Ако преди няколко години някой беше казал, че футболът ни ще падне под нивото на Косово, щяхме да го въдворим в Психото

„Българският футбол не върви на автопилот, а проблемите на терена идват от липса на качествени футболисти и треньори, които да са добре мотивирани да откриват млади таланти.“ Това заяви пред бТВ членът на Изпълнителния комитет към Българския футболен съюз и бивш президент на централата Валентин Михов.

Прав е Валентин Михов. Ако българският футбол вървеше на автопилот, нямаше да излъчва този трагикомизъм, с който ни залива днес. За този жанр се изисква талант и действие. Състоянието на българския футбол е толкова трагично, че не ти остава нищо друго освен да се хилиш като идиот на събитията, които ни заливат всеки ден, особено ако те бъдат разглеждани в контекста на близкото минало.

Ако преди няколко години някой беше казал, че ще се вълнуваме дали ще победим „грандове“ като Косово, Люксембург или Малта (Кипър отдавна е светъл пример, който трябва да гоним), щяхме да поискаме от някоя психиатрия да го въдвори. Днес това е реалност. А тази реалност е породена не от възможностите на българите като спортисти или възможностите на държавата, а чисто и просто от управлението на футбола, от манталитета на ръководните кадри, от безидейността на държавата да прави спортна политика, като цяло.

Кой е предполагал преди години, че ЦСКА ще фалира, а „Левски“ ще виси на ръба на пропастта и ще бъде в толкова отчайващо положение, че ще преглъща подигравки от очевидни мошеници в стил „Хвани ме ако можеш“ (филмът с Лео ди Каприо), само и само да съхрани надеждата, че ще оцелее.

„Левски“ може да има много врагове (в спортно отношение), които желаят феновете му да изпият горчивата чаша така, както се случи с ЦСКА. Но „Левски“ не заслужава съдбата на жертви в стил „Нигерийска лотария“. Знаете я - обаждат ви се, или ви пишат мейл, че този отсреща е спечелил много пари, но баш сега му блокирали сметките и му трябва вашата сметка, за да ви преведе парите, пък вие ще спечелите страшно много.

Ето това се случи покрай цирка с „великия“ спасител на „Левски“ - Джоузеф Диксън. Този британски Остап Бендер омота публика, ръководство, медии със своите приказки и те го слушаха със синовна преданост и подчертана безкритичност - сиромашка съдба. Диксън беше безпределен във въображението си: размах на обещанията, грандиозни цифри - 250 милиона инвестиции. Евро или лева - все тая. Невъзможна работа. Комична работа. Постановката наистина беше смешна, макар толерантността, с която телевизиите даваха думата на Диксън да беше тъжна.

Черешката на тортата беше проектът за нов стадион на „Левски“, който се оказа поредната гавра с феновете в стил Остап Бендер. Разликата между съдбата на героя на Илф и Петров и тази на „героя“ на „Левски“ е, че първия яде голям бой, когато жителите на малкото Васюки разбраха, че онзи ги мами.

Много хора са за бой в тази трагикомедия, в която е принуден да играе „Левски“ и неговите фенове. Много хора са за бой в българския футбол изобщо. Голяма част от българските отбори вървят по един и същи път - между болката и припадъка.

В други времена съдбата на „Ботев“ Пловдив също щеше да изглежда трагикомична, но днес можем да кажем: Доживяхме Ботев да дава пример на Левски.

„Канарчетата“ имат нов собственик. За разлика от този, дето се пробва със „сините“, и който изглежда като герой от книгите на авторите на „Златния Телец“, новата седмица дари пловдивчани с истински милиардер - Борис Зингаревич. Син на руски милиардер, който започва кариерата си в семейната фирма „Златната кокошка“ (не не е виц, така се казва фирмата).

Зингаревич вече има опит с футбола. През 2012-а той купува 51% от английския „Рединг“ за... 25 млн. паунда и успява да натрупа двойно повече дългове и да извади тима от Висшата лига. Но все пак действията му са реални, а не като тези на Диксън, дето размахваше 250 милиона!

Изобщо, с вицове се занимават във футбола ни, затова сме паднали под нивото на Косово. А това се случи и случва, защото нямаме „качествени футболисти и треньори“, както казва Михов. А нямаме, защото - това Михов няма да каже - защото народът ни отдавна е проумял, че рибата мирише откъм главата.