Ужасно тревожна е връзката между талант и проклятие, като и тази между некадърност и арогантност

„Ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат човека, да го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец би се разтреперил..., то достатъчно е да придадат на работата му характер на пълна безполезност и безсмислица.

Ф. М. Достоевски, „Записки от Мъртвия дом“

Речник на властите: Антропокрация - власт, целяща благоденствието на Човека. Демокрация - власт на Народа. Какикрация - власт на най-лошото. Какокрация - власт на лошото. Клептокрация - власт на крадци. Крипокрация - скрита (задкулисна) власт. Ликокрация - власт на вълците, където правата на човека-вълк, особено на алфа вълците, са по-защитени от правата на човека. Липидокрация - власт на храни, богати на липиди (вижте „Пандемията затлъстяване“ Пандемията затлъстяване Анализи 23:00 11.08.2022 в „Труд“, 12 август 2022 г.). Медиокрация - власт на посредствени. Меритокрация - власт на заслужили с труда-и-морала си. Олигархия - власт на малко хора с много пари. Охлокрация - власт на тълпата (вижте „Демократичен фашизъм“ Демократичен фашизъм Анализи 06:30 05.09.2022 от Никола Ников в „Труд“, 5 септември 2022 г.). Плутокрация - власт на богати. Юпикрация - власт на юпита („чуйте“ моите „Гласове“ за „ Юпикрация или пробългарска политика?“ Юпикрация или пробългарска политика? Анализи 07:00 05.09.2022 в „Труд“, 5 септември 2022 г.).

Не използвам думата „балканска работа“ - натоварена е с негативен заряд на завистта към успехите и заслугите на другите. Десетилетия наред това „балканско“ клише се имплантира в нашата народопсихология, превръщат я в народопатология. То, обаче, не се отнася само за нас, то е библейска, древноримска, универсална проява на човешката природа. Нарича се „синдром на високите макове“ (tall poppy syndrome). Спомням си една разходка от Рим до лятната къща на д-р Луиджи Алое в Палестрина - малък град, покатерен по склоновете на планина, на около 40 км източно от Рим. По пътя Луиджи ми разказа епизод от „Историята на Рим“, описана от Тит Ливий в книгата Ab urbe condita (От основаването на града). Луций Тарквиний - последният римски цар (до 510 пр. Хр.) - бил много жесток тиранин. Синът му изпратил при баща си пратеник да пита какво да прави с най-умните хора в града. Бащата го завел в градината и с коса отрязал главите на най-високите макове. Върнал се пратеникът при царския син и му разказал метафората на баща му. Синът последвал съвета на баща си и обезглавил най-умните хора в града.

„Нищо ново под слънцето“ (Nihil novum sub sole) - от Адам и Ева, заради откъснатата ябълка от дървото на познанието, през Прометей за откраднатия от Зевс огън и даден на хората до прокълнатите поети и учени, високите глави на маковете са подложени на мъки не само в България. Институционализирането на меритофобията е един от най-големите грехове на 45 + 33 политиката. През 1997 г. беше публикувана статията ми „Един американски професор не трябва да струва 1795 български“ - тогава един щатски долар струваше 1795 български лева. Това „струване“ остава в сила и днес, 10 септември 2022 г., въпреки че един щатски долар сега е 1.95 български лева. Затова пиша „Демокрация без меритокрация“ - едно от най-травмиращите явления на преходните 33 години в България, особено в образованието, науката и изкуството.

Диагнозата ми, поставена през 1977 г., беше: „Български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото принос в българската наука“. Казана с думите на световно известния физик проф. Минко Балкански, тя звучи по-образно: „Нашата образователна система готви големи учени за бабаити.“

Любомъдри читателю, в корените на гръцките думи paidagogos и paideia и на английската education има „водаче­ство“. Във vates - латинската дума за поет - има „пророчество“. В metanoia - гръцката дума за прошка - има „промяна на мисленето“, „поука от грешката“. Затова учи­телите, учените, поетите и патриархът са водачи, пророци и спасители на нацията - те могат да изградят голяма държава на една малка територия.

Внимание, на входа на университета в град Стеленбош в ЮАР има надпис: „За унищожаването на която и да е нация не е нужна атомна бомба или използването на ракета с далечен обхват на действие. Трябва само снижаване качеството на образованието и разрешаване да се преписва и лъже на изпити. Пациентите умират от такива лекари. Сградите се рушат от такива архитекти. Парите се губят от такива икономисти. Справедливостта изчезва от такива юристи. Крахът на образованието, това е крах на нацията“.

Кенгуру (на аборигенски - не разбирам)*: когато с качествено образование и наука, оценявани меритократично, можем да подобрим качеството на живота - най-престижното постижение за една нация - защо не уважаваме талантливите българи? Ужасно тревожна е връзката между талант и проклятие, като и тази между некадърност и арогантност. Затова сега талантливите емигрират в меритократските страни, където са удовлетворени от постиженията на труда си.

„Нация, която не подкрепя талантите си, е престъпница. Правих с Павароти „Джоконда“. На шансове в живота не съм по-долу от него, но той има по-голяма реклама, много повече плочи, въобще неговата кариера беше устроена, грижена кариера, докато моята я констатирам като една негрижена. Като една градина. Просто един богат глас, посяваш, работиш, но не правиш реклама. Отиваш, обираш плодовете, но идват другите, купуват от моите плодове, но реклама - не, аз се състезавах само с таланта си.“ - с откровена тъга това беше казано от Гена Димитрова - prima donna assoluta - в интервю на журналиста Тома Томов.

* През 1770 г. капитан Джеймс Кук достига с кораба си “непознатата южна страна” (Terra Australis incognita). Когато за първи път видял подскачащите по поляните макроподи (животни с широки стъпала), запитал местните хора за името им. Един от аборигените му отговорил: Кangaroo, което на местния език означава “не разбирам”. Но за капитан Кук, след това и за всички други хора по света, kangaroo остава името на подскачащите животни по поляните и пътищата на Австралия.