Затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми

Политическите решения от последните две години за данъчни облекчения и увеличаване на помощи, пенсии и заплати изправят страната пред много рисков сценарий за свръхдефицит и дори заем от МВФ става ясно от доклад на служебния министър на финансите Росица Велкова, с който “Труд news” разполага и който е внесен спешно на вчерашното заседание на Министерския съвет.

Финансовата обосновка на доклада на министър Велкова буквално казва, че държавата е пред закриване и само драстични мерки в посока на орязване на разходи и вдигане на данъци могат да дадат посока за овладяването на кризата, коментираха пред “Труд news” финансисти, запознати със съдържанието на документите от министерството на финансите.

От там ще изискат от всички министерства свиване на разходите за издръжка и капиталови разходи по бюджетите им с не по-малко от 10 на сто заради критичното състояние на държавната хазна.

България е изправена пред свръхдефицит и риск да прибегне до заем от Международния валутен фонд (МВФ), нещо, което според експерти страната ни не е правила повече от 20 години.

“Министерството на финансите е идентифицирало възможни мерки в приходната и разходната част на бюджета за 2023 г. и в средносрочен план, с които да осигури фискалната устойчивост и спазване на Маастрихтските критерии, които ще бъдат дискутирани в рамките на подготовката на законопроекта за държавния бюджет за 2023 г.”, се посочва в доклада на Росица Велкова.

“Без предприемане на консолидиращи мерки, се очертават следните рискове: сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост; променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения; увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит, което може да доведе до санкции от ЕК, в т. ч. и спиране на ЕС плащания; вероятност за влошаване на кредитния рейтинг на страната”, се казва още в доклада на служебния министър на финансите.

Росица Велкова предупреждава правителството, че ефектът от прилагането на всички досегашни политики от последните парламенти като увеличаване на помощите, вдигането на пенсиите и заплатите и нереализираните инвестиционни разходи, водят “до значително увеличаване на разходите на бюджета за 2023 година и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка от 6-7 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП)”.

Два от сериозните рискове пред страната ни според анализа на министерството на финансите са още: “Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетни разходи, както и до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условия за получаване на заема”. Вторият сериозен проблем е, че “при запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 процента от БВП”.

Следва още по-притеснителната част от доклада на министерството на финансите, в която се посочват и необходимите стъпки за овладяване на проблемната финансова ситуация в страната. “Част от мерките са неотложни и непопулярни, като в приходната част засягат мерки в областта на данъчната политика - отпадане на намалени данъчни ставки за ДДС и акцизи, увеличаване на акцизните ставки за електронните цигари и други тютюневи изделия, облагане на свръхпечалбите и засилване на фискалния контрол, определяне на 100% дивидент за държавата от държавните предприятия и др.”.

“В частта за разходите също са необходими мерки, например замразяване на политиката на доходите, с изключение на ръста на минималната работна заплата (МРЗ) съгласно правилата на Кодекса на труда (промяната влиза в сила от 1 януари 2024 г., б. р.). По този начин ще се осигурят средства за осъвременяването на пенсиите съгласно Кодекса за социално осигуряване”.
Отличителна черта в документа на финансовото министерство освен препоръката за намаление на разходите за издръжка и капиталови разходи с не по-малко от 10 на сто е и “определяне на по-висок лимит за поемане на дълг с цел осигуряване на достатъчна ликвидност през 2023 г. в случай на настъпване на неблагоприятни обстоятелства и събития”, като и “забрана за преструктуриране на одобрените капиталови разходи на правителството и насочването им за други цели като персонал и издръжка”.

Реакции от министерствата

МВР вижда риск за дейностите си, МОН може да затвори училища

Свиването на разходите с 10 на сто от всички министерства по настояване на финансовото министерство се коментира в писма от ресорните министри до Росица Велкова. “Труд news” разполага с документацията по извънредните мерки и цитираме отговорите на служебните министри на МВР и МОН Иван Демерджиев и проф. Сашо Пенов, които настояват ведомствата им да отпаднат от рестрикциите по следните причини: 

МВР: Прилагането на приетите към настоящия момент ограничения, води до невъзможност за разплащане на текущите задължения на МВР. Неразплатените задължения към 28.02.2023 г. за текуща издръжка са общо в размер на 11 641 372 лева. При приемане на горецитирания доклад, допълнително налагащ ограничения на разходите от резервиране на средства по бюджета на МВР за 2023 г., същото ще изложи на риск изпълняваните дейности по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, защита на границите и др.

МОН: В случай, че не бъде удължено след 01.07.2023 г. действието на прилаганата към момента по-ниска ставка за ДДС за доставка на централно отопление и на природен газ, то за много от образователните институции съществува риск от невъзможност да заплащат разходите си за отопление, което през последното тримесечие на 2023 г. може да доведе до преустановяване на присъствения учебен процес както за учениците, така и за студентите.

Има риск за валутния борд при твърде големи дефицити, каза министър Велкова

Вдигат ДДС и облагат свърхпечалби на фирмите

Служебното правителство ще подготви бюджет, с който да можем да влезем в еврозоната

Хлябът остава с по-ниско ДДС

Стефан Кючуков
Труд News

Вдигане на някои ставки на ДДС и въвеждане на нов данък върху свръхпечалбите на фирмите предлага Министерството на финансите. Целта е постигане на бюджетен дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт на страната за 2023 г., което е изискване за влизане в еврозоната, обясни министърът на финансите Росица Велкова.

На заседанието си в сряда Министерският съвет е приел концепция за бюджета за 2023 г., която предвижда служебното правителство до край на месец април да внесе в новия парламент проект на бюджет с дефицит под 3 на сто, каза министър Велкова. При действащите в момента политики за приходите и разходите бюджетът за тази година ще бъде с дефицит от 6,9%. При такъв дефицит няма да можем да влезем в еврозоната от началото на 2024 г. Освен това при поддържане на изключително високи дефицити теоретично има опасност и за валутния борд, каза министърът на финансите.

