Труд
Автор:
Стефан Кючуков
37 на сто от населението в страната трудно “свързват двата края”
Само в Гърция са по-зле от нас
Над 2,4 млн. българи трудно връзват семейния бюджет, показват данни на Евростат. 37,4% от населението в България считат, че са бедни, тоест трудно или с големи трудности “свързват двата края”. По този показател България е на предпоследно място сред държавите от ЕС. Само в Гърция е по-голям делът на хората, които смятат, че са бедни.
Показателят за субективна бедност е нов за европейската статистическа служба Евростат, но дава възможност да бъдат правени сравнения между страните от ЕС за това как хората сами оценяват финансовото си положение. Целта е да бъде оценено възприятието на хората за трудностите, които домакинствата им изпитват при “свързването на двата края”. Възможните отговори на въпроса как “свързвате двата края” са “с големи трудности”, “с трудност”, “с известни затруднения”, “доста лесно”, “лесно” и “много лесно”. Хората, които отговарят “с големи трудности” и “с трудност” влизат в групата на субективно бедните.
Делът на бедните в България, според оценките на самите хора, е над два пъти по-голям от средното ниво за страните от Европейския съюз. Общо за страните от ЕС 17,4% от хората се считат за субективно бедни. Оказва се, че както в момента управляващите изпитват трудности при подготовката на държавния бюджет за 2026 г., така всеки месец над 2,4 млн. българи трудно връзват собствения си бюджет. Начините за връзване на семейния бюджет до голяма степен приличат на способите за намаляване на дефицита на държавния бюджет - отлагане на някои инвестиционни разходи (покупка на телевизор, кола или пребоядисване на хола), рязане на някои разходи (без ресторанти този месец) и опити за увеличение на приходите (смяна на работното място, за държавния бюджет в тази графа влизат опитите за изваждане на сивата икономика на светло).
Но при съставянето на държавния бюджет има една съществена разлика - може да бъде вдигнат някой данък и да бъдат събрани повече пари, докато домакинствата не могат сами да вдигнат заплатите си и така да си осигурят повече приходи.
В страните от ЕС има големи разлики по отношение на субективната бедност. Гърция е с най-висок дял на хората, които се считат за бедни (66,8%), следвана от България (37,4%) и Словакия (28,7%). В другия край на класацията, най-ниските нива на субективна бедност са отчетени в Нидерландия и Германия (и двете по 7,3%) и в Люксембург (8,5%). Оказва се, че в Германия, при нивото на заплатите там и правилата за социално подпомагане, много малък е делът на хората, които трудно “свързват двата края” на семейния бюджет. Затова много българи емигрират и избират да живеят в Германия. Сред страните от Европа именно в Германия има най-много българи - 271 хил.
Други държави от ЕС, в които под 10 на сто от населението изписват трудности със семейния бюджет, са Финландия (9%), Естония (9,8%) и Швеция (9,9%). Любопитно е, че в Естония, където заплатите не са толкова високи като в Германия, Нидерландия и Финландия, също е много малък делът на хората, които смятат, че са бедни.
Общо за страните от ЕС няма голяма разлика между жените и мъжете по отношение на оценките им доколко се чувстват бедни. Трудно “свързват двата края” 17,8% от жените в държавите от ЕС и 17 на сто от мъжете. В България разликата между половете е доста по-голяма. 38,8 на сто от жените в България се чувстват бедни, както и 35,9% от мъжете.
Много малък е делът на наемателите
57,5% имат поне един автомобил
Близо 90 на сто от хората в страната живеят в собствен дом, но над 20 на сто от българите нямат възможност адекватно да отопляват дома си през зимата.
Притежаването на жилище в България не е признак за богатство. В страната 87,8% от хората живеят в собствен дом, показват данни на Националния статистически институт. Други 7,8% от хората ползват чужд имот без да плащат наем, а останалите живеят под наем.
По дял на хората със собствено жилище България е на първите места сред държавите от ЕС. Пред нас по този показател са само Румъния, Словакия, Хърватия, Унгария, Литва и Полша, показват данни на Евростат. Общо за страните от ЕС 69% от хората живеят в собствен дом, а 31 на сто обитават жилище под наем.
