Труд
Автор:
Стефан Кючуков
В Европа най-много българи има в Германия, Испания и Нидерландия
Над 100 хил. пенсионери искат да работят
Над 1 млн. човека в страната на възраст между 15 и 64 години не са активни на пазара на труда, каза зам.-председателят на НСИ Свилен Колев по време на форума “Европа е с мен”, организиран от Министерство на труда и социалната политика. От тях 85,4 хил. не искат да работят по различни причини. Но 956,6 хил. човека биха желали да работят. Същевременно бизнесът се оплаква от липса на кадри. Основният проблем е разликата между това, което тези хора могат да предложат, и нуждите на бизнеса от персонал.
От тези близо 1 млн. човека, които по принцип биха искали да работят, 440 хил. още учат, 109 хил. са пенсионери, 260 хил. имат лични семейни проблеми, 131 хил. имат някакво заболяване, а 16,6 хил. не търсят работа по друга причина. Оказва се, че над половин милион човека на възраст между 15 и 64 години нито учат, нито работят.
Участниците на форума се обединиха около идеята, че може да бъдат предприети различни мерки, така че неработещите хора да се включат на пазара на труда. Например може да има гъвкава форма на труд, каза Свилен Колев. Това ще помогне на хората с малки деца да ги водят до детска градина или училище и да ги прибират след това, много студенти също биха работили при възможност за гъвкаво работно време. По отношение на връщането на българи от чужбина въпросът е дали заплатите са адекватни, каза Свилен Колев. В България средната заплата е около 2500 лв., но в София е около 3500 лв., а в останалата част от страната средните възнаграждения са много по-ниски. Важни са и условията за живот в страната, което включва образование, здравеопазване, чистота, сигурност, правна рамка за правена на бизнес и за спокоен живот, коментира Свилен Колев. Според нето е важно и дали жилищата в страната след години ще бъдат достъпни за хора, които искат да се върнат от чужбина. За година заплатите са нараснали средно с около 12%, а жилищата са поскъпнали с 16%, показват данните на НСИ.
В Европа най-много българи има в Германия - 271 хил. човека. На следващите места са Испания с 112 хил. човека, Нидерландия с 60,5 хил. и Испания с 48,7 хил. През миналата година повече хора са се преместили да живеят в България от тези, които са я напуснали, показват данните на НСИ. През миналата година 13 хил. човека са напуснали страната, като повечето са мъже, а 83% от напусналите страната са между 15 и 64 години. Най-много българи бягат към Германия, Великобритания и Франция. Същевременно 52 хил. човека са дошли в България. Над половината от тях са от страни извън ЕС, като най-много хора идват от Турция, Украйна и Сирия. Българите, които са се върнали в страната, са само 35 на сто от дошлите да живеят тук.
Въпреки че миналата година повече хора са дошли в страната от тези, които са я напуснали, това не може да компенсира по-малката раждаемост от смъртността в България. В резултат населението продължава да намалява. Населението на страната е 6,437 млн. човека, показват последните данни на НСИ. За последните 40 години населението е намаляло с близо 2,5 млн. човека, или с 28 на сто. Прогнозите са, че тенденцията за намаляване на населението ще продължи и през следващите години. Това е сред основните причини за проблема на бизнеса с намирането на кадри.
От населението в страната, на възраст между 15 и 64 години са 62 на сто, или близо 4 млн. човека. Проблемът е, че хората до 15 години са само 900 хил., или 14% от населението, а над 65 години са 1,5 млн. човека, или 24% от населението. Освен това през следващите години много повече хора ще излизат от пазара на труда, от тези, които ще търсят първата си работа. Затова през следващите години дефицитът на кадри ще се увеличава.
Желанието за работа е водещо, а не възрастта
Годините не са фактор
Над 100 изследвания показват, че няма връзка между резултатите в работата и възрастта.
