Милите родни соросоиди упорито ни тласкат към пропастта на безродието, в която, ако окончателно хлътнем, няма излизане

Преди 105 години пак е имало цяла палитра от „спасители“ на България

„Както в никоя друга страна наши малограмотни селяни при сравнително благоденствие се опълчват на своя глава да поемат държавното управление ... разбира се, в името на държавното спасение! А видни наши граждани  - професори, поети, журналисти, минават в услужване на чужди държави, пак по силата на това, че се чувстват прави на своя глава да спасяват България!”

Антон Страшимиров, 1918 г.

Както виждате, преди 105 години пак е имало цяла палитра от „спасители“ на България. След две национални катастрофи докарани точно от тях. Сега тези „спасители “ са в особено изобилие, като категорично преобладава втората група по Антон Страшимиров. Те са много по-опасни от първата, защото неуморно дълбаят народната душа с особен вкус към младежта. И, разбира се, най-напред излиза упоритото желание за заличаване на паметта, както повелява философията на соросоидите, които много добре знаят, че „най-добрият начин да стопиш един народ е като го лишиш от памет“ по Джордж Оруел. В резултат на това, примерно отличници средношколници, не могат да познаят Стефан Караджа, Елин Пелин, Йордан Йовков, Никола Вапцаров в предаване по Националната телевизия, а техните батковци поругават 9-и май, като Ден на победата, забравяйки, че във Втората световна война дадоха живота си 32 хиляди български офицери и войници заедно с милиони други от антихитлеристката коалиция.

Баш патриотите от Столичния общински съвет, след като разрушиха паметника „1300 години България“ пред НДК, шест години не намират време да възстановят там стените с имената на загиналите за Отечеството воини от Първи и Шести полк на желязната Първа Софийска дивизия. Същите загрижени за духовния облик на София общинари години наред допускат на мястото на мавзолея откровени недоразумения като бронзовата къща и други подобни. А мястото на мавзолея е идеално за паметник на хан Аспарух - човекът, който ни доведе по тези земи и ни създаде държавата, която никога не е променяла името си, и/или на цар Борис Първи – човекът, който ни вкара в християнската цивилизация с всичките огромни положителни последици от този акт. И днес това е най-голямата ни ценност, несравнимо по-важна от всички други ценности, които повтаряме сега като папагали и които са по същество географски понятия. Това всъщност са безспорни постижения, а ценностите са „не кради, не убивай, помогни на гладните…“, т. е. Десетте божи заповеди за нас християните и подобните на тях мюсюлмани , будисти и др. Към тях бих добавил и родолюбието, защото не може да си добър европеец, преди да си добър българин. Ние приемаме християнството сто години преди Русия  и двеста преди Сърбия, като съществена роля за това в Русия има внучката на цар Симеон княгиня Олга. Нашата държава чрез християнството буквално „инжектира“ както у нас, така и в съседните народи, вкл. и  в Русия, огромните постижения на византийската култура с допълнителния привкус на собствените си оригинални  постижения, най-голямото от които е безспорно кирилицата. Ето тези неща дължим на цар Борис Първи, който няма паметник никъде у нас (с изключение на Плиска) и чийто ден на смъртта му - 2 май, мина тихо и незабележимо на фона на скандалите „за“ и „против“ паметника на Съветската армия. Като при всяко болно общество – вижда дървото, но не вижда гората зад него.

Защо всъщност ме вълнува всичко това? Защото милите родни соросоиди упорито ни тласкат към пропастта на безродието, в която, ако окончателно хлътнем, няма излизане. Това плюс демографския срив в недалечно бъдеще или ще излъчи нов Паисий (дай боже) или ще потънем в небитието като народ. Не знам защо ми идва тук на ум отговора на аварите на хан Крум по повод на въпроса му защо са изчезнали. И пак по Джордж Оруел - който владее настоящето, владее миналото, който владее миналото, владее бъдещето! А има ли го тук настоящето. Имаме ли държава и управници или все повече имаме лумпени като игралите кючек на паметника на „Майка България“ във Велико Търново между скулпторите на техните дядовци именно от 6-и Търновски полк, за възстановяването на стената с имената им така трогателно се грижат общинарите от СОС.
Нещо напоследък не само Великите сили, но и съседите започнаха много да ни подритват. Не позволяват на наши граждани, та дори и на евродепутат, да посетят знакови за нас исторически места, вкл. и войнишко гробище или лобното място на Гоце Делчев. И всичко това малко вълнува големите ни политици, които с изключение на 1-2, дори не почетоха деня на храбростта и парада на 6-ти май, владиката поднасяйки кръста за целувка от присъстващите, се опита да не пропусне и Мустафа Карадайь.

“O santa simplititas!”

И все пак - „Да живей България“- както викаха депутатите на Оборище, а единствената им награда бе заптийския камшик и бесилото“ (по Захарий Стоянов).