Младият родолюбец Иван Миронов е обсебен от тайните на везбата

Радетел на народните традиции

Десетокласник от Павликени е запален родолюбец и радетел на народните традиции, на българско културно и етнографско наследство.

16-годишният Иван Миронов шие на ръка народни носии, бродира сложни шевици и реставрира старинни мебели и аксесоари. Талантливият младеж учи „Бизнес администрация“ в Професионалната гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски“ в Павликени. В свободното си време е напълно отдаден на страстта си към народните облекла и театралното изкуство.

„Преди 3 години се запалих по българската шевица. Тя предизвика обичта ми към българщината, виждах я претворена в народната носия. Случайно намерих стара риза в селската ни къща. Баба ми обясни, че шевицата е много богата по смисъл и ми разкри нейната символика. Така пламна любопитството ми към закодираното във везбата тайнство. Възстанових ризата и шевицата и оттам започна всичко...“, споделя Иван Миронов.

Той допълва, че още от малък е бил запленен от историите за герои поборници, които срещал по книгите. Увличал се и по японската култура.

„Като възстанових оная стара риза, се замислих, че за да стане цял костюм ще трябва към нея да се добавят елек и другите елементи от мъжката народна носия. Исках елекът да е с падащите ръкави, които бях виждал по снимки. Но не успях да намеря и да си купя такъв готов, вече избродиран. Разрових се в интернет, намерих сукно, шаяк, гайтани и лека-полека започнах сам да шия на ръка“, разказва находчивият ученик.

Той обяснява, че изработката на носията много зависи от духовната нагласа на човека. Около месец му е бил достатъчен да се справи с ушиването на елека от Пиринския край, който си бил наумил. Следващият елек - чорбаджийски, който захванал да майстори, бил е северняшки. Иван Миронов вече има ушити две мъжки народни носии и една женска, по старинен модел. Негово дело са уникални ризи и потури, заимствани от вехта снимка на хайдутин от същия регион. Изработил е също така елеци, бял четнически калпак с лъвче на челото, червени пояси, специален мъжки кожен колан за оръжия, наречен силях.

Младият човек разказва историята на уникален червен елек, който е бил някога си на някакъв турчин. Според преданията, когато хайдутите убият някой османлия на висок пост, обличат елека му, като трофей и така показват своето превъзходство над поробителя пред селяните. За да завърши носията, Миронов купил от битака шопски цървули, които преправил на северняшки. Набавил си и пищимал, който е част от женската северняшка носия, за да попълни с нея колекцията си.

За изделията си,ученикът използва само естествени материали. Купува ръчно тъкани платове, конци, прежди и гайтани от баби по селата, които от десетилетия пазят ръкоделията си.

В момента младежът реставрира прастара дървена ракла за чеиз с красив метален обков, в която ще съхранява шивашките си материали.

Иван Миронов усилено изучава историята на българските облекла. Възнамерява да възстанови и прабългарски одежди, които също са били богато орнаментирани някога.

„Любимо занимание ми е снимането на клипове, които представят как се изработват отделни части от народната носия - как става шиенето, бродирането, изработването на пищимал и неговата символика според етнографските особености.

„Етнографията“ на Христо Вакарелски е моята библия“, изтъква Иван Миронов.

Момчето шие с различни размери игли, като не крие, че влага много любов в това, което сътворява. Интересува се напоследък от т.нар. „сукаено забраждане“ от Северна България. Информацията до която достига, е, че болярките през Второто българско царство не са имали право да показват косите си извън дома - не бива никой да ги вижда, освен мъжете им - и затова са носели специални забраждения.

Иван Миронов се прочул в Павликени, когато поставил на местната сцена там пиесата „Крали Марко в 21 век“.

„Чрез театралното изкуство разказах за живота и делото на Крали Марко. В неговия образ събрах наивността на българина, но и жертвоготовността и решителността му. Искам ние българите да сме по-непримирими към недъзите в обществото, да осъзнаем, че съдбата ни се намира изцяло в нашите ръце, да бъдем достойни потомци на дедите си“, коментира даровитият младеж.

Актьорският състав бил от десетина ученици на възраст от 15-19 години, суфльор, озвучител и режисьор - Христо Алексиев. Около 3-4 месеца били необходими на младите хора да се подготвят. Текстът бил изцяло измислен от Иван Миронов и не е подлаган на редакция от никого. Това е първата му сценична творба. Самият той казва, че не е писал стихове преди това. Независимо от съвременните представи, че няма нужда от оценки, Иван Миронов се гордее, че е отличник по български език, литература и история, и както сам заявява: „Имам голямо въображение“.

Според него поставянето на пиесата за Крали Марко е продължение на това, с което се е захванал преди време - изучаването на фолклора.

„Докато шиех носии, реших да направя нещо по-голямо, което да не е само за мен. Гледах стари филми и ми допаднаха архаичната реч, начинът на изразяване, характерите на героите от миналото време. Хрумна ми, че и аз мога да покажа нещо от периода на българското Възраждане“, уточнява Миронов.

Според младежа на публиката и е омръзнало да гледа едни и същи неща, с познат сюжет. Той смята, че често се играят постановки, които са доста далечни от българското мислене, защото са с френски, английски привкус. Като наръчник за пиесата ползвал книга за живота и делото на Крали Марко. Освен това попълвал знанията си с преподаваното в училище и така му хрумва идеята да вплете образа на Крали Марко в нашето бъдеще. Искал да накара зрителите да сравнят мислено това, което е било в миналото, и това, което е сега. Да оценят хората, живели в предишни епохи, и да си дадат сметка дали са горди и достойни потомци на тези българи.

Отношението на развълнуваната публика направило силно впечатление на младия талант.

„В салона се възцари тишина, зрителите бяха втренчени в сцената, буквално онемели. На финала гръмнаха бурни аплодисменти“, обяснява Миронов.

За четирите действия на постановката били изработени различни декори - стара къща от периода на Възраждането, както и на чаршия (б. а. - улица). Част от облеклата на актьорите били ушити лично от Иван Миронов. Това били сценичните костюми на тримата турци - еничар, ходжа, аскер, както и на Крали Марко.

„Рано ми е да кажа какво ще уча и работя, като порасна. Иска ми се да съм от артистичните среди, заниманието ми да е в сферата на фолклора, на театъра, на популяризирането на българщината и народното творчество. Няма да замина в чужбина, виждам бъдещето си в България, но не в голям град, а в село или малко градче като Павликени“, подчертава десетокласникът.