Етнонимът Bulgar в османската административна документация от XIX век има етнонационален, а не църковно-конфесионален смисъл
След като започнах да публикувам преводи на Салнамета на трите вилаета, които обхващат географската област Македония, беше направен опит като някакъв контрапункт на официалното наличие на българи в османските регистри, да се лансира добре известната сръбска пропагандна теза, че в края на 19 и началото на 20 век употребяваното название „българин“ не било етноним, а религиозна принадлежност, в случая към Българската екзархия. Подобно твърдение не е ново, защото в научната и публицистичната литература в рамките на сръбската национална историография от XX век, често се поддържа тезата, че през Възраждането понятието „българин“ не обозначавало етническа принадлежност, а единствено верска - т. е. принадлежност към Българската екзархия, създадена с фермана на султан Абдул Азис от 1870 г.
Тази позиция обаче не издържа на критически прочит на османските административни източници и на официалната държавна практика от XIX век. Данните от салнаметата, ферманите и други документи недвусмислено показват, че в Османската империя етнонимът Bulgar се използва преди създаването на Екзархията и независимо от църковната юрисдикция.
Османската административна система и смесените критерии за идентификация
След Танзиматските реформи (1839-1876) Османската империя въвежда принципи на модерна държавна отчетност и започва да разграничава поданиците си по два признака:
1. религиозен (конфесионален) - съответстващ на системата на миллетите;
2. етнокултурен (народностен) - отразяващ надигащия се принцип на „народностите“ и надграждащ системата на миллетите (umum-i milletler).
Така в османските салнамета от 1840-те години насетне редом със стандартните конфесионални категории (Rum, Ermeni, Yahudi, Müslüman) се появяват и етноними като Bulgar (българин), Ulah (влах, аромън), Arnavut (албанец), Sırf (сърбин), Çingene (циганин) и др. Те обозначават общности, различими не по вероизповедание, а по език, култура и произход.
Примерът с Призренския санджак
В салнаметата за Призренския санджак, както и за други административни области на запад от Вардар, се срещат категории Bulgarlar, Ulahlar, Çingeneler и Arnavutlar.
Особено показателно е, че Призренският санджак никога не е влизал в диоцеза на Българската екзархия, а въпреки това в османските статистики се отбелязва наличие на българи. Същевременно категориите Çingene и Ulah се използват за групи, които не са имали свои църковни институции, което доказва, че османската администрация регистрира етническа, а не само конфесионална идентичност.
Признанието на „българския миллет“ преди 1870 г.
Още преди създаването на Екзархията, през 1860 г., султан Абдул Меджид издава ферман, с който признава отделен „Bulgar Katolik milleti“ - Българският католически миллет (народ). Това е първото официално признание на българите като отделна народностна категория в рамките на империята. Десет години по-късно ферманът на Абдул Азис (1870) утвърждава „Bulgar Ortodoks milleti“ - православните българи.
Тези два акта свидетелстват, че османската държава разпознава българите като отделен народ, независимо от религиозната им принадлежност - католици или православни.
Контрааргументи срещу сръбската теза
- „Българин“ означавало само член на Екзархията - Терминът Bulgar се използва в официални османски документи (салнамета, тефтери, фермани) още преди 1870 г.
- Идентичността била религиозна, не етническа - Системата на миллетите е трансформирана след Танзимата - включва етнокултурни критерии. Пример: Bulgar Katolik milleti, Ulah, Arnavut.
- В Македония нямало българи, а само екзархисти и патриаршисти - В редица райони извън диоцеза на Екзархията (напр. Призрен, територии източно от Дебър и Охрид) са регистрирани „Bulgarlar“ в официалните османски данни.
- Екзархията била руски проект - Ферманът е резултат от многобройни петиции на самите български общини до Високата порта; създаването ù е вътрешно-османско решение.
От тук следва, че етнонимът Bulgar в османската административна документация от XIX век има етнонационален, а не църковно-конфесионален смисъл. Ферманите от 1860 и 1870 г. потвърждават, че българите са възприемани като самостоятелен народ в рамките на империята, независимо от религията. Следователно, твърденията, че „българин“ е тъждествено на „екзархист“, са пропагандни и са лишени от историческа достоверност. Салнаметата за Призренския санджак и други региони на запад от Вардар представляват силно доказателство, че българската етническа идентичност е била отчетена от османската администрация по обективен признак, а не като производна на църковна структура. Тези данни ще бъдат представени на пресконференция и с тях ще бъдат запознати чуждестранните дипломатически мисии в София и европейските институции.
*От Фейсбук
Салнаме от 1314 година по Хиджра
След дълго мотаене поради това, че никой не се наемаше да превежда от османо-турски, работата със Салнаметата най-накрая потръгна. Превод на с. 211 от Салнаме от 1314 година по Хиджра (1896 след Христа). Някои сведения за града Скопие: Градът е разположен в равнина, обградена от високи планини, на двата бряга на река Вардар. Климатът му е здравословен, а почвата - плодородна. На запад от града има множество градини и ниви, които се напояват от каналите на реката. През града минава главният път, който свързва Солун с Босна и Сърбия. Поради това мястото е търговски важно и оживено. Има военен гарнизон, пощенска и телеграфна станция. В административно отношение в града се намират: правителствена сграда, здание на военния комендант, конак на мютесарифина (околийския управител), полицейско управление, съдебно здание, карантинна станция и данъчни служби. По последното преброяване в града има общо 4477 жилища, а броят на жителите е около 22 150 души.
От тях: Мюсюлмани - 12 000 души; християни (българи и гърци) - 8 100 души; евреи - 2 050 души. В града има: 29 джамии; 9 месджида (малки молитвени домове); 17 медресета; 10 текета и завии (дервишки обители) ;10 църкви; 4 училища ; 4 хана; 33 хамама (бани); 9 фурни; 75 бакалници и дюкяни; 23 дъскорезници;18 воденици; 3 пекарни; 4 ковачници; 12 гостилници; 23 кръчми; 2 хотела; 14 занаятчийски работилници и множество други по-дребни търговски и занаяти обекти.
Труд
