Много българи отдават под наем имоти, но живеят в чужбина и по-конкретно в САЩ. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци върху получените доходи от наеми.

Българско дружество е наело апартамент за офис в София. Наемът се изплаща на наследници – двама братя, които живеят в САЩ и имат български лични карти. Те са местни лица на САЩ. Поставени са въпросите:

1. В коя държава трябва да се облагат доходите от наема на апартамента?

2. Ако се облагат в България:

2.1. Задължени ли са наследниците да подават годишна данъчна декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) всяка година?

2.2. Удържа ли се авансов данък върху доходите?

2.3. Трябва ли парите да се включват в справката по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ?

3. Ако трябва да се декларира и облага този доход в САЩ, какви документи трябва да бъдат представени на наследниците поотделно?

I Облагане на местни лица

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или 

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на данъчния закон, с изключение на случаите по чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

По смисъла на чл.4, ал.1 от СИДДО между България и САЩ терминът „местно лице на едната договаряща държава” означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, гражданство, място на управление, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество. Когато въз основа на разпоредбите на ал.1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя чрез последователно прилагане на правилата, регламентирани в чл.4, ал.3, б. „а”–„г” от Спогодбата, докато то бъде определено като местно лице само на едната от двете държави. По смисъла на чл.4, ал.3, б. „а” физическо лице се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на тази държава, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси).

II Доходи от източници в България

В случая наемодатели са български граждани, които живеят в САЩ. Може да се предположи, че центърът на жизнените им интереси е в САЩ, поради което те вероятно са местни лица на САЩ и чуждестранни лица за България. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България съгласно чл.7 от ЗДДФЛ.

Според чл.8, ал.6, т.5 от ЗДДФЛ от източник в България са доходите от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, начислени/изплатени от местни лица, както и от място на стопанска дейност или определена база в България. Когато този вид доходи са начислени от предприятие в полза на чуждестранни физически лица от източник в България, същите подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл.37, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ, като доходът се счита за придобит от всяко едно от лицата, собственици на имуществото. На основание чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода.

Предприятието - платец на доходите, задължено да удържа и внася окончателния данък, подава декларация за дължимите данъци по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, като окончателният данък се посочва като обща сума на ред 3 в колона 3.

В съответствие с чл.73, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ предприятията - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, в полза на местни и чуждестранни физически лица, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл.142, ал.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В справката по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, облагаеми с окончателен данък, се посочват с код 804.

При облагането с окончателен данък, в т.ч. на доходите от наем за ползване на движимо и недвижимо имущество, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, в ЗДДФЛ не е предвидено издаването на образците „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка”. На основание чл.52, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ доходите на чуждестранните физически лица, обложени с окончателен данък, не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл.50 от същия закон.

Удостоверение по образец за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл.55 от закона.

III СИДДО със САЩ

В чл.75 от ЗДДФЛ е посочено, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Член 6 „Доходи от недвижимо имущество“ от СИДДО между България и САЩ разглежда доходите от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава. Съгласно чл.6, ал.1 от Спогодбата, доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава (САЩ) от недвижимо имущество, включително доходи от селско и горско стопанство, намиращо се в другата договаряща държава (България), могат да се облагат с данък в тази друга държава (България). Следователно за дохода от наем на имота, разположен в страната, данъкът се дължи в България.

Използваният израз „могат да се облагат“ не означава, че лицето има право на избор в коя държава да се облага доходът. Има се предвид, че доход от наем на недвижимо имущество ще подлежи на облагане в държавата, в която е недвижимото имущество, доколкото вътрешното законодателство на тази държава предвижда облагане на тези доходи. В случая доходът от наем на недвижимо имущество, разположено в България и реализиран от чуждестранно лице, подлежи на облагане в България, като данъкът се декларира и внася по реда на ЗДДФЛ. СИДДО със САЩ дава право на България да облага този доход изцяло съгласно нейното законодателство.

Чл.6, ал.1 от Спогодбата не възпрепятства САЩ също да облага реализирания доход от наем на недвижимото имущество. Доколкото лицата са местни лица на САЩ, чуждестранната данъчна администрация следва да приложи за дохода, който се реализира от източник в България, съответния метод за премахване на двойното данъчно облагане.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.