Кражбата на века или руски пари за Украйна

Лидерите от ЕС умуват в Брюксел как да присвоят безнаказано парите на Москва

Ако Киев загуби войната, европейските данъкоплатци ще се изръсят с над 300 млрд. евро

С чужда пита помен май ще правят събралите се вчера и днес в Брюксел лидери на 27-те страни от ЕС. Парадоксалното е, че те не само не се срамуват от намерението си, ами питата им е изпечена от погребания само в тяхното въображение съвсем жив здравеняк. Защото замисленото използване на много руски пари, като се преструваш, че не ги използваш, е планът на Европейската комисия, чрез който да бъде финансирана изстрадалата Украйна без да се нарушават международното право и правото на собственост. Казано накратко, целта на Брюксел е да се отпусне на Володимир Зеленски заем от 140 млрд. евро, като за обезпечаването му се използват замразените из Западна Европа руски активи. И Киев да ги върне, след като един ден напълни трезора си с репарациите, получени от смазаната в сегашната кървава война Москва!?

Темата бе обсъдена миналата седмица от финансовите министри от Г-7 - групата на седемте най-развити страни - и в четвъртък сутринта бе подхваната подобаващо в белгийската столица. Няма начин след като става дума за огромно богатство, за истинска съкровищница - след нахлуването на войските на Москва в Украйна през февруари 2022 г. Европа замрази приблизително 300 млрд. евро активи на Руската федерация, 210 млрд. евро от които са оставени на отговорно пазене в белгийската банка „Euroclear“. А нейното призвание е да защитава ценните книжа на клиентите си и да урежда наредени от тях плащания, извършвани на международните фондови пазари. В случая става дума преди всичко за закупени от Руската централна банка държавни облигации в дузина валути, много от които вече са в падеж, тоест главницата е платена на нейния притежател от емитента и сега въпросните облигации са се превърнали в ликвиден депозит на стойност близо 180 милиарда евро. А може и да са повече, тъй като купоните, тоест лихвите, също се натрупват върху номинала на тези облигации, в резултат на които само през периода 2022 - 2024 г. от тях са събрани огромни допълнителни постъпления, които поне досега оставаха в белгийската банка неизползвани. По простата причина, че поради наложените ù санкции Русия не може да харчи натрупаните много пари или да ги премести някъде, а никой друг по принцип не може да разполага с тях.

Но през юни миналата година нещо се промени и то бе старателно отразено от екипа на „Труд news“ на срещата на лидерите от „Г-7“ в райското кътче на южната италианска област Пуля - курортното селище Борго Егнацея. Тогава участниците във форума се споразумяха потокът от всевъзможни дивиденти от руските активи да не остава и той „замразен“ подобно на главницата, разбирай неизползван, а да бъде насочен към погасяване на заеми - измислена от печени финансисти на ЕС инициатива за отпускане на кредити, известна като „Извънредно ускорение на приходите“ (ERA). И в Борго Егнация първият от тези заеми беше предоставен на Украйна, като ставаше въпрос за кредит от 50 милиарда долара, като по 20 милиарда долара бяха дадени от САЩ и ЕС, а по 3 милиарда долара - от Великобритания, Япония и Канада. Като тези средства вече се погасяват на петимата кредитори от лихвите, които „Euroclear“ събира от руските активи и за които се обяснява, че не били руска собственост, тъй като допълнителните пари са придобити от умело манипулиралата депозита банка. Сега обаче е наложително Европейският съюз да увеличи финансовите си инжекции за Киев, тъй като няма признаци за евентуален край на конфликта в Украйна и съответно исканията ù за нови и нови средства нарастват направо в геометрична прогресия. Но в същото време цената на подкрепата на Украйна започва да тежи сериозно върху Европа, особено след като Доналд Тръмп, за разлика от предшественика си Джо Байдън, вече не е толкова склонен да развързва кесията си. Съответно в ЕС се роди идеята за отпускане на нови 140 млрд. евро на Русия, но не от трудно контролируемите, по-скромни като сума и на свършване дивиденти и купони, а те да бъдат обезпечени с държания в „Euroclear“ огромен руски ликвиден депозит, тоест да бъде използвано директно съкровището на Москва. Схемата е проста - белгийската банка прехвърля руските средства към ЕС с нулева лихва и без срок на погасяване, а Европа отпуска заема на Украйна при същите условия и приема руските средства като обезпечение. След края на конфликта дългът ще бъде изплатен на Европа от Украйна, но само когато получи... военни репарации от победената Русия!

