Ако се чудите как да превърнете трудна ситуация в нещо, граничещо с бедствие, управляващите имат изпитан метод - 1) запознавате се с проблема, 2) оценявате, че решението му е трудно и неприятно, 3) предприемате мерки, които водят до моментно облекчение и дългосрочно влошаване, 4) повторете точка 3 докато проблемът се превърне в безизходна ситуация.

Поведението силно наподобява това на хронично болен пациент, който предприема промени в начина на живот, приема лекарства, медицинска помощ и всякакви други действия само когато изпитва болка, а през останалото време се държи все едно няма проблем.

Същото се случва с политиката в енергийния сектор в страната и конкретно - бъдещето на Маришкия басейн, а последното доказателство в тази посока е решението за отпускане на заем от „Български енергиен холдинг“ за „Мини Марица-изток“ за финансиране на инвестиционната програма на компанията и увеличаване на заплатите.

Отношението на Европейския съюз към енергетиката и екологията е ясно още отпреди присъединяването на България и по нищо не личи да се променя. Напротив - през годините се наблюдава повишаване на екологичните стандарти и увеличаването на разходите за въглеродни емисии. Последното става основно по два начина - чрез намаляване на безплатните квоти въглеродни емисии, които централите могат да получат, и чрез увеличаване на цените на тези квоти. Именно такъв е случаят с „ТЕЦ Марица Изток 2“, която изглежда като да работи нормално докато преобладаващото количество от необходимите є квоти е безплатно и/или цената им е ниска.

Допълнително утежняващо обстоятелство е, че след 2026 г. ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3 ще бъдат изправени пред подобен проблем, тъй като тогава изтичат споразуменията им за изкупуване на електрическа енергия с НЕК.

Това, естествено, може да се очаква да доведе до поскъпване на електрическата енергия от ТЕЦ на въглища в страната, което да я направи неконкурентна на пазара, както вече се вижда при „ТЕЦ Марица Изток 2“. Това създава поне два проблема. Първият е технически - въглищните централи генерират около 46% от електрическата енергия в страната и се използват за балансиране на системата; невъзможността им да работят създава сериозни рискове пред сигурността на доставките, а оттам - и пред цялата икономика.

Вторият е финансов - дори и държавата да иска да предостави държавна помощ под каквато и да било форма, няма да има такава възможност. Невъзможността за обслужване на задълженията или по-лошо - затварянето на централите, бързо ще се разлее по веригата на доставките, включително „Мини Марица-изток“ и ще доведе до съкращения на персонал. Това е дълъг и тежък процес, ако става хаотично, но ако е част от цялостна стратегия за трансформиране на комплекса „Марица Изток“, щетите могат да бъдат минимизирани.

За съжаление, по всичко изглежда, че управляващите са избрали първия вариант. Това не е точно като да си заровиш главата в пясъка, а е по-скоро да гледаш идващо цунами и да обясняваш, че всичко е наред. На целия този фон, както и на фона на растящата безработица през последните месеци не само че не се говори за преструктуриране в „Мини Марица-изток“ - тема, която се обсъжда от години, но и се отпускат допълнителни средства за инвестиции и заплати.

Дейността на компанията през тази година се свива с около 20%, производството на електрическа енергия от ТЕЦ на въглища се свива с около 10%, новорегистрираните безработни в бюрата по труда от добивната промишленост в периода март-юли са близо 480 души, като само през юни са 242 души, но и дума не може да става за промени в държавната компания.

Разбира се, на фона на социални протести, последното нещо, от което правителството се нуждае в момента е протест на миньорите, което го прави много диалогично. Това обаче е пирова победа - моментно облекчение на проблемите в държавните мини, които ще се изсипят след години с още по-голяма сила.

От седмичния бюлетин на ИПИ, със съкращения