За да бъде намален дефицитът служебното правителство ще предложи промени в данъчните закони. Те предвиждат въвеждане на нов данък върху свръхпечалбата на всички фирми в страната. Този данък ще бъде еднократен и ще започне да се плаща от втората половина на 2023 г. Свръхпечалбата ще бъде определена като се види средната печалба на фирмите за периода 2019-2021 г. След това тази печалба ще се увеличава с 20 на сто и, ако реализираната сега печалба е по-висока, разликата ще се облага с данък от 33%.

Ще бъдат увеличени тол таксите от 1 юли, а концесионните възнаграждения ще бъдат повишени с инфлацията, обяви министър Велкова. Служебното правителство ще предложи увеличение и на акциза на електронните цигари. Ще бъде затегнат и фискалният контрол като ще бъде въведено предварително деклариране на ДДС за рискови стоки. Ще бъде предложено вдигане на ДДС до нормалната ставка от 20% за ресторанти и спортни съоръжения, както и премахване на нулевите акцизни ставки за тока и газа. Ще бъдат запазени по-ниските ставки на ДДС за хляба, брашното, книгите и бебешките храни.

Всичко това ще доведе до 6 млрд. лв. допълнителни приходи в бюджета. Това ще позволи прилагането на швейцарското правило от 1 юли и увеличение на пенсиите с 12%, обясни министър Велкова.

През миналата година заплатите в някои администрации бяха увеличени с между 10 и 30 на сто. Затова през 2023 г. е предвидено увеличение на заплатите само на чиновниците, които през миналата година не са били повишавани. Тъй като от НАП и Агенция “Митници” ще се очаква да свършат много работа, кабинетът ще предложи заплатите на служителите да бъдат увеличени с 15%, ако има преизпълнение на приходите. Ако съберат на 100% планираните приходи в бюджета, заплатите в НАП и Агенция “Митници” ще бъдат увеличени само с 10%.

Ще бъдат ограничени командировъчните и представителните разходи в администрацията. На парламента ще бъде предложено въвеждането на буфер в бюджетите на ведомствата от 10 на сто. Това означава, че текущо през 2023 г. ведомствата ще могат да харчат до 90% от предвидените за тях пари, а останалите 10% ще получат в края на годината, ако така не бъде превишен дефицита от 3%.

Всички тези промени ще бъдат предложени на следващия парламент. Ако те не бъдат приети и депутатите гласуват бюджет с по-голям дефицит, няма да можем да влезем в еврозоната от 2024 г. Освен това пласирането на нов държавен дълг ще стане по-трудно и може да се наложи взимането на заем от МВФ, обясни министър Велкова.

Любомир Дацов, финансист, пред “Труд news”: Нарушаването на финансовата стабилност дойде от последното редовно правителство

МФ прави едно заключение, което не е изненада. Увеличаването на разходите от страна на последното редовно правителство устойчиво доведе до нарушаване на финансовата стабилност на бюджета и преструктуриране на разходите, което ги направи абсолютно негъвкави. Това, което се случва в момента, показва критичността на ситуацията и носи само адмирации за финансовия министър, защото това, което прави, е крайно непопулярно, но е крайно належащо. Поне още три години ще трябва да се вземат ограничителни мерки. Вземането на ограничителни мерки изобщо не е популярно решение и нито едно правителство не иска да го прави, включително и служебно да е. Ако сега не бъдат взети мерки, още през март месец следващата година България ще бъде вкарана в списъка за свръхдефицит с всичките последици за това - намаляване на кредитен рейтинг и много други стъпки.

Никола Филипов, финансист, пред “Труд news”: Изключително голям проблем е споменаването на МВФ

С този доклад МФ казва на министерствата, че трябва да се стремят към оптимизация на своите разходи. Ако не се предприеме тази толкова важна оптимизация, дефицитът ще стигне и дори ще надмине 7% от БВП, което автоматично ще ни отдалечи за неопределено време от еврозоната. Изправени сме и пред риск от наказателни процедури от ЕК, а това поставя въпрос за средствата от ПВУ, както и от еврофондовете. Цели сектори чакат индексации на своите разходи, а това не виждам как ще се случи. Цял структуроопределящ сектор като пътният е изправен пред сериозен риск. Изключително голям проблем е споменаването на МВФ като опция за финансиране на бюджетните дефицити. Това означава, че международните инвеститори гледат по-скоро негативно на нашата държава и явно МФ не е имало интерес на адекватни лихвени равнища, което е изключително негативен сигнал към всички икономически контрагенти.

Доц. Григор Сарийски, пред “Труд news”: Подпомагането „на калпак“ винаги е контрапродуктивно

Още в началото на доклада на МФ се споменава за критичното състояние на държавната хазна. Състоянието е критично, защото МФ и Народното събрание го направиха такова. Ако бяха приели бюджет за 2023 г., нямаше да бъде толкова критично положението, защото в момента е все едно строите сграда без проект. Притеснително е, че се говори за заем от МВФ. Трябва да знаем, че тези заеми винаги идват с доста голям обем изисквания със “ситния шрифт”. Когато МВФ отпуска пари, той винаги ги отпуска с някакви условия. Ако се стигне до там България още веднъж да взема заем от МВФ, аз лично съм притеснен не само за публичните финанси, но и изобщо за страната. За отпадането на намалените данъчни ставки мога да кажа само: “Крайно време беше”. Винаги, когато се предприема подобно подпомагане “на калпак”, то е контрапродуктивно, защото парите отиват в много по-голяма степен към онези, които нямат нужда от такова подпомагане.