Данъчен консулт на "Труд news": Ваучери за храна за майки и работещи на две места

Много фирми дават ваучери за храна на служителите си. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за ползване на данъчните облекчения при даване на ваучери на майки в отпуск за гледане на дете до 2-годишна възраст, на хора, работещи на две места, и на новоназначени служители.

В дружество работят петнадесет служители. Има служител, назначен на два часа в дружеството, който работи и в друга фирма, има служител, който ползва отпуск за отглеждане на дете до две години, както и новоназначен служител в месеца на решението за предоставяне на ваучери. Поставени са въпросите:
1. Служителят, назначен на два часа, който работи и в друга фирма, има ли право да получава ваучери от дружеството?
2. Служителят, който в момента ползва отпуск за отглеждане на дете до две години, има ли право да получава ваучери?
3. Кога има право да получава ваучери за храна новоназначеният служител?

Общи правила за ваучерите

Разходите за ваучери за храна са включени в социалните разходи, предоставени в натура и се облагат по реда на чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО. Съгласно чл.209а, ал.1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл.204, ал.1, т.2, буква “в” в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите.

Според §1, т.34 от ДР на ЗКПО, като социални разходи в натура могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда (КТ), предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

По смисъла на §1, т.36а от ДР на ЗКПО “Ваучери за храна на електронен носител” са платежни инструменти, които могат да бъдат използвани само по ограничен начин и отговарят на условията по чл.2, ал.1, т.11, буква “в” от Закона за платежните услуги и платежните системи, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват за плащане на храна и хранителни продукти в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни, включително магазини за храни, супермаркети, хипермаркети и др. Електронен носител може да бъде физически електронен носител или виртуален електронен носител и се зарежда само с ваучери за храна от оператор.

По първи въпрос:

КТ допуска едно лице да работи освен по основно и по допълнително трудово правоотношение, на пълно или непълно работно време. Когато един служител работи в две фирми на няколко трудови договора (основен на 8 ч. и допълнителен на 2 часа) ЗКПО изисква от всеки един работодател в качеството му на данъчно задължено лице да изпълнява условията, поставени в чл.209а, ал.1 и §1, т.34 от ДР на ЗКПО, за да не се облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна на електронен носител.

Следователно, изискванията относно предоставянето на ваучери за храна следва да се спазват от всеки един работодател самостоятелно, защото всеки от работодателите е самостоятелно данъчно задължено лице и разходите, които той понася във връзка с предоставянето на ваучери за храна, са негови разходи и по никакъв начин не може да бъдат обвързани с разходите, които понася друг работодател на съответното физическо лице.

Липсва законова норма, ограничаваща получаването на ваучери за храна от няколко работодатели, затова ако всеки един от работодателите изпълнява изискванията на ЗКПО, не следва да облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна на електронен носител до 200 лв. месечно за всяко наето лице. Ако на такова физическо лице не се предоставят ваучери за храна, това ще опорочи изискването за общодостъпност на предоставените ваучери на всички работници.

По втори въпрос:

Ваучерите за храна се предоставят по решение на работодателя за негова сметка. Размерът и лицата, на които ще се предоставят, се определя съобразно заповед на работодателя или по решение на общото събрание на работниците и служителите.

Във връзка с критерия за общодостъпност, следва да се има предвид, че дадена социална придобивка е общодостъпна, когато тя е на разположение на всички наети лица, т. е. може да се ползва по право от всички тях, като размерът на предоставяните социални придобивки не трябва да зависи от заеманата длъжност или от постигнатите трудови резултати, доколкото последните са по-скоро определящи за формиране на допълнително възнаграждение, а не за предоставяне на социални придобивки. Предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено само когато са обхванати всички наети от предприятието лица и когато се избере общата стойност на социалните придобивки да е:

• точно определена за всеки месец или
• се обвърже с отработените дни или часове през месеца, като в този случай следва да се определи сума за отработен ден/час.
Съгласно актуалната данъчна практика, при ваучерите за храна критерият общодостъпност е налице при избор на един от двата алтернативни варианта:
• ваучерите за храна се предоставят на целия персонал, в т. ч. и на лицата, които трайно отсъстват от работа, например във връзка с временна неработоспособност и майчинство;
• предоставянето на ваучерите за храна се обвързва с отработените дни/часове през месеца и като следствие ваучерите за храна не се предоставят на лица, които трайно отсъстват от работа, например в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск.

Предоставянето на ваучери за храна на електронен носител на служителя в отпуск по майчинство е съгласно заповедта на работодателя или решението на общото събрание на работниците за начина на предоставяне.

По трети въпрос:

Към момента на предоставяне на ваучери за храна, за да е спазено изискването за общодостъпност, следва да се предоставят ваучери за храна на всички работници и служители, които имат такова качество, следователно и на новоназначените работници. Няма нормативна пречка да се предоставят ваучери за храна в пълен размер на лицата, през месеца, в който започват или прекратяват трудовото правоотношение с работодателя, или в размер, пропорционален на отработените дни, ако е приет този начин с решение на общото събрание на работниците и служителите или заповед на ръководството.

За да са необлагаеми разходите за предоставени ваучери, трябва да са спазени изискванията на чл.209а, ал.1, т.1 от ЗКПО и особено изискването договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Това условие трябва да е изпълнено за всяко наето лице, а не за предприятието като цяло.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.