Резултатът би бил благоприятен за Европейския съюз, който не би трябвало да разглежда парите като невъзстановима безвъзмездна помощ, и за Украйна, която би набавила незабавно средствата, за да финансира собствените си разходи. Освен това, според ЕК, това не би нарушило правото на собственост, тъй като притежател на въпросните ценни книжа винаги ще бъде Руската федерация. Според финансовия анализатор на италианския всекидневник „Република“ Валтер Галбиати операцията обаче се явява малко сметка без кръчмар, тъй като поражда пет големи проблема. Първият и може би най-очевидният е, че планът предполага Украйна да спечели войната и да принуди Русия да възстанови щетите, но тази възможност дори и според авторитетни военни стратези в момента изглежда неоправдано оптимистична. Следователно ако операцията бъде осъществена, на даден етап ще стане необходимо ЕС да предостави гаранция за същата сума, изплатена за компенсиране на „Euroclear“ в случай, че от Русия не бъде взето нито евро. А това означава, че при благоприятен за нея изход от войната многото пари ще бъдат плащани от всички европейски данъкоплатци. Другият проблем е свързан с продължителността на изземването на руските активи, тъй като заемът от 140 милиарда евро трябва да бъде отпуснат без краен срок в очакване на плащането на репарации от Русия, а сега той се подновява на всеки шест месеца. И „безкрайният срок“ трябва да бъде одобрен от всичките 27 страни от ЕС, а това поставя третия проблем, политическия - не всички от тях одобряват начинанието. Изглежда малко вероятно Унгария и Словакия, с правителства, смятани за близки до Русия, да го одобрят, Белгия също не riud „руското ù съкровище“ да бъде пипано.

А има и такива страни като Италия, които не желаят да засилят двустранното напрежението с Москва, особено след като руският посланик в Рим Алексей Парамонов заяви, че ако замислената от ЕС операция успее, това ще бъде „кражбата на века“ със съдействието на правителството на Джорджа Мелони. Според познаващите я добре политически наблюдатели самата премиерка пък не би одобрила операцията без „ОК“ на американския президент Доналд Тръмп. После идва четвъртият проблем - изземването на активи, държани в Европа, без солидна правна основа, може да бъде отрицателно тълкувано от големите финансови играчи, които поставят акцента върху регулаторната стабилност на пазарите, където оперират и от които бягат, когато те се разклатят.
Последният препъни камък се отнася до размера на заема, защото 140 милиарда евро са много пари, но не чак толкова - през септември Киев оцени на 50 млрд. евро нуждите си от външна помощ за 2026 г., но институтът „Kiel“ - един от най-важните европейски и световни мозъчни тръстове за международна икономика, оценява цифрата на 80 млрд. евро годишно. Това означава, че 140-те милиарда евро, които са близо до над 170-те милиарда евро, досега предоставени от Европа за военна и хуманитарна помощ на Украйна с надеждата един ден да бъдат върнати, може да не са достатъчни, ако войната се проточи още дълго.

Дали европейските лидери ще се споразумеят в Брюксел по въпроса за използването на руските активи ще стане ясно в петък. Ако те постигнат съгласие и руските пари потеглят към Киев дори само като обезпечение, това би било значителна стъпка в противодействието срещу Русия и тревожен сигнал за президента ù Владимир Путин, наред със спирането на покупките на руски газ, че приходите му за финансниране на войната стават все по-нищожни. Но в същото време споразумението би увиснало над данъкоплатците на Европа като Дамоклев меч, просто защото замисленият помен с чужда пита всъщност може да се окаже за тяхна сметка и те да го плащат с поколения. В интерес на истината, в четвъртък сутринта британски, германски, италиански и френски медии предвидиха, че поне засега „кражбата на века“ ще бъде отложена.