територията на друга държава членка на ЕС. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на задължителните осигуровки в тези случаи.

Служители на фирмата “X” ще работят дистанционно за кратък период от време (няколко седмици или няколко месеца) от териториите на други държави-членки на ЕС. Поставени са въпросите:

1. Кое ще бъде приложимото осигурително законодателство за българските служители, които ще работят дистанционно за българския работодател от друга държава-членка на ЕС?
2. НАП ще издаде ли удостоверения за служителите, които работят дистанционно и не са командировани?
3. Ако НАП не определи като приложимо българското осигурително законодателство за периода на дистанционна работа, това означава ли, че за този период не се дължат осигуровки в България?

I Приложимо законодателство

По отношение на лицата, граждани на държави-членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009. За да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата на Регламент (ЕО) №883/2004, гражданите на държава членка, бежанците и лицата без гражданство, които пребивават в държава членка, следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:

- са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави членки;
- при наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.

Предвид факта, че за служителите, работещи дистанционно от територията на държава-членка на ЕС, са изпълнени цитираните условия, за тях следва да се определи приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност.

“Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл.11, параграф 1 от Регламент №883/2004).

Основно следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент №883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигуровки и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата, спрямо които се прилага Регламент (ЕО) №883/2004 и които осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица, се подчиняват на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (чл.11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) №883/2004).

II Плащане на осигуровки

Предвид гореизложеното, в случай, че служителите на фирмата попадат в хипотезата на чл.11, параграф 3, буква “а” от Регламент (ЕО) №883/2004, дължимите осигуровки за дейността от територията на друга държава членка за българското дружество ще се дължат в съответната държава, съгласно нейното законодателство. Приложимото законодателство се удостоверява с формуляр А1 “Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя”.

Същият следва да бъде издаден от компетентната институция на съответната държава при поискване от страна на лицето. При проверка от НАП в българската фирма копията на формулярите, които служителите ще предоставят, ще удостоверят, че за съответното лице е приложимо законодателството на друга държава членка, респективно, осигурителни вноски в България не се дължат.
На основание чл.21 от Регламент (ЕО) №987/2009 работодател, чието седалище или място на стопанска дейност се намира извън компетентната държава членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това лице, по-специално задължението за плащане на осигурителни вноски, предвидени в това законодателство, така, както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава членка.

С оглед на гореизложеното, фирмата “X”, в качеството си на осигурител следва да се информира за задълженията, които възникват за него по съответното осигурително законодателство.

Работодателите, установени на територията на България, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по законодателството на друга държава членка, могат да се договорят с лицето, за което е определено въпросното законодателство, то да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държавата членка (чл. 21(2) от Регламент №987/2009). Тази договореност не освобождава работодателя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.

III Възможно изключение

Следва да имате предвид, че чл.16 от Регламент (ЕО) №883/2004 дава възможност на институциите по приложимо право на държавите членки, с общо споразумение, да предвидят изключения от членове 11-15 от същия регламент, ако това е в интерес на някои лица.

Предназначението на изключенията по чл.16 от Регламент (ЕО) №883/2004 е да се избягват неблагоприятни последици, които могат да възникнат от преходите между системите за социална сигурност на държавите членки или от определеното като приложимо законодателство за лицата в трансгранична ситуация. Единственото задължително условие за прилагането на чл.16 от Регламент (ЕО) №883/2004 е споразумението да е в интерес на осигуреното лице.

Споразумение за изключение може да са постигне, ако е налице съгласие и на двете институции по приложимо право.
Съгласно чл.18 от Регламент (ЕО) №987/2009 искането от работодателя или от съответното лице за допускане на изключения от членове 11-15 от основния регламент се представя, при възможност предварително, на компетентната институция, за прилагането на чието законодателство заетото или съответното лице са отправили искане.

Ако фирмата желае да се възползва от изключенията, регламентирани в чл.16 от Регламент (ЕО) №883/2004 молбите/исканията (свободен текст) от лица, които желаят да останат подчинени на българското законодателство в изключение от разпоредбите на чл.11-15 от Регламент (ЕО) №883/2004, следва да бъдат адресирани до дирекция “Данъчно-осигурителна методология” (ДОМ) при Централно управление на НАП (ЦУ на НАП). Същите следва да бъдат мотивирани и да съдържат информация от коя от разпоредбите от Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 се иска изключение. Издаването на удостоверение на основание чл.16 от регламента от НАП, съответно мотивиран отказ за издаването му, зависи от (не)съгласието, изразено от чуждестранната компетентна институция.

Всеки период на дистанционна работа, независимо от неговата продължителност, следва да се разглежда отделно, респективно, за него следва да се подава отделно искане.

Важно е да се подчертае, че издаването на удостоверение А1 не е задължително условие за извършване на дистанционна работа от служители от територията на друга държава-членка на ЕС. Формулярът удостоверява, че съответното лице е подчинено на законодателството на определена държава членка и съответно е освободено от прилагане на законодателствата на други държави-членки на ЕС.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова  Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.