11-и годишен доклад “Бележник 2022”

Насилието е навсякъде, може да ни подкрепят повече, казват учениците

Пандемията, серията избори и войната в Украйна се отразяват на хлапетата

Държавните политики за децата в България заслужават “среден” 3,18. Това е оценката за политиците в 11-я годишен доклад на Националната мрежа за децата “Бележник 2022 - Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?”. В „Бележник 2022” е отбелязано, че пандемията от COVID-19, политическата криза през 2021 г., социално-икономическата ситуация и войната в Украйна повлияват на хлапетата силно.

Авторите на анализа са 30 експерти и 7 външни оценители, но традиционно се включват и мненията на деца, млади хора, родители и професионалисти. В началото на 2022 г. повече от 160 хлапета и възрастни са споделили в анкета факти и мнения за своя опит в областта на здравеопазването, образованието, правосъдието и семейството. Към тях се присъединяват и деца “рапортьори” от Националния Юрочайлд форум.

Тази година бележникът дава една идея по-висока оценка спрямо предишната, която беше “среден” 3,09. През последните 11 години най-ниската оценка е била 2,88 - през 2018 г., а най-високата - 3,31 през 2019-а.

Тройката по шестобалната система в анализа относно политиките за децата у нас означава, че “държавата декларира, че ще работи за разрешаване на проблема, предприети са минимални, спорадични и/или непоследователни стъпки, но липсва видим резултат. Налице е конкретно обещание и са предприети минимални стъпки, но няма никакъв видим резултат за децата/резултатът гарантира правата на твърде малко деца”.

Всъщност обширният документ проследява напредъка на държавните политики за децата чрез анализа, който се основава на много ясни факти и данни в 9 области - “Участие на децата”, “Благосъстояние на децата”, “Семейна среда и алтернативни грижи”, “Закрила от всички форми на насилие”, “Правосъдие за деца”, “Ранно детско развитие”, “Детско здраве”, “Образование”, “Спорт”, “Култура и свободно време”.

По време на представянето на доклада и оценките в него, Гери Карамоллова от Младежка мрежа “Мегафон” отбеляза, че насилието днес е много повече и е навсякъде. “Знаем, че съществува националната линия за деца, но ние рядко я използваме - не знаем дали от другата страна ще ни помогнат. Тя посочи и, че в България родителите и децата не се чувстват подкрепени.

Според 16-годишната Мелвин Сюлейман от Кърджали, която също е част от “Мегафон”, въпросът за подкрепата е много индивидуален за всяко дете. “Повечето деца се обръщат към майките си, когато имат проблем със здравето. Има ситуации, когато младежите избират да говорят с близки роднини, с по-големи братя и сестри. В училище децата са по-склонни да споделят с учителите, които имат доверие. Вярват, че така ще им се помогне”, каза още тя, но бе категорична, че на децата държавата може да помага повече.

По време на дискусията с експерти Ева Жечева, представител на омбудсмана каза, че домакин на представянето на доклада трябва да бъде правителството. “Държавата трябва да е най-големият защитник, години наред чакаме политическа воля, за да имаме съвременно законодателство за децата, синхронизиране на законодателството, подкрепа на детето в неговата естествена среда, подкрепа на семействата”, каза Жечева.

Скала на деветте области от доклада

Участие на децата - оценка 3,08

Участието на децата все още не се разпознава нито като тяхно право, нито като инструмент за подобряване на политиките за деца. През втората година на пандемията (и трета учебна) възможностите за включването им в различни форми на консултации и допитвания беше още по-ограничена. Анализите на въздействието на изолацията върху децата ясно показва, че решенията, които влияят пряко на живота им, са вземани без допитване до тяхното мнение.

Благосъстояние на децата - оценка 3,04

Политическата криза през 2021 г. не позволи развиването на никакви последователни политики за изкореняване на детската бедност и социалното изключване. Националната стратегия за детето не беше приета. В контекста на поредицата от кризи колапсът на всички системи и особено закрилата на детето, стана очевиден.

Семейна среда и алтернативни грижи - оценка 3,09 

През тази година продължиха бавните процеси на деинституционализация. Не бяха закрити последните четири големи дома от стар тип, поради забавяне в изграждането на новите услуги и неефективни процеси на национално и общинско ниво. Продължават системните проблеми, свързани с приемната грижа и осиновяването.

Ранно детско развитие - оценка 3.32

Майчиното и детското здраве все още се адресират твърде повърхностно и частично, не съществуват достатъчно на брой и широкодостъпни подкрепящи услуги, което би предотвратило редица от проблемите на детското здраве и развитие в зародиш. Като основен проблем се очертават огромните регионални и етнически диспропорции, които предпоставят изключително неблагоприятна житейска перспектива за много деца.

