Патентен данък и осигуровки за салони за красота

Много хора отварят салони за красота, например салони за маникюр или фризьорски салони. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи.

Жена има намерение да се регистрира за облагане с патентен данък за извършване на дейност маникюр-педикюр. Тя не е едноличен търговец и ще работи като физическо лице. Поставени са въпросите:
1. Какво е данъчното облагане на тази дейност?
2. Как ще се осигурява?
3. Трябва ли да има счетоводител или може да води сама счетоводството си?

По първи въпрос:

Съгласно чл. 61з, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с окончателен годишен (патентен) данък се облагат физическите лица, включително едноличните търговци, при кумулативното изпълнение на следните условия:
- извършване на дейност, посочена в Приложение №4 (патентни дейности), регламентиращо дейностите, облагани с патентен данък;
- оборотът от предходната година не надвишава 100 000 лв.;
- лицето не е регистрирано по Закона за ДДС, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл.97а и за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от същия закон.

В Приложение №4 от ЗМДТ е посочена дейността “маникюр, педикюр”. При отговаряне и на останалите посочени изисквания, жената ще подлежи на облагане с патентен данък.

За извършване на патентна дейност гражданите не се облагат по реда на ЗДДФЛ, но имат задължение да декларират доходите от патентната дейност в Приложение №7 към годишната данъчна декларация (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ, като те не участват при формирането на общата годишна данъчна основа.

Размерът на патентния данък се определя от Общинския съвет в границите, регламентирани в Приложение №4 от ЗМДТ, и е съобразен с местонахождението на обекта на територията на съответната община. Определеният патентен данък е окончателен.

Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение №4, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.
Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. При започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността. Декларациите се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентната дейност.

Ако в течение на годината отпадне някое от основанията за облагане с патентен данък, указани в чл.61з, ал.1 от ЗМДТ, доходите на физическото лице ще подлежат на облагане по общия ред на ЗДДФЛ. Например, ако оборотът превиши 100 хил. лв. или човекът се регистрира по ЗДДС. В този случай се прилагат чл.61и от ЗМДТ и чл.40 от ЗДДФЛ за приспадане на дължимия или внесен патентен данък.

По втори въпрос:

Самоосигуряващите се лица са изброени в чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Сред тях са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.
Според чл.1, ал.5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, сред лицата, които се считат за упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, са лицата, които подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци.

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация (“Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице” образец ОКд-5) до НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2, т.5 от КСО.

Тези лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Видът на осигуряването се определя с декларацията (образец ОКд-5).

Осигуровките за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния осигурителен доход за съответната година. Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл.6, ал.9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като този доход не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Осигуровки за държавното обществено осигуряване (ДОО) се дължат върху доходите от трудова дейност. За целите на годишното изравняване на месечния осигурителен доход по чл.6, ал.9 от КСО на самоосигуряващите се лица, подлежащи на облагане с патентен данък, се взема предвид облагаемият доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл.29 от ЗДДФЛ.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б. Осигуровки за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за ДОО.

Самоосигуряващите се граждани се осигуряват здравно авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителния доход и окончателно върху доходите от дейността през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО.

Самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП данни за:

1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и облагаемия доход (декларация образец №1);

2. декларация за сумите за дължими осигуровки за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и данък върху доходите (декларация образец №6).

На основание чл.4, ал.1, т.2 от Наредба №Н-13/2019 г., самоосигуряващите се лица подават декларация образец №1 до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от същата наредба, самоосигуряващите се подават декларация образец №6 за общия размер на дължимите осигуровки за предходната календарна година до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация.

По трети въпрос:

Физическите лица, осъществяващи дейността маникюр-педикюр, водят документална отчетност на реализираните доходи за данъчната година, с оглед определяне на окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на КСО, правилното деклариране на доходите в приложение №7 към ГДД и проследяване на оборота във връзка с превишение на прага на регистрация по ЗДДС. Жената трябва да прецени дали да има счетоводител или може да води сама счетоводството си.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.