Една от най-големите атракции в Искърското дефиле са Лакатнишките скали, известни в по-далечното минало като „Осиковскио камик“ (по името на село Осиково – днес Миланово).

При строежа на железопътната линия през Искърското дефиле, 1889, се появява станция Лакатник и от тогава хората започват да свързват скалите с близката гара.

В Лакатнишките скали се намира една от най-дългите пещери в България – Темната дупка, а в нейното подножие е карстовият извор „Житолюб“. Той е рожба на две подземни реки, които, минавайки през пещерата, се изливат в „Житолюб“ и от там се оттичат в река Искър. Дължината на този приток е 59 метра и затова има и твърдения, че „Житолюб“ е една от най-късите реки в България.

При поройни дъждове през него преминават до 1200 литра в секунда.

Изградена в серията пукнатини на района, Темната дупка е съставена от две основни галерии, съединени помежду си и от много напречни, като цялата система е разположена на 4 етажа, без да се смята първият, все още неоткрит етаж, по който тече подземната река. Тя се излива от дъното на подземното езеро и по тесен проход в западна посока минава под две от галериите и завива към извора „Житолюб“. Тази река се образува от водите на реките Петренска и Пробойница, които преминават през водните етажи на пещерата Темната дупка и през тесен сифон се изливат в извора в подножието на скалите, по информация от https://caves.4at.info.

Сифонът е с дължина 30 метра и не може да се стигне до неговия край, защото има нападали камъни.

Константин Стоичков- председател на ПК "Хеликтит" София сподели, че през лятото членове на клуба са се гмуркали в сифона за тренировка.

„Житолюб“ е извор с непостоянен дебит, като голяма част от карстовите извори. При многоводие галериите не могат да поемат количеството вода и се образуват поне още два извора в сипеите под Темната дупка- от другата страна на ресторанта, разположен там.

При екстремни валежи и снеготопене нивото на водата в подземната река се вдига толкова много, че изтича през водопад над входа на пещерата и през самия вход.

Изворът се използва за водоснабдяване - вероятно промишлено, защото има изкуствен бент, който вдига нивото на водата с 1.50 метра. Това е достатъчно, за да вдига общото ниво на водата в най-ниските части на Темната дупка почти до "Алпийска поляна", намираща се в горната част на Лакатнишки скали.

Водата от извора не се ползва за битово водоснабдяване, защото е доказано, че в него се вливат потоци, които са замърсени. През 1983 година водата предизвиква епидемия от хепатит в района на Лакатник.

Интересно е, че някога назад в годините, вероятно в началото на 20-ти век и по-рано, в подножието на извора е имало две воденици.

Сред жителите на Лакатник съществува легенда, че името на реката „Житолюб“ е свързано с тях – т.е. място, където се „люпи жито“.

Според друга легенда, разказана от Христо Младенов, преди много години високо над скалите овчар изпуснал тоягата си в една от безбройните карстови дупки. След известно време той слязъл при водениците да мели жито и намерил там тоягата си, в която държал скрити жълтици. И от тези жълтици, и от това, че изворът ги е върнал – идва и любовта към него – и го кръщават „Житолюб“.

Днес около извора има малък ресторант и изкуствено езеро.

https://www.youtube.com/watch?v=vi5s_pP-MaI