Има някои митове на пазара на труда, каза по време на форума Стефка Танчева, член на Българска асоциация за управление на хора. Първият мит е, че младите са по-ефективни. Тя обясни, че над 100 изследвания показват, че няма връзка между ефективността, резултатите в работата и възрастта. Дори средната възраст на нобеловите лауреати се увеличава, като най-младите са в сектор химия и са на средна възраст 52 години, а най-възрастните са в сектор икономика и са средно на 67 години.
Вторият мит са болничните, като някои работодатели смятат, че хората в по-напреднала възраст взимат повече болнични, за да се лекуват. Опитът показва, че това не е така, младите дори взимат повече отпуск, за да гледат децата си.
Бъдещето е въпрос на желание, а не на възраст, заяви Стефка Танчева. Тя обясни, че в практиката при наемане на персонал има работодатели, които поставят някакви условия за възраст. В тези случаи експертите по набиране на персонал питат каква е причината. И отговорът например е, че сега екипът е от жени на 30-40 години и работодателят смята, че такъв човек по-лесно ще се впише в колектива. Изискването за възраст при наемане на служител не е свързано с очаквания за по-голяма ефективност или мотивация за работа. Възрастта не е фактор, важно е какъв е човекът, как би помогна на компанията да се развива, обясни Стефка Танчева. Тя обясни, че много работодатели държат на работно време от 9 до 17 часа, но ако това бъде променено и има по-голяма гъвкавост, на пазара на труда ще могат да се включат повече хора, включително и майки.
Искат повече свободно време
По-възрастните търсят сигурност
Младите хора искат качество на живот и смисъл в работата.
Младите искат повече свободно време, а по-възрастните търсят сигурност в работата, каза по време на форума проф. Снежана Илиева, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Тя обясни, че със смяната на поколенията се променят и ценностите, тоест какво искат хората от работата. Хората в по-напреднала възраст искат предимно сигурност, стабилност, за тях е нормално да работят цял живот на едно място, лоялни са към организацията, в която работят. Но тези ценности се променят при по-младите поколения. За тях е важна автономността в работата, а не спазването на правила, важно е качеството на живот. Променя се формата на лоялност - от лоялност към организацията, в която работят, към лоялност към собствената кариера и към самия себе си. Понякога това не се харесва от работодателите, но трябва да се съобразяват с желанията на младите. Много млади хора искат смислена работа, да виждат смисъл в това, което правят, а освен това търсят и качество на живот.
Шест поколения работят в една компания
Признават квалификация на мигранти
Европейската комисия вижда резерви на пазара на труда в майките и мигрантите.
Националните ни отбори по волейбол и футбол са от едно поколение, а има разлика в представянето им, каза Милен Великов, експерт по човешки ресурси. Според него резултатите не са резултат от това представител на кое поколение е даден човек. Много по-големи разлики има между мъжете и жените, отколкото между различните поколения.
Това, че младите по-често сменят работата си, може да има логично обяснение. Когато човек е на 25-30 години и няма деца мотивацията му за работа е различна от тази на човек в по-напреднала възраст. Когато млад човек още живее при родителите си, няма проблем през няколко месеца да сменя работата.
Представители на шест поколения може да работят на едно място, каза зам.-министърът на труда Наталия Ефремова. Има недостиг на работна ръка в цяла Европа, заяви Йорданка Чобанова, ръководител на представителството на Европейската комисия в България. Според нея възникването на изкуствения интелект има същия ефект като появата на електричеството.
В Европа всяка година населението в трудоспособна възраст намалява с близо 1 млн. човека, до 2050 г. се очаква да намалее с 18 млн. души, каза Йорданка Чобанова. Над 50 млн. души са извън пазара на труда. От тях голяма част са жени, хора на възраст 50-64 години, хора с увреждания и мигранти. Затова трябва да бъдат предприети мерки за включването им на пазара на труда. За мигрантите това например включва обучение по езици, както и признаване на квалификацията им, придобита в страни извън ЕС. Ако бъде подобрена грижата за децата, повече майки биха могли да се върнат на работа.
