Американското дипломатическо ведомство публикува годишния доклад за правата на човека

Българските съд и прокуратура разкриха политическите мотиви на Петков и Рашков при опита им да отстранят лидера на опозицията

Петков сам се предложил за свидетел

Незаконният арест на лидера на ГЕРБ и бивш премиер на България Бойко Борисов влезе в най-новия доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права в света през миналата година. Задържанията на Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и пиарката на ГЕРБ Севделина Арнаудова са описани в частта от доклада, посветена на България, в раздел произволни арести.

“През август Софийският административен съд потвърди решението на Софийския районен съд, че бившият премиер Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов и съветничката по връзки с обществеността Севделина Арнаудова са арестувани незаконно. През април Софийският районен съд постанови, че властите не са успели да съберат “нито едно добро доказателство за съучастието на обвиняемия в предполагаемото престъпление”. На 17 март полицията арестува тримата като част от разследване за изнудване, но ги освободи след 24 часа без повдигане на обвинения”, пише в доклада на американското дипломатическо ведомство.

Борисов, Горанов и Арнаудова бяха задържани, след като към 20 ч. вечерта в домовете им “по неотложност” нахлуха полицаи. Оказа се, че малко по-рано е било образувано досъдебно производство от разследващи полицаи, извикани в Министерския съвет от тогавашния премиер Кирил Петков и бившия вътрешен министър Бойко Рашков. Петков се самопредложил на дознателите като свидетел и първи дал показания по новото дело.

Тримата бяха арестувани по Закона за МВР без каквото и да е обвинение и точно тези заповеди бяха обявени за незаконни от две съдебни инстанции. С часове Софийска градска прокуратурата не е била уведомена какви беззакония се вършат от служителите на МВР. Стана ясно, че разследването от самото начало е било напълно опорочено, тъй като е трябвало да се води от следователи, а не от полицаи, защото и и Борисов, и Горанов са заемали висши постове. От заключението на българския съд и прокуратура стана ясно, че акцията е заповядана от Петков и Рашков с политическа цел - да бъде отстранен лидерът на опозицията.

Антъни Блинкън: Докладите ни се базират на факти

Докладите (на Държавния департамент на САЩ) са базирани на факти и при написването се прилагат едни и същи стандарти, както към съюзници и партньори, така и към страни, с които САЩ има различния. Това заяви US държавният секретар Антъни Блинкън при представянето на докладите късно в понеделник.

Той допълни, че тяхната цел “не е смъмряне или опозоряване, а да се предложи ресурс за тези по света, които работят, да пазят и поддържат човешкото достойнство”.

Унизително отношение

Насилие над затворници и мигранти

Има информации за значителни проблеми в областта на правата на човека в България - жестоко или унизително отношение от страна на властите, включително към задържани лица, мигранти и разселени и настанени в институции деца, отчита докладът на US Държавния департамент.

“Съществуват достоверни сведения за това, че правителствени служители са прилагали насилствено и унизително отношение към задържани под стража лица”, пише в документа.

“Условията в някои затвори и центрове за задържане бяха лоши, но неправителствените организации отбелязаха положителни промени в други. Имаше съобщения за пренаселеност в някои центрове за задържане, твърдения за корупция сред персонала на затворите и неадекватни санитарни, битови и медицински условия”, посочва също докладът.

Дискриминация на роми

Продължава нетърпимостта към малцинства

Законът защитава всички граждани от дискриминация на расова основа, въз основа на етнически произход или националност, но правителството не прилага закона ефективно, посочва докладът на Държавния департамент на САЩ.

“Обществената нетърпимост към малцинствените групи продължава и се изразява в честа дискриминация срещу ромите и етническите турци. Политически и правителствени дейци понякога я одобряват или подтикват към нея”, се казва в документа.

Констатира се също, че жените са били подложени на известна дискриминация в участието им в икономиката и политическото овластяване.

Докладът установява и дискриминацията въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност, която е забранена от закона, но правителството не прилага ефективно тази забрана.

