Данъчен консулт на "Труд news": Плащане на ДДС при търговия със стари втомобили

Много фирми търгуват с автомобили втора употреба, внасяни от страни членки на ЕС. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за ползване на данъчен кредит по ДДС в тези случаи. Допълнително разглеждаме внасянето на ДДС при авансови плащания по достави за страни от ЕС.

I Търговия с употребявани автомобили

Дружество се занимава с продажба на автомобили втора употреба, като ги купува предимно от страни от ЕС. Доставчиците са дилъри на автомобили втора употреба и при сделките се прилага специалният режим за облагане на маржа при сделки със стоки втора употреба, като в издадената фактура е записано основанието, предвидено в законодателството на съответната държава членка. Рядко се осъществява вътреобщностно придобиване (ВОП), като се купуват автомобили, за които доставчикът от ЕС прилага общия ред за облагане с ДДС.

В тези случаи, съгласно ЗДДС, се съставя протокол, с който се самоначислява ДДС, като този протокол се включва в дневника за покупки и в дневника за продажби. Протоколът се включва в дневника за продажби в месеца на издаване на фактурата за ВОП, а в дневника за покупки в месеца, в който се извършва продажбата на съответния автомобил втора употреба. Поставени са въпросите:

1. В правилните периоди ли се включва съставеният при ВОП протокол в дневника за покупки и в дневника за продажби?

2. При условие, че от момента на покупката (ВОП) на даден автомобил, закупен по общия ред, до момента на продажбата му са изминали повече от 12 месеца, има ли право дружеството да включи протокола в дневника за покупките или губи правото на данъчен кредит по същия?

По първи въпрос:

Когато за дружеството като получател е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС, за него ще възникне задължение за начисляване на данък съгласно чл.84 във връзка с чл.86, ал.1 от ЗДДС. Дължимият данък се начислява от придобиващото лице с издаване на протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, който се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем (чл.63 от ЗДДС).

На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

Съгласно чл.124, ал.4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното при начисляване на данък при ВОП правото на данъчен кредит е налице през същия данъчен период.

По втори въпрос:

Правото на приспадане на данъчен кредит за стоки (автомобили), придобити като ВОП, възниква и се упражнява по общия ред, регламентиран в чл.68-чл.72 от ЗДДС.

От изложеното следва, че ако придобиванията, описани в запитването, са пряко свързани с извършваните от дилъра последващи облагаеми доставки, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС при изпълнение на условията на чл.71, т.1 от ЗДДС и в срока по чл.72 от ЗДДС.

Следва да се има предвид и нормата на чл.73а от ЗДДС. При доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл.114, и/или получателят не разполага с документ по чл.71, т. 2, 4 и 5 от закона, и/или получателят не е спазил изискванията на чл.72 от същият, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. В този случай правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл.126, ал.3, т.2 от ЗДДС.

Разпоредбата на чл.73а от ЗДДС не следва да се прилага по отношение на недобросъвестни лица, при които неправилното или късно деклариране, съответно пропуските в документирането или относно притежаваните от лицето документи, се дължи не на грешка или пропуск, а на опит да се скрие определена стопанска операция, тоест когато е налице явен опит за злоупотреба.

II ДДС при получаване на аванс

Дружеството е регистрирано по Закона за ДДС. То води преговори и се очаква да получава 40% авансово плащане за производство на метални изделия по 6-месечни прогнозни поръчки от клиент, регистриран за целите на ДДС в държава от ЕС. Тъй като поръчките са прогнозни, крайната сума на поръчката ще се различава от действително изнесеното количество и вътреобщностните доставки (ВОД) ще бъдат осъществявани в рамките на шест месеца от получения аванс. Дружеството възнамерява да приложи изключението на чл.25, ал.7, във връзка с чл.51, ал.1 и чл.113, ал.5 от ЗДДС и да не издава фактура за полученото авансово плащане, като за всеки ВОД във връзка с това авансово плащане ще издава фактура с пълната стойност на ВОД, без приспадане на аванси. По този начин ВОД ще бъде деклариран в справка-декларацията, VIES-декларацията и Интрастат-декларацията. Поставен е въпросът: В съответствие със закона ли е този подход на деклариране на полученото авансово плащане във връзка с ВОД?

На основание чл.51, ал.1 от ЗДДС данъчното събитие за вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.

Данъкът при ВОД става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие, съгласно чл.51, ал.3 от закона. Ако доставчикът е издал фактура преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата (чл.51, ал.4 от ЗДДС).

Съгласно чл.51, ал.5 от закона, разпоредбата на ал.4 на същата законова норма не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие.

Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това (чл.113, ал.1 от ЗДДС). Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а при авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането (чл.113, ал.4 от ЗДДС).

В случаите на авансово плащане при ВОД, на основание чл.113, ал.5 на ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл.51, ал.1 от ЗДДС.

Предвид цитираните разпоредби, за полученото от дружеството авансово плащане във връзка с вътреобщностна доставка издаването на фактура не е задължително. Такава следва да се издаде при наличие на условията в чл.51, ал.1 от ЗДДС, а именно доставка на стока.

На основание чл.124, ал.3 от закона фактурата следва да се отрази в дневника за продажби за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем съгласно чл.51 от ЗДДС. Заедно със справка-декларацията за съответния данъчен период задължително следва да се подаде и VIES-декларация за тези доставки (чл.125, ал.2 от ЗДДС).

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.