Данъчен консулт на "Труд news": Облагане на получените доходи от гурбет в чужбина

Много хора работят по няколко месеца в годината в чужбина, за да получат някакви доходи. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данък за тези доходи. Допълнително разглеждаме правилата за плащане на осигуровки при незаконно уволнение.

I Доходи от работа във Франция

Българин е работил по трудов договор в селското стопанство във Франция. Върху изплатения доход е удържан данък. Здравни осигуровки са платени в България. Работата във Франция е продължила по-малко от половин година. Поставен е въпросът: Дължи ли се данък върху получения доход и в България при положение, че е удържан и платен във Франция?

Съгласно разпоредбата на чл.6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) лицата, които се приемат за местни за дадена страна, се облагат в тази страна за своя световен доход, т. е. както за доходите с източник в страната, така и за придобити доходи от източник в чужбина.

В чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ като облагаеми доходи по този закон са посочени доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл.24 от ЗДДФЛ, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигуровки, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице (чл.25 от ЗДДФЛ).

Относно придобиването на дохода следва да се има предвид, че по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането - при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
3. получаването на престацията - за непаричен доход.

Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българска народна банка към датата на придобиването им (чл.10, ал.3 от ЗДДФЛ).

На основание чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Предвид информацията, че лицето е получило доходи от трудови правоотношения с френски работодател, следва да се има предвид, че данъчното третиране на тези доходи се регулира от чл.13 от Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с Франция. Съгласно посочената правна норма данъчното облагане на доходите от трудово правоотношение зависи от обстоятелството къде се полага трудът. Тъй като в конкретния случай човекът е работил във Франция, следва да се посочи, че съгласно чл.13, ал.1 от

Спогодбата доходите, реализирани от труда, положен на територията на Франция, могат да се обложат с данък във Франция въз основа на предложение второ от посочената алинея. Доколкото разглежданите доходи не попадат в изключението, посочено в ал.2 на чл.13 от СИДДО с Франция, и Франция има право да обложи доходите за труда, положен на нейна територия, с цел избягване на двойното данъчно облагане на доходите от труда, положен на територията на Франция, на основание чл.20, ал.1, б. “а” от Спогодбата, България ще предостави данъчно облекчение чрез метода освобождаване с прогресия. Посоченият метод предвижда изключване на дохода, изплатен във връзка с труда, положен във Франция, от общата данъчна основа в България. Това освобождаване се постига с попълването на Приложения №9 и №10 от годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Декларирането на доходите от източник в България и от чужбина от местни лица става чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. На основание чл.54, ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице.

Съгласно чл.50, ал.5 от ЗДДФЛ се изисква, местните физически лица да прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигуровки. Не е задължително документът за платен данък да е издаден от чуждата администрация, а може да бъде от всякакъв вид, но е важно да удостоверява плащане на данъка.

При откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.

II Осигуровки при незаконно уволнение

Човек е уволнен, но след това има решение на съда, с което уволнението е признато за незаконно. Поставен е въпросът: За чия сметка са осигуровките за държавното обществено осигуряване за времето, през което лице е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи?

В КСО е предвиден специален ред за осигуряване на лицата, които са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, регламентиран в чл.9, ал.3, т.2 от КСО.

Съгласно цитираната разпоредба, за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл.4, ал.1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл.4а от КСО са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигуровки за сметка на осигурителя, а за лицата по чл.4а, ал.1 от КСО - от работодателя им, върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигуровките се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

Осигурителните вноски са в размерите, определени за фонд “Пенсии”, съответно фонд “Пенсии за лицата по чл.69 от КСО”, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд, в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило лицето преди уволнението (чл.9, ал.4 и ал.5 от КСО).

Дължимите, за периодите по чл.9, ал.3, т.2 от КСО, осигуровки се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (чл.7, ал.12, т.2 от КСО).

В КСО не е предвидена разпоредба, която да дава възможност за разпределяне на осигурителните вноски за периодите на уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, между осигурителя и осигуреното лице.

Следва да имате предвид, че за времето на незаконното уволнение, което се зачита за осигурителен стаж съгласно чл.9, ал.3, т.2 от КСО, не се внасят здравни вноски за сметка на осигурителя. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравни вноски за негова сметка по реда на чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.