Отчита се недоверие в съдебната система

Недостатъчни действия на правителството срещу корупцията

Липсват стандарти за прозрачност, отчетност и почтеност

Държавният департамент на САЩ публикува всяка година доклад за състоянието на човешките права в 198 страни по света, включително и България.

Действията на българското правителството за справяне с корупцията и незачитането на човешките права са “недостатъчни”, отчита докладът на Държавния департамент на САЩ.

В него се посочва, че в България са предприети стъпки за разследване на официални лица, които са с обвинения за извършване на нарушения на човешките права и корупция, но има проблем с безнаказаността.

“Въпреки че законът предвижда наказателни санкции за корупция на длъжностни лица, правителството не прилага ефективно закона и според сведения длъжностни лица във всички клонове на властта са участвали безнаказано в корупционни практики.

През 2022 г. имаше многобройни съобщения за корупция в правителството”, пише още в документа.

Той цитира и доклада от юли м. г. на Европейската комисия, който отбелязва постоянната липса на “солидни резултати и окончателни присъди в случаи на корупция на високо равнище”. Цитира се също и констатация на “Трансперънси интернешънъл” от януари, че докато в България законът като цяло е в съответствие с международните стандарти, властите не са успели да въведат стандарти за административно и корпоративно управление, основаващи се на прозрачност, отчетност и почтеност.

Корупцията, неефективността и липсата на отчетност са широко разпространени проблеми, които засягат независимостта и безпристрастността на съдебната власт в България, подчертава US докладът. И допълва, че общественото доверие в съдебната система остава ниско поради схващането, че магистратите са податливи на политически натиск.

Европейските фондове се разпределят по непрозрачен начин

Политическо влияние, зависимости и автоцензура в медиите

1 от 10 журналисти заплашван със съд

Според Държавния департамент на САЩ условията в България продължават да влияят негативно на медийния плурализъм.

Условията в България продължават да влияят негативно на медийния плурализъм, констатира докладът на Държавния департамент на САЩ.

В него е отделено сериозно внимание на медиите у нас, като са изброени множество проблеми - политическо и икономическо влияние, концентрация на собственост, недостатъчна редакционна независимост, автоцензура, сплашване на журналисти.

“Конституцията и законът предвиждат свобода на изразяване, включително за печатните издания и други медии, и правителството като цяло зачита това право. Продължават обаче опасенията, че корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното държавно регулиране на ресурсите, предназначени за подпомагане на медиите (включително фондовете на ЕС), сериозно увредиха медийния плурализъм”, пише в доклада.

Той цитира заключения на “Амнести интернешънъл”, според които “медийната свобода продължава да се влошава, а журналистите и независимите медии, които разследват престъпления и корупция, са изправени пред чести заплахи и клеветнически кампании, включително от държавни служители”. Отбелязано е и твърдението на “Репортери без граници”, че редакционната независимост на обществените медии е засегната от назначаването на политически обвързани членове на регулатора на електронните медии, докато частните медии са повлияни от интересите на техните собственици в определени сектори. Според “Репортери без граници” медиите са “почти изцяло зависими от приходите от реклама”, докато националните и европейските фондове, които са предоставени за подкрепа на медиите, се разпределят по непрозрачен начин.

“Журналисти съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и за налагане на политически гледни точки от корпоративни лидери”, пише още в доклада. Цитира се проучване, според което един на всеки 10 журналисти е бил заплашен със съд заради работата си и всеки четвърти журналист е упражнявал автоцензура. Посочена е и констатацията на “Репортери без граници”, че сплашването от политици, както и административният и съдебен натиск срещу издатели и журналисти са често срещани.

В доклада е засегната още темата с делата срещу журналисти за клевета, като се посочва, че законът в България предвижда по-висока глоба за обида срещу длъжностни лица и обществени личности, отколкото за клевета срещу други лица. Документът цитира проучване, направено чрез поредица от интервюта с журналисти, изправени на съд за клевета, от което става ясно, че повечето отбелязани подобни съдебни дела са форма на тормоз, натиск и сплашване срещу журналистическата работа и обикновено са подадени от политици и държавни служители.