Много българи работят от чужбина за фирми в България. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки за получените доходи в тези случаи.

Българин живее в Лондон заедно със семейството си, където работи на постоянен трудов договор и се осигурява на пълен работен ден. Той сключва граждански договор с организация, извършваща дейност в България. Услугите по договора се извършват от дома му в Лондон. Поставен е въпросът: Кое е приложимото законодателство и къде следва да се декларират, удържат и внасят данъци и осигуровки във връзка с гражданския договор?

По данъчното законодателство:

Съгласно чл.2 от ЗДДФЛ обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица, като облагането зависи от източника на доходите, както и от това дали физическото лице се счита за местно или за чуждестранно лице за България.

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за доходи от източници в България. Съгласно чл.4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

- което има постоянен адрес в България, или

- което пребивава в България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърля 183 дни) или

- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

- чийто център на жизнени интереси е в България.

Изключение са случаите по чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. При определяне на центъра на жизнените интереси могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова или стопанска дейност, и мястото от което управлява собствеността си.

В конкретният случай човекът работи от години в Великобритания и семейството му е там. Той няма да покрива критериите за местно лице, ще се счита за чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ и ще е задължен за данъци само за доходи от източници в България.

Правилата за класифицирането на доходи, като такива от източници в нашата страна, са посочени в чл.8 от ЗДДФЛ. Облагането с данък на възнагражденията на чуждестранни физически лица зависи и от това дали лицето има определена база в България. В чл.8, ал.1 от ЗДДФЛ е предвидено доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база в България, да са от източник в страната. “Определена база” е:

а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;

б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.

Според общото правило на чл.8, ал.2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на България, или от услуги, извършени на територията на България, са от източник в България. Когато трудът се полага в чужбина, или услугите се извършват на територията на друга държава, доходите не са от източник в страната. Изключение от това правило са изброени доходи в чл.8, ал.6 от ЗДДФЛ, в т. ч. авторски и лицензионни възнаграждения и възнаграждения за технически услуги.

Според §1 от ДР на ЗКПО, към който препраща §1, т.7 от ДР на ЗДДФЛ “авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията, получени за: използването или за правото на използване на авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит”.

В §1, т.9 от ДР на ЗКПО е дефинирано понятието “възнаграждения за технически услуги”, към което препраща §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ: “плащания с източник България за монтаж, инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице”.

Ако услугите, които извършва чуждестранно физическо лице, попадат в обхвата на понятията дефинирани в §1, т.7 или т.8 от ДР на ЗДДФЛ, възнагражденията, които местно юридическо лице ще изплати, подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл.37, ал.1, т.6/т. 7 от ЗДДФЛ. Данъкът е 10%, удържа се и се внася от предприятието - платец на дохода до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието, като в същия срок то трябва да подаде данъчна декларация по чл.55 от ЗДДФЛ.

Ако възнагражденията не попадат в обхвата на цитираните понятия, и предвид това, че услугите се извършват извън страната и не са реализирани чрез определена база в страната, то доходите няма да бъдат от източник в страната и няма да подлежат на облагане по ЗДДФЛ.

По осигурителното законодателство:

От 1 януари 2021 г. търговските отношения между ЕС и Обединеното кралство (ОК) се уреждат от Споразумението за търговия и сътрудничество и Протокола относно координацията в областта на социалната сигурност (Протокола).
Съгласно чл. SSC.10, §1 от Протокола лицата са подчинени на законодателството само на една държава. Правилото е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си, а в конкретния случай това е Великобритания. Осигуровки са дължими съгласно законодателството на държавата, в която лицето полага труд, независимо дали работодателят/възложителят е регистриран в тази държава. Законодателството, съгласно което се внасят задължителните осигуровки, се определя от компетентната институция на държавата по пребиваване на лицето.

Работодател, чието седалище или място на дейност е извън компетентната държава, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за заетите от него лица, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава.

Има възможност работодател, чието място на дейност не е в държавата, чието законодателство се прилага, и заето от него лице да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава. Ако има такава договореност между наетия човек и българския работодател, компетентна институция във Великобритания следва да бъде уведомена.

Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 - “Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя”, издаден от институцията на държавата, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-ата в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.