Време е най-после да протестираме колективно против безотговорността на началниците

От Адам – заради откъснатата ябълка от дървото на познанието за доброто и злото, през Прометей – за откраднатия от Зевс огън и даден на хората, до талантливите поети, артисти, учени... и шахматисти, високите и красиви глави на маковете са подложени на мъки, за което преди няколко години писах в „Синдром на високите макове“.

“Подадене -  да ти се подава да правиш нещо хубаво” – ми каза бай Васил, тогава мой пациент, преди това учител в селското училище. Така, научих тази дума, когато през 1967–1970 години бях лекар в село Екзарх Антимово, Карнобатско. И досега си мисля, че заедно с “дарование”, това са най-сполучливите преводи на “талант” (гръцки, talanton – древногръцка монета, мярка за тегло). В нашата богата на таланти страна „умеем ли да прощаваме на хората техния талант“ – запита големият руски математик Андрей Колмогоров.

Тези дни покрай голямата радост от големия успех на Нургюл – една Сияйна роза – научихме, че е била оставена сама в Баку на Световната купа за шах (наука, в която се състезаваш, защото си Doctus ludens – изученият играещ). И си припомних една история, станала в Аракатака, разказана от Габриел Гарсия Маркес, в която най-възрастният, като гледал как децата играят около убитата сърна, казал: „Колко хубаво и все пак колко тъжно е това“.

Ето какво с откровена тъга каза преди години и Гена Димитрова – prima donna assoluta – в интервю на журналиста Тома Томов: „Правих с Павароти „Джоконда”. На шансове в живота не съм по-долу от него, но той има по-голяма реклама, неговата кариера беше устроена, грижена кариера, докато моята я констатирам като една негрижена. Като една градина. Просто един богат глас, посяваш, работиш, но не правиш реклама. Отиваш, обираш плодовете, но идват другите, купуват от моите плодове, но реклама – не, аз се състезавах само с таланта си. Нация, която не подкрепя талантите си, е престъпница.” 

Следователно, политици, директори, ректори и всякакъв вид началници, които не подкрепят талантите, са престъпници! Когато с качествена наука, образование и култура (НОК), оценявани по заслуги, може да бъде подобрено качеството на живот  – най-престижното постижение за една държава – не разбирам защо „началниците“ не помагат на талантливите българи! Не знаят ли, че това е най-бързият начин за НОКаутиране на нацията. Затова талантливите българи бързат да емигрират в меритократични страни, където са удовлетворени от постиженията на труда си. Там получават признание, у нас – мизерни заплати, унизителни уволнения, тежки инсулти, инфаркти, депресия. 

„Спри... Недей... Труд кървав, Боже, пожалей!“ – появи се информация, че Временната комисия на Световната федерация по шахмат, която управлява българския шахмат, не е включила Нургюл Салимова в националния отбор за световното първенство по шах (5–12 септември 2023 г.) – резултат  от скандалите на четирите (!?) български федерации по шахмат. Всичко това е вариация на системната тема, отнасяща се и за други федерации, министерства и други институции. Каква отвратителна ирония: "Gens una sumus" (Ние сме едно семейство) е мото на Световната федерация по шахмат!

Ето отговорът на Нургюл на въпроса „За турнира за Световната купа в Баку кой подсигури пътуването и участието Ви?“:„Искам да благодаря на д-р Милен Врабевски, че ми подсигури пътуването и престоя в хотела за първия кръг. Останалата част от турнира си я платих с лично мои средства.... От малка съм свикнала да пътувам без екип. Въпреки това винаги съм продължавала да работя. Обичам да играя шах, знам, че съм талантлива. Знам, че ако се трудя и всичко върви добре, ще се представя добре. За себе си, за родителите, бабите и дядовците ми, за страната си.“ 

Господа политици и всякакъв вид началници, спомнете си какво е написал Ф. М. Достоевски в „Записки от Мъртвия дом”: „Ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат човека, да го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец би се разтреперил… то достатъчно е да придадат на работата му характер на пълна безполезност и безсмислица.“

Искам да ви припомня и биохронологията на играта, представена от румънският поет Лучиан Блага (1895–1961):
„Детето се смее: Играта е моята мъдрост и моята любов.

Младият човек казва: Любовта е моята мъдрост и моята игра.

Старият човек прошепва: Мъдростта е моята любов и моята игра.“

Господа политици и всякакъв вид началници, вслушайте се повече в Сияйната роза: „Шахът е моята игра, моята любов и моята мъдрост.“

Време е най-после да протестираме колективно против безотговорността на началниците.  Ето един наистина мирен сценарий, предложен от бургаския режисьор Румен Велев: „Най-силно би се получило, ако площадите се препълнят с хора с различни професии. Но без никакъв звук. Тихо и безмълвно всички да се съберат около триъгълника на властта. Коленичат и много тихо прошепнат: “Моля, идете си! Искаме да живеем в меритократична и филантропична България!” Това може да се повтаря в продължение на един час през 5 минути. След което протестиращите тихо да си разотидат. И идват пак на следващия ден.“