Пак ще трябва да почакаме за развръзката с братята от Македония. Този път до края на тази седмица. Няколко дни - нищо работа. Една „чернова“ от заседанието на посланиците на страните членки на Европейския съюз трябва да мине утвърдителна процедура и с подписите на всички тях да се превърне във валиден документ. В него се споменава „погрешната интерпретация на историята“ от Скопие името на съседната ни държава се изписва според конституцията на страната - Република Северна Македония.

Това са част от исканията, които още преди месеци България настоя да бъдат вписани в документа, който третира процеса на разширение към Западните Балкани. Тогава те не бяха вписани, което даде основание в Скопие доволно да потриват ръце. По две причини.

Първата, че бе натрит носа на българската дипломация в момент, когато предстоеше да се решава дали София ще каже „да“ или „не“ на предложената рамка за преговорния процес на РСМ и на очакването през декември, в края на германското председателство да се проведе първата междуправителствена конференция между Скопие и Брюксел. Значи, по логиката - от частното към общото, щом се отхвърлят тези предложения на България, в София да си правят сметката, че няма да имат подкрепа и когато определят позицията си за преговорната рамка.

Втората причина, струва ми се, беше в това, че беше задоволено публичното его на доста хора от политическия елит край Вардар, които тогава твърдяха, пък и сега, след всичко случило се продължават да твърдят, че ако България каже „не“ на преговорната рамка, тя ще стане жертва на „историческо поражение“ сред своите партньори в Европейския съюз. Което, погледнато от друга перспектива, ще означава, че сме наказани да стоим в ъгъла самотни и виновни заради своята позиция, докато Република Северна Македония е обект на масова проява на симпатии откъде ли не. Дори смисленото предупреждение на първия външен министър на суверенна Република Македония проф. Денко Малевски в една негова колона, че „съюзите се създават за да пазят интересите на своите членове, а не на кандидатите за него“ не помогна топката край Вардар да бъде спусната на земята. Каквото и да се случи, ние ще бъдем победители, с одобрение или с неодобрение, а България при всички случаи ще бъде наказана. Нещо като шопския принцип за Вуте, който не иска той да е добре, а иска комшията да бъде зле. Не сме едни и същи, а?

Не знам, може би защото прочетох новината за заседанието на посланиците на страните членки на ЕС първо в сайта на Медийната информационна агенция (МИА), пратена от техния кореспондент в Брюксел, останах с усещането, че това чувство на победа за Скопие остава. Бележката за „погрешната интерпретация на историята“ и изписването на пълното име на държавната Република Северна Македония не били в пасажа, който се отнася за съседната ни държава, а в преамбюла, където се говори за помирение в региона. Но самият факт на задълбочения интерес, който журналистът от МИА е проявил към заседанието на Съвета за общи работи на ЕС, че държавната агенция на Скопие го е пуснала със своя интерпретация, която да изтъкне, че дори и България да е постигнала дипломатически успех, той е частичен и непълен, само продължава линията на публично поведение, за която стана дума по-горе.

А че има компромис - има, но той идва от друга посока. Предложението е внесено от германското председателство на Съвета на Европа. Жест към партньора в ЕС България, но и жест към кандидата за членство Република Северна Македония. Колко това ще върши работа за успокояване на страстите от двете страни на границата преди коледните и новогодишни празници, не знам, но предлагам да проявим разбиране и към Берлин - след като в рамките на своето шестмесечно ротационно председателство на Съвета на ЕС не успя да изпълни обещанието си да стартира преговорния процес на Скопие, едновременно рискувайки да наруши хармоничните си връзки със София, реши да постъпи дипломатично.

А както се вижда, бедните балканци и на малко се радват.