Етнологът д-р Илия Вълев разказва за старинни ритуали при масов мор

Знахарите дължат уменията и знанията си на свои преки кръвни родственици

Предците ни са оставили сборници с рецепти за лекове при конкретни заболявания, включително дозировка и начин на приложение

Още от дълбока древност българската народна медицина е известна с многобройни лечебни практики.

„За доиндустриалното общество болестите идват от свръхестествения, демоничен свят. Значителна част от тях са персонафицирани като невидими свръхестествени същества или зли сили“, обяснява етнологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Илия Вълев.

Изследователят подчертава, че за да се съхрани, българският народ е възприел, създал и развил много практики не само за лечение, но и за профилактика. Дълго време се е разчитало на мито-ритуална медицина, прилагана от знахари, врачки, баячки, правилци или по известни като чакръкчии, церачи и др..

„Тези народни лечители се ползвали с голямо доверие и почит. Вярвало се, че могат да контактуват с отвъдния свят. Традиционните лечители дължат уменията и знанията си на свои преки кръвни родственици - баба, дядо, майка или баща, които им предават способностите си обикновено преди смъртта си. Според народните вярвания обаче, човек може да получи дарба да лекува и след различни преживени инциденти - при изпадане и събуждане от кома, при попадане във вихрушка, след загуба на съзнание или чудодейно изцеление от тежка болест. Използвани са различни практики като гадаене за причините на болестта, баене, изричане на словесни формули с магически характер, гасене на въглени, леене на куршум с олово, восък или яйце, пиене на билкови отвари, мазане с мехлеми. Изработвали са се амулети с апотропеен характер, извършвало се е опушване с предмети от растителен или животински произход и др.“, разказва етнологът.

По думите му предците ни са смятали, че болестите нападат здравия човек, защото „така му е писано“, „така е орисан“, нарушил е определени забрани или не почита дните на светците.

Трудно е да се каже колко и какви болести са били познати, тъй като в старо време народът ни е обозначавал като болест и самия симптом за нея - световъртеж, кашляне, бодеж, температура, болки в корема и др. Сред етнографските архиви са записани названия на болести като „треска“, „лоша болест“, „огница“, „червенка“, „безсъница“, „руса“ или още „смръдла“, „болесчица“, „устрел“, „морава“, „лисата“, „бабици“, „клинове“ и много, много други.

Като най-страшни болести са сочени чумата, холерата и шарката (сипаницата, брусницата и лещенката). Така например за търновското село Арбанаси историческите извори разказват развиването на сериозни чумни епидемии през 1717 г., 1729 г., 1770 г., 1774-1777 г., 1790 г. и 1837 г. Единично сведение пък допълва, че през 1848 г. в Арбанаси умират 40 души от холера.

„Чумата е представяна като стара, грозна, гърбава бабичка в черни дрипи, с дълги разрошени коси, с червени очи и остри нокти. Способна да се превъплъщава във всякакви животни, тя напада и мори цели селища. Чумата носи със себе си малко, увито във вълна дете, което народът ни нарича „чумниче“. За да я омилостивят хората оставят пред дома си вълна, корито с топла вода и сапун, гребен и пешкир. За предпазване от чума при слух от нейната поява къщата се загражда с гръмотрън или с глогови тръни, децата се провират под лесков корен, прешива се скилидки чесън към забрадките на жените и към ризите на мъжете или пък се облича „чумева“ риза, обредно изтъкана от девет вдовици. Къщите и дворовете се опушват с тлеещи огньове от боклуци. За предпазване от чума на много места в България, особено в нейната южна и североизточна част е регистрирана практиката „заораване на селото“, т. е. обграждане на селото в заоран в земята като граница кръг. Обредното действие е извършвано от двама братя близнаци с волове близнаци и с рало направено от дърво близнак“, споделя Илия Вълев.

По думите му има и други регистрирани традиционни дейности за отблъскване на чумата също с главни действащи обредни лица двама братя близнаци - добиване на жив или нов огън, през който минават всички жители на селището заедно с техните животни. Прибягвали са до заключване на селото посредством обикалянето му от братята с ключове в ръце, които при срещата им в края на обиколката съчленяват и зариват в земята, след което мажат портите на всички къщи с катран. Извършвало се е мамене и извеждане на чумата от селото чрез даряване на храна, която се оставя на границата между две селища. Добре позната практика е и временното бягство в гората или въобще преместването на цялото здраво население от селището на друго място.

„Другият страшен бич била холерата. Тя се представя като по-малка сестра на чумата, но също толкова грозна и дрипава. Най-разпространени начини за лечение са пиенето на вино или ром с черен пипер, яденето на много чесън, кръвопускането и разтриването на цялото тяло със смес от счукан чесън и оцет. Практикува се и затопляне на краката с топла вода със сол и пепел, пиенето на чай от лайка, разтриване с ракия с накиснати в нея билки и др. Спомени също посочват временното бягство в гората на здравото население от селището“, изтъква изследователят.

Друга страховита болест е шарката. Тя се представя като три сестри, моми, които обичат да се мият и решат, да ядат сладко, да спят във вълната или сламата. Спазвали са се доста забрани - не се готвят бобови храни, не се коли животно, не се пари вълна, не се говори на висок глас в къщата, не се преде и тъче. Интересна обичайна практика е присаждането, т. е. ваксинация при едра шарка, което става с надраскване на кожата над лакътя на здравите деца с перо и пак с него се нанася гной като мая от пъпка на болното.

Древни лечители са оставили своя опит и познания в т. нар. лековници. Това са сборници с рецепти за лекове при конкретни заболявания, включително дозировка и начин на приложение и често с диагностични и прогностични указания. В тях дори са поместени съвети как човек да се храни и живее правилно, как да поддържа хигиена на дома и тялото, за да е здрав.

„Любопитна подробност е, че най-старият познат ни у нас лековник е „Цяровете на свети Козма“. Текстът е написан в старобългарски псалтир отпреди X век на глаголица. Други известни стари лековници са „Ятрософия“ от XIV век, Хилендарски медицински сборник също от XIV век, Рилският и Самоковския лековници и двата от XVIII век. Известни лечители от преди Освобождението са Аврам йерей от Карлово, йеромонах Дамаскин от Врачанско, Неофит Рилски, Мехмед Османлията и Филип Хараламбов от Търново, Матей Преображенски Миткалото и др.“, изброява Вълев.

Освен вярването, че „за всяка болка има билка“, болестите са гонени и с молитва и почитане на светци-покровители. Светите братя лечители Дамян и Козма и Св. Йоан Кръстител пък са известни като закрилници на знахарите, врачките и баячките.