Труд
Автор:
Доц. д-р Йордан Величков
Всеки от нас от години се пита: „Какво се случи с България, която четвърто десетилетие е европейски лидер по бедност, заболеваемост, неграмотност, корупция, неефективно работеща икономика, кретащо селско стопанство?“ В същото време факт е, че и най-тежките световни икономически кризи са преодолявани за период от пет до седем години.
Принос за този продължителен упадък на страната имат различни вътрешни и външни фактори, но най-вече това са преди всичко ръководните екипи на България. Те за пореден път демонстрираха на международната сцена, че са „достойни“ продължители на управленската практика на техните предци, спечелили името на най-слабите политици в Европа през последното столетие. Според Уинстън Чърчил българските управляващи водят непрекъснато народа си от катастрофа към катастрофа.
Както цялата политическа прослойка сериозно място и роля за извършения социално-икономически погром на България след 1989 година носи БСП, старта на което беше положен на XIV-я конгрес на партията, състоял се в края на януари 1990 година.
Като редови член на БКП бях избран директно от партийната организация при МВнР за делегат на конгреса. Причина за издигането на делегатската ми кандидатура очевидно бе ясната ми и категорична позиция за необходимостта от радикална промяна на партията и държавата, като:
Пълна демократизация на политическия и икономическия живот в страната, политически плурализъм, мандатна система за ръководните длъжности, пълна подмяна на ръководния екип на партията, всеобхватна обективна и безкомпромисно критична оценка на управленските години на БКП, безпристрастен и демократичен избор на новите ръководни органи.
Тези позиции многократно бях споделял в публичните си изяви и пред медиите. Всъщност точно те бяха причината, въпреки моето упорито настояване да направя изказване на конгреса, думата да ми бъде отказана.
В работата на конгреса имаше сериозни драматични моменти, включително и опит на многобройна група делегати да се прекрати неговото провеждане. Причините бяха невероятните процедурни похвати при избор на новите ръководни органи, с които дирижиращите конгреса успяха да запазят част от старото ръководство на партията. Чашата на гнева сред делегатите преля с избора на Александър Лилов за лидер на партията.
Според мен, както и според мнението на значителен брой делегати от всички краища на България, изборът на новия лидер и запазване на част от старата партийна номенклатура в ръководните органи на БСП, бе изключително груба политическа грешка. Безспорно Александър Лилов е една високо образована ерудирана и със сериозен политически опит личност, но той е напълно неподходящ за такъв критичен преходен период, в който се намираше държавата. Още повече тази фигура е тясно свързана със семейство Живкови, а в този момент обществената критичност към него бе особено висока.
Стремежът на част от старите партийни кадри да запазят известни ръководни позиции в БСП и в държавата е страх от отговорност, както и нежелание да отстъпят партийната власт на следващата генерация кадри, т. е. тези, между 40 и 55-годишна възраст. А това бе всъщност средният работещ ешелон, благодарение на който се дължат редици положителни икономически успехи на страната. Това бе високо образована прослойка с впечатляващ професионален и житейски опит. Но вместо партийното ръководство да отстъпи на логичния естествен наследник, партийната власт бе прехвърлена на децата на старата партийна върхушка.
Този нов „оригинален“ кадрови подход бе публично обявен от Ал. Лилов, според който лица над 35-годишна възраст не трябва в никакъв случай да се допускат до ръководни длъжности на всички нива в БСП.
В духа на тази директива на Лилов, след неудачното му представяне като лидер на БСП, за председател на партията е посочен Жан Виденов -още по-груба и дори фатална както за партията, така и за държавата грешка. В същото време старата партийна номенклатура яростно се противопоставя на инициативата на сериозни делови среди, които предлагат за премиер Бело Белов - 50-годишен, изключително опитен стопански и външнотърговски кадър. Панически страх от представител на най-опитната прослойка на стопанските кадри в България и нежеланието на някои среди страната да се развива нормално, които предпочитат България да продължи да агонизира. Още същата 1990 година на изборите в София БСП получи катастрофални резултати. Само двама водачи на листи достигнаха до балотаж. Очевидно софийските избиратели бяха особено критични към козметичните промени във висшето ръководство на БСП.
Само няколко дни след изборите водачите на листи и мажоритарните кандидати проведохме среща, на която бяха разгледани причините за изборния провал на БСП София. Една от най-важните причини е отказът на старото партийно ръководство да се раздели с властовите партийни и държавни позиции. Според моята оценка, споделена с колегите и приета единодушно от тях, това налага да се организира общонационален митинг - среща на представители от цялата страна, на която да се поиска незабавно оставката на партийното ръководство, избрано на XIV-я конгрес и се насрочи нов конгрес на БСП. Решено бе мероприятието да се организира на стадион „Академик“, който се намира в моя избирателен район „Слатина“. Освен това единодушно бе излъчена група кандидат-депутати, която включва освен мен, Йордан Школагерски, Виолета Гиндева и др. Междувременно подготовката на този мащабен протест, който трябваше да завърши с шествие от стадион „Академик“ до партийната централа, бе осуетена от извършената провокация с пожара на партийния дом и последвалата забрана за масови протести. Този акт безспорно бе в интерес на манипулаторите на XIV-я конгрес, които запазиха присъствието си в ръководните органи на партията и държавата и наложиха вредната кадрова политика, елиминирайки драстично цяла генерация да участва равноправно в политическия живот на страната.
Твърдението днес, че Корнелия Нинова, Михаил Миков, Георги Първанов са най-отговорни за безпрецедентния упадък на БСП, не отговарят на реалността. Грешният политически ориентир на БСП, заложен в края на януари 1990 година, т. е. на XIV-я конгрес на БСП и сбърканият и вреден кадрови подход са всъщност основните фактори за 35-годишната агония на една водеща и важна за държавата политическа формация.
