Много транспортни фирми купуват служебни автомобили, които да използват в дейността си. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за ползване на данъчен кредит по ДДС в тези случаи. Допълнително разглеждаме правото на данъчен кредит за автомобил, който ще бъде даван под наем.
I Покупка на служебен автомобил
Дружество, регистрирано по Закона за ДДС, е с основна дейност международен транспорт, за което има лиценз. Извършва транспортни услуги основно от България до Турция и обратно. Реализираният оборот от транспортните услуги е 100% от целия оборот. Дружеството планира да купи нова товарна композиция и лек автомобил, пет местен, с които ще обслужва дейността си. Лекият автомобил няма да се ползва за лични нужди, ще се ползва за придвижване при смяна на шофьор по време на курс и други. Поставен е въпросът: За дружеството ще възникне ли право на приспадане на данъчен кредит при покупката на лекия автомобил, предвид разпоредбата на чл.70, ал.2, т.5 от ЗДДС?
На основание чл.69, ал.1, т.1 от Закона за ДДС, регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът-регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Съгласно чл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 и 74 от закона, когато:
- е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил;
- стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т.4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т.4.
В чл.70, ал.2 от ЗДДС са предвидени случаите, в които ограниченията на ал.1, т. 4 и 5 от същата разпоредба не се прилагат. Според чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит е налице, когато превозните средства по ал.1, т.4, се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба. Предвиденият алтернативен случай в чл.70, ал.2, т.5 е, когато превозните средства по ал.1, т.4 (лекият автомобил) и стоките или услугите по ал.1, т.5 се използват и за дейности, различни от посочените в т.1-4, когато една или повече от изброените в т.1-4 дейности (по т.1 транспортни услуги и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба) са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.
Видно от използвания съюз “и” в тази точка 5, законовото изискване е с превозното средство да се извършват и дейности, за които възниква право на данъчен кредит (като транспортните услуги), освен че тази дейност следва да формира основна дейност на лицето.
Понятието “основна дейност” е дефинирано в §1, т.18а от ДР на ЗДДС. “Основна дейност” по смисъла на чл.70, ал.2, т.5 е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл.70, ал.2, т.1-4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон.
В Закона за ДДС липсва легално определение за “транспортна услуга”, но при тълкуване на това понятие са относими разпоредби от Търговския закон. Съгласно чл.367 от него, с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Следователно “транспортна услуга” за целите на ЗДДС е услугата по превоз на стоки или пътници по определен маршрут и срещу възнаграждение, дължимо от получателя на услугата.
В конкретния случай такива услуги не се осъществяват с лекия автомобил. Видно от цитираните разпоредби, право на данъчен кредит за дружеството няма да е налице за лекия автомобил, тъй като не е изпълнено условието, предвидено в чл.70, ал.2, т.5 от ЗДДС.
II Автомобил за отдаване под наем
Дружество, регистрирано по ЗДДС, извършва търговия на храни и отдаване под наем на недвижимо имущество. Основната дейност на фирмата е “Неспециализирана търговия на едро”. Фирмата има регистриран клон (със същия номер по Булстат с добавка четири цифрен идентификационен код) в друг град с основна дейност - даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили, без водач. Предстои клонът да купи лек автомобил с цел отдаване под наем. Поставен е въпросът: За фирмата “X” в качеството на Централно управление, подаващо месечна справка -декларация, ще възникне ли право на данъчен кредит за купения лек автомобил, предвид чл.70, ал.2 от ЗДДС?
Съгласно чл.17 от Търговския закон чрез клон се осъществява дейността на търговеца в населено място, различно от населеното място, където се намира неговото седалище. Той не е самостоятелен правен субект, въпреки че има известна икономическа и организационна самостоятелност, и отделно управлявано имущество.
Съгласно чл.121, ал.3 и ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за ДДС (ППЗДДС), клоновете на регистрираното лице водят отчетност и поддържат документацията като самостоятелно регистрирано лице, без да се разчитат с бюджета. Разчитането с бюджета за ДДС се извършва от регистрираното лице.
Това означава, че с оглед дейността на своя клон, фирмата “X” ще придобие собствеността на лекия автомобил.
Относно правото на приспадане на данъчен кредит следва да се имат предвид разпоредбите на Глава седма “Данъчен кредит” от ЗДДС. На основание чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът-регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
На основание чл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и 74 от закона, когато:
- е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил;
- стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т.4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т.4.
В чл.70, ал.2 от ЗДДС са предвидени случаите, в които ограниченията на ал.1, т. 4 и 5 от същата разпоредба не се прилагат. Според чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит е налице, когато превозните средства по ал.1, т.4, се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
Право на данъчен кредит за фирмата “X” ще е налице по отношение на лекия автомобил, ако същият се използва единствено за отдаване под наем. При условие, че закупеният от дружеството автомобил не се използва единствено за дейностите, посочени в чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС, няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит за автомобила.
Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.