Притежаването на имот е по-обичайно дори от притежаването на автомобил. Само 57,7% от хората в страната живеят в домакинство, което има поне един автомобил. Оказва се, че притежаването на дом не е пряко свързано с текущите доходи на хората. В България много хора имат апартамент или къща, получени по наследство, но трудно връзват семейния бюджет с текущите си доходи. Над 20 на сто от българите дори нямат възможност адекватно да отопляват дома си през зимата, показват данни на НСИ. На този фон, както “Труд News” пръв написа, управляващите обмислят вариант да увеличат с 40% данък сгради, което ще доведе до вдигане с 40 на сто и такса смет. А ако се премине към плащане за смет на база изхвърлено количество или брой на хората в домакинството, увеличението на такса смет ще бъде още по-голямо.
Допълнително в парламента вече приеха на първо четене Закон за водоснабдяването и канализацията, който предвижда да бъде въведена “такса водомер”, тоест домакинствата да плащат за вода, дори да нямат потребление. Електроразпределителните дружества натискат за въвеждане на “такса електромер”. В резултат на всички тези подготвяни промени притежаването на дом може да се окаже твърде голямо финансово бреме за голяма част от хората в страната.
Хората с ипотеки имат най-малки затруднения
Ситуацията в България е различна
В България хората с ипотечни заеми най-рядко имат финансови проблеми.
В България собствениците на имоти имат по-големи финансови трудности от тези, които живеят под наем или са взели ипотечен кредит, показват данните на Евростат. 35,9% от хората, които живеят в собствен дом и нямат непогасен жилищен кредит, трудно “свързват двата край”. От наемателите, които плащат пазарни наеми, всеки трети, или 33,6 на сто, има финансови трудности. А от хората, които изплащат ипотечен кредит, само 28,3% трудно връзват семейния бюджет.
На пръв поглед това изглежда странно, но всъщност има логично обяснение. Жилищни заеми взимат предимно хора с високи доходи. Тези хора по-рядко имат проблеми с връзването на семейния бюджет. Под наем също по-често живеят хора с прилични текущи доходи. Често те имат собствен дом в друго населено място или роднини, при които биха могли да живеят. Но в търсене на по-високо платена работа или за да се чувстват по-комфортно живеят под наем. Например млади хора, които имат по-ниски доходи живеят в дома на родителите си, докато младите с по-високи доходи са под наем докато купят собствен апартамент или къща.
Ситуацията в България се различава от тази в повечето държави от ЕС. Средно за държавите от ЕС само 14,8 на сто от собствениците на жилище без ипотека имат финансови трудности. Но 21,5 на сто от хората, които живеят под наем трудно “свързват двата края”. В страните от Западна Европа притежаването на имот често означава и финансова стабилност, но в България това не е така.
В повечето страни пенсията означава сигурност
В ЕС 17% имат трудности с бюджета
Над 42 на сто от хората в страната на възраст над 65 години трудно “свързват двата края”.
В България има много голяма разлика по отношение на субективната бедност между хората от различните поколения. 42,6% от хората в страната на възраст над 65 години трудно “свързват двата края” на личния си бюджет, показват данни на Евростат. По този показател само в Гърция са по-зле, където 71,4% от хората в тази възрастова група се чувстват бедни.
От хората в България на възраст между 18 и 64 години 34,4 на сто са субективно бедни. Това е доста по-малко от дела на хората над 65 години, които имат финансови проблеми.
В повечето страни от ЕС ситуацията е различна. Средно за държавите от ЕС 17,3% от хората на възраст между 18 и 64 години трудно “свързват двата край”, докато такива проблеми имат само 14,9% от хората на над 65 години. Причината за това е, че в повечето държави от ЕС размерът на пенсиите и спестяванията на хората им осигуряват нормален живот след като навършат 65 години. Пенсията е сигурен доход, докато човек в трудоспособна възраст може да остане без работа, има и допълнителни разходи за отглеждане на деца. Затова хората на 18-64 години по-често имат финансови трудности.
В Германия например трудно “свързват двата края” само 6,1% от хората на над 65 години, при 7,4 на сто за хората на възраст 18-64 години. Във Франция финансови трудности имат 14 на сто от хората над 65 години, при 23,3% от хората в трудоспособна възраст. Подобна е ситуацията и в редица други държави, като например Австрия, Италия, Нидерландия и Белгия. Например в Нидерландия само 4,4 на сто от хората над 65 години имат финансови трудности, при 7,8% от населението в трудоспособна възраст.
Но в България голяма част от пенсиите са толкова ниски, че не покриват основни разходи, като например за отопление, ток, вода и лекарства. Освен текущите разходи, пенсионерите трябва да плащат и данък за жилището.