Правосъдие за деца - оценка 3,28

Поради политическата криза, продължила през цялата 2021 г., не беше възможно да се работи по-активно застъпничество за приемане на ново законодателство в областта на детското правосъдие и придвижване на Закона за възпитателните мерки спрямо лицата, извършили като непълнолетни престъпления или административни нарушения.

Закрила на детето от всички форми на насилие - оценка 3,07

Проблемът с липсата на единна система за регистриране на случаи на насилие над деца става все по-остър и очевиден. Все още няма достатъчно на брой и достъпни общи и специализирани услуги за деца, пострадали от насилие.

Детско здраве - оценка 3,17

Липсва отделна педиатрична стратегия. Отсъства изобщо регионална насоченост на здравните политики за преодоляване на проблемите с достъпа до здравеопазване, детската смъртност и уязвимостта на определени групи.

Образование - оценка 3,65

Пандемия задълбочи и без това силните неравенства в достъпа и качеството на образованието, но не се забелязва желание у отговорните институции да изследват и противодействат на причините за това. През 2021 г. българските ученици отново прекараха огромна част от учебното си време в дистанционно обучение.

Спорт, култура и свободно време - оценка 2,98

Културата и изкуството все още не се използват като инструменти за постигане на учебни цели. Липсва цялостна политика за развиване на детския спорт и детските спортни клубове от най-ранна възраст, а заедно с това и подходящи условия за спорт и игри на открито и закрито.

Георги Богданов, Национална мрежа за децата: Хлапетата в България са наполовина по-малко

Как не помръднахме от тази тройка. Миналата година НСИ показа много стряскащи данни за всички, че относителното детско население в България е намаляло наполовина от 1992 г. насам. Ако имахме пред последните 11 години все пак добри оценки, нямаше да са наполовина най-вероятно.

Миналата година имахме 3 пъти избори, което се отразява на детските политики. Вече трета година сме без стратегия за детето, която трябва да показва какви трябва да бъдат политиките за децата и семействата. Миналата година беше много тежка, защото показа кой най-много пострада от COVID. Това са децата, които бяха затворени вкъщи. И днес имаме много повече депресии сред младите хора. Най-тежкото тази година е, че ние като обществено преживяваме една огромна война в Украйна и над 100 000 души са в България, половината от тях са деца.

Надежда Цекулова, Хелзинкски комитет: Педиатрите са намалели от 872 на 755 души за 2021 г.

Детското здраве е тясно свързано с майчиното здраве. От 1 януари до 30 септември 2021 г. около 16% от жените, които са родили деца, са били неосигурени здравно, само една пета са получили преглед и полагащи се изследвания. Огромен брой деца се раждат, без майките им да получили каквато и да е грижа. По отношение на детската смъртност България се движи положително. От години процентът намалява, но не достатъчно бързо, за да излезем от 1 до 3 място в Европа, където сме по този показател през последните години. Това, което създава този процент - има области на страната, където процентът е 5 пъти над средното за ЕС. Най-висока стойност на детска смъртност е регистрирана в Сливен и Монтана - 11.7 промила и 10.4, при 3.4 в ЕС, и 2.4 е в София. За последната една година педиатрите, които работят с НЗОК за детски болести, са намалели с 13,4% - от 872 души са станали 755.

Мария Брестничка, Национална мрежа за децата: Законът за противообществените прояви да отпадне

Темата за насилието е тежка. Това, което виждаме, е че при тези случаи, които се случват почти всяка седмица, като обществено проявяваме нетърпимост, но дотам. Проблемът с насилието над деца е системен, той трябва да има системни решения, които не са обект на решенията на един човек, институция, правителство. Огромен проблем е как се сигнализират случаите на насилие на деца. Тези, които стават онлайн, отиват към Центъра за безопасен интернет, който получава 15 000 сигнала годишно. Той не е държавна структура и не получава никакво държавно финансиране. За миналата година имаме случаи на деца, които са настанени във възпитателни училища, интернати, защото са проституирали. Нашата държава не е разпознала детето, жертва на сексуална експлоатация, и вместо да му помогне - го затваря. Всичко това се случва се случва заради законът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетните, който е над 70-годишен и който засяга над 7000 деца годишно. Един социален работник у нас трябва да взима решение за над 100 деца. Системата за закрила трябва да бъде реформирана спешно, ние предлагаме това от 10 години.

Иванка Шалапатова, Фондация “За нашите деца”: Изключително голям брой деца раждат деца

Ние пропускаме възможността по време на бременността да помогнем на семействата да се справят с предизвикателствата.

По данни на Евростат сме на първо място за раждания под 20-годишна възраст. Ние имаме изключително голям брой деца, които раждат деца. След раждането патронажна грижа нямаме.

Преди 20 години имахме 35 000 деца в институции, това сега са 35 00 млади хора, родители. Тук също се проваляме.