Труд
Автор:
Росен Тахов
Клоуни, фокусници и еквилибристи радват окото на зрителя
„Последните два дни доказват, че България може и без парламент“, констатира миналата седмица проф. Пламен Киров. „Като се има предвид това, което се разиграва в 51-ото НС - аргументира се той - баталии и махленски език на първо място и на второ място некачественото законодателство, което се приема, е по-добре без такъв парламент.“
С цялото ми уважение към професора по конституционно право, ще го оспоря. Калпавите закончета, които и без това никой не спазва, са само парламентарен параван. Истинската мисия на Народното събрание е да попива социалното напрежение.
Угнетен от вътрешното и международното положение, вечер българинът си налива ракийка и бодва салатка. Пали цигара, но и това не стига за хармонизиране на емоционалното му състояние.
Тогава нашенецът пуска телевизора, където предават поредното заседание в камарата. Клоуни, фокусници и еквилибристи радват окото на зрителя. Спокоен, че няма да отиде на Четвърти километър като тях, той си ляга и сънува по-добри бъднини.
Зрелищната парламентарна култура има своите исторически корени. Първото обиталище на депутатите е дъсчено помещение, сковано за театро. Намирало се в южната част на Градската градина. „Народното събрание се събираше в бараката, в която амбулантната трупа на Георгя Попова даваше представленията си. По едно странно съвпадение, величественото здание на днешния Народен театър се гради на същото място, дето беше тая барака!“, пише Иван Вазов.
От край време в тази точка на столицата стават спектакли. Изначално играе тайфата на Георги Попов. После народни избраници изнасят политически представления. И най-сетне майстори на сценичното изкуство като Кръстьо Сарафов и Елена Снежина омайват публиката.
Дървеният парламент изгаря на 1 февруари 1882 г. Огънят избухва след представление на „Иванко“ от Васил Друмев. Константин Иречек хроникира грозното събитие:
„Тази нощ изгоря сградата на Народното събрание, историческо помещение, в което Стамболов ораторстваше, Каравелов ревеше, Балабанов плачеше, Славейков спеше, Горбанов беше бит, а мнозина други изглупяха, в което видяхме да се заражда българското народно театро, сграда строена за театър, после престъпно взета за политически театър, а сега повърната наново за своята първоначална цел.“
Новата белокаменна постройка, вдигната от италиански майстори, отваря двери на 25 ноември 1884 г. Има места за 600 зрители, които обаче са платени. Ако искаш да се потопиш в магията на цирковото изкуство, си купуваш билет. Вазовите герои Кардашев и Тачев плащат, влизат и стават свидетели на изумителна клоунада:
„Един господин с голяма глава, с пълно почервеняло от яд лице, наежен като глиган, ревящ ужасно, скокнал прав, думаше нещо на оратора, което потъваше в мълвата, и яростно удряше банката си, която трещеше под железния му юмрук и отхвърляше книжата, що стояха на нея.“
По-нататък...
„Не по-малко живо участие вземаше в караницата един друг великан, само с по-човешка физиономия и с по-голям търбух. Той, влезнал в кулоара, неустрашимо се пулеше на първия с признаци на ужасен гняв и блъскаше чина на съседа си, комуто премаза ръцете с един нов удар на десницата си.“
Днешните парламентарни циркаджии се заблуждават, че са уникални празнодумци. Всъщност само копират своите предтечи. Талантът да се излива безсмислен поток от думи наричат „логорея“ или „логодиария“. Големи майстори в този жанр били Михаил Такев и Теодор Теодоров. Веднъж Такев дръпнал четиричасова реч, а Теодоров му отвърнал с осемчасово слово. Освен това предупредил, че ако го прекъсват, няма да слезе от трибуната два дни. „Ако Теодор Теодоров, както се заканва, говори два дни, аз ще говоря четири дни!“, приел предизвикателството Такев.
Циркът на площад „Народно събрание“ е затварял само два пъти. За една година след преврата на 27 април 1881 г. и за четири след преврата на 19 май 1934 г. Това са най-скучните периоди в битието на народа. Няма кой да го весели, няма на кого да ръкопляска, няма къде да излива социалната си енергия. Напрежение нагнетява общественото пространство.
Царският съветник Любомир Лулчев усеща, че нещата отиват на зле. Той е астролог и се консултира със звездите, които потвърждават неговия присантиман. През 1937 г. Лулчев казва на Борис III: „Ваше величество, защо не възстановите този кенеф, в който се изливат всички нечистотии.“ Царят му благодари за мъдрия съвет и насрочва парламентарни избори.
Ето някои колоритни изпълнители в наше време.
Марио Тагарински демонстрира „скокове на оцеляването“. Те наподобяваха салтомортале, но в умножен вариант. Тагарински направи засилка от Нова СДП и се приземи се в неспокойните редици на СДС. От там плонжира към ДП, извъртя елегантен пирует в посока ОДС, пое дъх и се хвърли в обятията на РЗС. Финално строши оковите - обяви, че е независим. С тази акробатика Марио мина през пет парламента. Декорира гърдите си със съзвездие от отличия и аплодиран напусна арената.
Емил Василев изпълни „воден спектакъл“, какъвто предлагат само елитните циркови трупи. Той беше дисциплиниран член на партия Ред, законност и справедливост с водач Яне Янев. За него Янев беше олицетворение на моралната чистота в политическото пространство. Някой си Тодор Великов обаче се опита да го омърси. На 20 януари 2011 г. се качи на парламентарната трибуна и започна да чете пасквил срещу Янев. Емил Василев скочи, грабна чашата вода, с която ораторите промиват гласните си струни. С добре премерено движение плисна стакана върху Тодор Великов.
Моньо Христов е автор на „еротично шоу“, което не е характерно за цирковото изкуство. На 25 ноември 2004 г. обаче той се прояви като новатор. Дебатираше се проектобюджетът за идната година. Моньо излезе на трибуната с голям свитък в ръката. Разви го, както някога е развято Самарското знаме. Лъсна девойка по бикини, с едната ръка свенливо прикрила гърдите си, в другата стискаше връзка лук. Зарзаватът беше задължителен, защото Моньо е представител на земеделска България. „Бюджетът е красив, но е гол! - обясни той. - Бюджетът е добре гримиран, но не е облечен! И накрая, при този бюджет българските граждани ще ядат само лук и нищо друго!“
Тези клоунади не са безплатни. Днес струват далеч по-скъпо от билетчетата на Кардашев и Тачев. Над 50 милиона лева е бюджетът на парламентарния цирк. Актьорите взимат три средностатистически заплати. Към сумата се начислява трудов стаж, добавки за ръководни постове в групите и постоянните комисии. Отделно са средствата за приемни, сътрудници, венци и букети. Като се тегли чертата, един циркаджия прибира около 12 000 лева и нагоре. Всеки календарен месец!
