Не бъркайте тактиката на Тръмп с неговата стратегия

Колебания са често срещани при Тръмп

Има голяма вероятност рано или късно да направи на Европа и Киев предложение, което те не могат да откажат

Той не иска да залага на цел, която е очевидно непостижима

Периодичните му атаки срещу Путин изглеждат неестествени

Пьотр Акопов, РИА новости

Това е твърде бързо, дори за Тръмп. В четвъртък, преди седмица, той проведе телефонен разговор с Путин, след което обяви, че е постигнато споразумение за предстояща среща с руския президент в Будапеща. Малко по-късно дори определи дата: след две седмици. Но във вторник – пет дни по-късно – заяви, че все още не е взето решение и че „не иска да губи време“. Няколко минути по-късно се поправи: „Какво ви накара да мислите, че срещата с Путин в Будапеща ще бъде загуба на време? Не казах нищо подобно.“

Но на следващия ден, вчера, той обяви, че отменя срещата в Будапеща, защото „смята, че няма да постигнем това, което трябваше да постигнем“, но веднага уточни, че ще се срещне с Путин „в бъдеще“. Той дори наложи санкции срещу Лукойл и Роснефт, но добави, че е уверен, че те няма да продължат дълго и че не е сигурен, че тези санкции дори ще могат да разклатят решимостта на Москва по отношение на Украйна.

Подобни колебания са често срещани при Тръмп – и не само по въпроси, свързани с Русия и Путин. В наши дни той прави същото с Китай, подготвяйки се за неизбежната (тъй като и двамата участват в едно и също събитие) среща със Си Дзинпин. Човек би могъл да счита това за характерната преговорна тактика на Тръмп, разработена през годините му като предприемач в недвижими имоти в Ню Йорк: блъсни и бягай, не ме искаш, не ме обичай. Но четенето на венчелистчетата на Тръмп е неблагодарна задача, така че мнозина предпочитат да отхвърлят колебанието на Тръмп като следствие от борба между два аз-а.

Не лично Тръмп – все пак той не е герой на Оскар Уайлд – а колективният Запад. Интервенционистките глобалисти и изолационистките традиционалисти – както в администрацията на Тръмп, така и в двете части на обединения Запад – следват собствена линия спрямо Русия и американската политика като цяло. Трябва ли да продължат да се опитват да поддържат глобална хегемония, или трябва да организират слизане от планината и да започнат да спасяват Америка, преди да е станало твърде късно? Да прекратят конфликта в Украйна с цената на признаване на интересите на Русия – или трябва да продължат да оказват натиск върху Москва, надявайки се най-накрая да извлекат отстъпки (или по-скоро една фундаментална отстъпка – отстъпка на Украйна на Запада)?

А Тръмп, към когото сега са насочени всички усилия и на двете групи, се колебае напред-назад.

Второто обяснение за поведението на Тръмп изглежда за предпочитане за мнозина, но не обяснява основния момент: защо американският президент упорито следва линията на прекратяване на войната, като се има предвид, че както Западът като цяло, така и американският елит са доста гласовити в подкрепата си за война с Русия, докато не претърпим „стратегическо поражение“? Тръмп очевидно не иска да разчита на това – и не защото е „полезният идиот“ на Путин или защото Кремъл има компрометиращи доказателства за него (тези две  безумни теории са доста популярни на Запад). Не, Тръмп е повече от рационален – и личното му уважение към Путин (което той изпитваше дълго време, дори преди да заеме поста в Белия дом) не може да обясни отношението му към украинския въпрос.

Дори когато Тръмп заплашва да използва ракети „Томахоук“ или провъзгласява способността на Украйна да си върне всичките загубени територии, не му вярвате, защото е ясно, че самият той не вярва в това и просто прибягва до любимата си тактика „удар и бягай“. Въпросът е, че Тръмп просто не вярва, че Украйна може да спечели, или по-скоро, че Западът може да спечели в борбата си с Русия за контрол. Той не иска да залага на цел, която е очевидно непостижима – или, по-точно, не иска да вдига залога за обречен боец.

В същото време той разбира, че вече направените залози не могат да бъдат възстановени, така че въпреки това трябва да се опита да ги използва в (геополитическо) пазарлък с евентуалния победител. Все още има шанс за удължаване на конфликта без значителни нови американски разходи – и все пак да се опита да договори някои отстъпки от Путин. Ами ако проработи? Тръмп не разбира напълно, че Русия не може да прави компромиси с принципите си (тоест с фундаменталните си национални интереси – предотвратяване на попадането на Украйна под западен контрол), но ги усеща от позицията и поведението на Владимир Путин. Ето защо периодичните му атаки срещу Путин изглеждат толкова неестествени, но те все още се повтарят от време на време, само за да отшумят след поредния разговор с руския президент, по време и след който реалистичният и твърдоглав бизнесмен в лицето на Тръмп поема контрола.

Той искрено иска да постигне споразумение с Путин, но все още не е готов да направи ключовата стъпка. А именно, да натовари всичките си сили със Зеленски и Европа (като им постави ултиматум: съгласете се или ще спра американските доставки и помощ), за да ги принуди да приемат неизбежното. Да приемат условията и исканията на Русия – фундаментални, не само териториални.

Има много голяма вероятност рано или късно Тръмп да направи на Европа и Киев предложение, което те не могат да откажат, и това ще бъде затвърдено на среща с Путин. Независимо дали в Будапеща или на следващата - не мястото и времето са важни, а резултатът.