Флора Стратиева: Либерализмът не е реквизит за морална сценка. Той започва там, където свършват симпатиите

Действително изповядвам и прилагам по-последователно либералните ценности от хора, които претендират да ги олицетворяват, заяви журналистката 

От няколко дни във фейсбук циркулира пост на човек, който с особено усърдие и лек привкус на отчаяние се опитва да се позиционира като инфлуенсър на т.нар. “демократична общност”. Човекът е толкова маргинален като влияние и обществена тежест, че дори и в моментите на най-дълбокото ми разочарование от тази среда не бих ги обидила, вписвайки го в редиците им като нещо повече от амбициозен статист с профилна снимка на ДА-16.

Въпросната публикация съдържа две снимки - моя и на друго момиче, по мое мнение - изключително красиво. Снимките са придружени от знамената на Русия и Украйна - алюзии към предполагаемите ни политически възгледи.

Флора Стратиева е представена с руското знаме (нищо че е българка), до нея вдясно е украинката Софи Бугор. Украинка, която понастоящем живее в България. Бугор е активна в социалните мрежи с мисията да "разобличава" руската пропаганда. Според публикацията Украйна бие Русия по красота. 

Аз “представлявам” Русия, тя - Украйна, за да бъде изведен крайният и напълно сериозно поднесен извод:

Русия губи по красота от Украйна.

Оттам нататък в коментарната секция се включват десетки ерзац-прогресивистки апостоли на съвременната толерантност.

Сред тях блестят архонтът на визуалната естетика, роден да тества търпението на огледалата - Манол Глишев, и Калин Манолов, за когото явно няма възрастова граница или морална несъстоятелност пред порива да обсъжда жени, заченати по времето, когато той вече е имал мнение за перестройката и простатата си. Да, и аз мога да говоря язвително.

Въпросните “либерални” агитпропчици навлизат в детайлен сравнителен анализ коя от двете е по-грозна.

Този естетически редукционизъм би бил просто пошъл, ако не идваше от хора, които в 9:00 са по БНТ, bTV и Нова да бранят правата на малцинствата и да изобличават сексизма към “техните” жени, а в 9:15 във фейсбук да обиждат някакво момиче, просто ей така, за спорта. Прекрасни толерантни хора, взрени в чуждо лице, но слепи за собственото си лицемерие.

През последните 15 години всяка втора рекламна кампания включва транс жени, драг кралици и плюс сайз модели. И ако някой си позволи да каже, че не намира това за красиво, мигновено бива обвинен във фобия и ретроградност, защото “не се съди по външен вид”, физиката е неприкосновена територия и “всеки е красив по своему”.

Странно как този етичен кодекс изведнъж престава да действа, когато обектът е някой, когото не харесваме, или с когото не сме съгласни политически.

От няколко дни не мога да формулирам какво точно ме подразни в тази история. Не е самият пост. Не е конкретният автор.

Дразни ме фактът, че аз действително изповядвам и прилагам по-последователно либералните ценности от хора, които претендират да ги олицетворяват. Защото, за разлика от колежката от украинската снимка, никога не бих си позволила да легитимирам подобна проява към друга жена с реакция, коментар или какъвто и да било жест на одобрение.

От сега мога да отговоря на основния рефрен, който ще присъства в коментарната секция, а именно: “Не им обръщай внимание”. Не им. Не и по начина, по който им се иска. По-скоро приемам удобната възможност за изобличаване на фасадна принципност и ценностна мимикрия.

Чували сте клишето “Ще простя, но няма да забравя.” Аз повече харесвам варианта на Тейлър Суифт, която пее “I’ll forget you, but I’ll never forgive”. Да, ще ви забравя. Но няма да простя.

Либерализмът не е реквизит за морална сценка. Истинският либерализъм започва там, където свършват симпатиите ти.