Данъчен консулт на "Труд news": Облагане на доходи от излъчване на видеа в социалните мрежи

Много хора излъчват видеа в социалните мрежи, за което получават доходи, осигурени от техни последователи. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки за такъв тип доходи.
 
Физическо лице е получило по банковата си сметка пари, изплатени от социална платформа. Тя дава възможност българи да придобиват доходи, в т. ч. от виртуални подаръци, които се дават доброволно от фенове и последователи на определен създател на видео съдържание (т. нар. “тиктокър”). Подаръците може да се получават както в излъчване на живо, така и при LIVE Battles - двама “тиктокъри” излъчват на живо в споделен екран, като техните фенове харесват дадения участник или му правят подаръци. Стойността на подаръците (емотикони) е в номинална стойност от виртуалната валута на приложението.

Потребителите могат да купуват виртуалната валута на приложението. За получените подаръци потребителят получава диаманти, които са на стойност приблизително 50% от разходваните виртуални пари за получените подаръци. Създателят на видео съдържание може да обмени диамантите в реални пари. С тях може да купи виртуална валута на приложението, с която да изпраща подаръци, или да ги изтегли по сметка, при което му удържат такси. Поставени са въпросите:

1. По какъв ред следва да се определи облагаемият доход на физическото лице от така описаната дейност в социалната платформа?
2. Дължат ли се осигуровки?

По данъчното законодателство:

На основание чл.29, ал.1, т.2, б. “б” от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40% за авторски и лицензионни възнаграждения. За понятието “авторски и лицензионни възнаграждения” §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към ЗКПО, където е указано, че това са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес.

В конкретния случай човекът прави излъчвания на живо и създава съдържание в социалната платформа като придобива доходи, в т. ч. виртуални подаръци. Доколкото доходите могат да бъдат дефинирани като доходи от авторско възнаграждение, при определянето на облагаемия доход ще се приспадат 40 на сто разходи, на основание чл.29, ал.1, т.2, б. “б” от ЗДДФЛ.

В случая реализираният от физическото лице доход ще бъде стойността на получените диаманти, без да са приспаднати купената валута на приложението, както и таксите, които му удържат при прехвърлянето на сумите по сметка.

В случай, че доходите могат да се определят като доход от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, е необходимо да се има предвид следното:

По отношение на понятието търговец данъчният закон препраща към ТЗ. Според чл.1, ал.3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин. Когато за физическото лице се установи, че то е образувало предприятие, чийто предмет и обем изисква делата на предприятието да се водят по търговски начин, е допустимо да бъде приравнено на търговец, независимо че няма съответната регистрация.

На основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ по реда за едноличните търговци се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. В тези случаи облагаемият доход и годишната данъчна основа следва да се формират по реда на чл.26 и чл.28 от ЗДДФЛ, независимо че лицето не е регистрирано като едноличен търговец.

Изискването лицето да бъде приравнено на търговец е образуването на предприятие, тоест то целенасочено да е структурирало дейността си като стопанска дейност, предоставяна в свободен пазар, с цел формиране на печалба/доход. На следващо място като предпоставка за определянето на едно физическо лице като търговец по смисъла на ТЗ е условието предприятието по предмет и обем да изисква неговите дела да се водят по търговски начин, при степен на организираност на предприятието, характерна за търговците.

По осигурителното законодателство:

Упражняването на трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването на тази дейност.

Лицата, които упражняват трудова дейност като търговци, които не са регистрирани по ТЗ, и получават доходи, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, попадат в обхвата на разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Те са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО и подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.

Осигуровките за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния осигурителен доход. Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл.6, ал.9 от КСО.

Лицата, родени след 31 декември 1959 г., подлежат на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако не са направили избор да се осигуряват по реда на чл.4б. Осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за държавното обществено осигуряване.

В случай че лицето е в кръга на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лица, определен в чл.33 от ЗЗО, следва да се приложи реда на чл.40, ал.1, ал.2 от същия закон. Лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се и окончателно върху доходите от дейността и доходите от работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО.

В случай че лицето не попада в гореизложената хипотеза и получава доход от използване или от преотстъпено право за използване на дадено произведение, обект на авторско право, то този доход не е доход от трудова дейност и не е осигурителен доход, върху който се правят осигуровки за социално осигуряване.

При условие че лицето е в кръга на задължително осигурените по ЗЗО лица и не е здравно осигурено на друго основание по ЗЗО, е задължено да се осигурява по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО. В този случай облагаемите доходи от последващо използване на произведение следва да се включат при годишно изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване и да се внесат окончателни здравни вноски.

Необходимо е ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаването на същото. Основание за внасяне на осигуровки възниква, когато авторът получава възнаграждение за изработване на самото произведение (доход от трудова дейност).

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.