Паметник на Фердинанд? Да! Но в Атина, Анкара и Белград!

Кобургът - Едно политическо нищожество, което причини огромни и незаличими мъки, страдания и жертви на българския народ

Неговата личност не е противоречива, а е крайно отрицателен образ на управляващ в следосвобожденската ни история

По брой на инициативни комитети България вероятно е на първо място в света. Формират ги предимно интелектуалци, каквито имаме предостатъчно. Поводът за тяхната поява са най-различни събития и личности. Имаше дори абсурдни инициатори, едни от които предлагаха издигане на паметник на Сюлейман паша. Често пъти безумието на нашите инициатори минава всякакви граници на морала и нормалното мислене.

Наскоро българската общественост беше сюрпризирана от поредната абсурдно налудничава инициатива. Паметник на (поеми дълбоко въздух, читателю) Фердинанд Сакскобургготски. Потресаваща идея! Ако нашите предци от първите две десетилетие на ХХ век можеха за миг да възкръснат, биха реагирали само с едно изречение: „Сред наследниците ни има дори по-малоумни от Фердинанд.“

Поставянето на въпроса за паметник на такава крайно отрицателна персона като Кобурга, свидетелства за фрапираща историческа неграмотност и сериозна финансова мотивировка на инициаторите. Издигането на паметник е израз на голямо уважение и признателност към личността или събитието, на което е посветен. Фердинанд в никакъв случай не е персона, която е заслужила такава чест. Неговата личност не е противоречива, а е крайно отрицателен образ на управляващ в следосвобожденската ни история. Използва над 30-годишното си присъствие като глава на България като място за развлекателен и паразитен начин на живот. А повече от една трета от времето на своето царуване той е пътешественик. Дори и по време на войните се развлича по курортите на Централна Европа.

В същото време с неговата крайно некомпетентна и груба намеса при провеждането на военните операции и особено едноличното брутално вкарване на България през 1915 година в Тройния съюз, очевидно губещ войната, България катастрофално губи две войни и ù се нанасят две тежки национални катастрофи. Защо и как България стигна до тези катастрофи?

След Балканската война, в която българската войска показа блестящи воински качества, нанасяйки най-тежкото поражение на Османската империя в нейната 600-годишна история, според Лондонския договор от 1913 г. на България се предлага разширяване на територията? в граници от 171 хиляди кв. км, разбира се съгласувано с европейските велики сили. Така българската държава остава първа военно-икономическа сила в Югоизточна Европа, докато двете съседни държави Гърция и Сърбия са с по-малко териториално увеличение взети заедно, остават равностойни на България, т. е. напълно е спазен принципът за равновесие в региона. След разгрома на османската армия цяла Европа си отдъхва.

Вероятността Балканската война да провокира по-мащабен военен конфликт на континента е предотвратена. В Европа обаче има една единствена персона, която е гневна от спирането на войната. Това е Фердинанд Сакскобургготски. Той хич не се интересува и вълнува от внушителните териториални придобивки на българската държава. Той иска още и още война, независимо от новите жертви, които ще бъдат дадени, защото иска да става император на „Нова Византия“.

В същото време водещи български дипломати, висши военни, политици, както и авторитетни чужди ръководни фактори са категорични в едно: Европейските велики сили никога няма да допуснат България да завладее Проливите. Тази единодушна позиция в никакъв случай не смущава и не спира Фердинанд от налудничавата му илюзия да седне на императорски трон.

„Напред към Цариград!“ - командва Кобургът. Ама армията ни е уморена от тежкия шестдневен поход, не е пристигнала и Трета армия, българите не разполагат и с изключително важната тежка артилерия срещу свръх укрепената Чаталджа, плахо опонират генералите Иван Фичев и Радко Димитриев. Кобургът отказва дори да ги чуе.

Резултатът е очакван - първото поражение, което търпи българската армия изключително по вина на българския цар. Така вместо Балканската война да свърши най-благоприятно за България, Кобургът тика страната ни в още две, далеч по-тежки войни - Междусъюзническата и Първата световна война, които губим още по-катастрофално. Териториалните и загубите на българско население са огромни. И това са загуби, дадени не в името на националните интереси на българския народ и държава, а единствено обслужващи най-агресивните великодържавни германски интереси.

Равносметката от управлението на Фердинанд през периода на войните (1912-1918) е смразяваща. В същото време Гърция и Сърбия удвояват териториите си, а Турция запазва европейските си вледения, разбира се всичко това с помощта на налудничавата политика на Фердинанд.

Фердинанд наистина заслужава паметник, но не в България, а такъв трябва да бъде издигнат в Атина, Белград и Анкара. Всъщност катастрофалното управление на българския държавен глава по време на войните е резултат от неговите личностни и управленски качества, а те са крайно посредствени.

Интригата, клеветата, шантажът, подлостта, лицемерието, двуличието, грандоманията, презрението към българите са неизменни черти в характера и поведението на Кобурга. Те се проявяват със страшна сила по време на цялото му царуване и заемат чудовищни размери в дните на върховни изпитания.

Ето какво пише във втория том на блестящата си книга П. Тодоров „Погромите“: „Фердинанд пита генерал Фичев внезапно: „Не можа ли да убиеш генерал Михаил Савов?“ На министър Н. Генадиев се сърди, че не е допуснал да се убие Тодор Тодоров. Военният министър К. Найденов осъжда, че не е наредил да се убие Никола Генадиев.“

„Това е една личност наистина зла, болна, безотговорна. Неговото злопаметство беше толкова голямо, че се проявяваше след години със всичката си своя разрушителна сила.“ Тодоров, П. „Погромите на България“, т.II, с.195-196 Аз предложих на читателите на авторитетния вестник „Труд“ някои исторически сведения такива, каквито са. Единствено право на българската общественост е да прецени дали българската земя може да бъде осквернена от паметник на едно политическо нищожество, което причини огромни и незаличими мъки, страдания и жертви на българския народ и завинаги погреба светите и изконни чувства на българите за своето обединение.