И тъй като, за умно-красивите, ние - народът сме тъпаците, които не можем да мислим, те си наемат медии да го правят вместо нас
Бях го написала, не ми се публикуваше, докато не прочетох, как една жена ме обвинява в подбудителство и нервно задава въпроса, къде съм и защо се крия?? На 7ми ноември присъствах на протеста пред театъра. Отидох на протест, който нямаше за цел, нито да ограничава правото на свобода в творческите процеси, нито да иска цензура, нито да спира, когото и да е, да влезе в салона и в деня на една паметна за народа ни дата, да аплодира подигравката с героизма на българските войни - мъже, дали живота си, за да я има България…
Няма да коментирам г-н Малкович. Поканили го, предложил няколко пиеси, директорът на театъра избрал тази?!! Платили му – направил, каквото можал. Отидох пред театъра и признавам, твърде наивно очаквах директорът да излезе и се извини, заради избраната дата. Да отложи премиерата. Пристигайки на площада, видях полицаите, които стояха спокойно около колите. Впечатлиха ме няколко „юнака“, нарамили байраци, като сопи, чух и хората от градинката - организатори на помена в памет на падналите при Сливница… Чувах ги как постоянно призоваваха прииждащите, да не се присъединят към „байрактарите“ , да не се поддават на провокациите… Признавам – зачудих се.
След панихидата прозвуча „Покойници вий в други полк минахте….“ „Българио за тебе те умряха…“ Замислих се за покойниците, за сираците, вдовиците, черните забрадки. За онези недалечни времена, когато мъжете гинели по бойните полета, а жените запретнали цетките с кърмачетата, впрегнати в ралото - орели. Пред очите ми са нависналите като гроздове по вратите на препълнените вагони, студенти, зарязали ученето, за да се бият за България…
И си представих зрителя, настанил се на стола на дядо Вазов, как аплодира и се киска на плоските шегички и подигравки, подхвърляни по адрес на народа му... Малко по-късно забелязах, как младоците с байраците, се скупчват, като по команда по стълбището. Разбрах какво ще се случи…Всички разбраха. И се случи…
Елементарно замисления и зле режисиран спектакъл пред театъра не можеше да е изненада. За никого! Може би само за органите на МВР? До известно време за мен и още няколко наивници, дошли да почетат паметта на прародителите си..Човек не трябва да е особено интелигентен, за да се досети, какво могат да сътворят подобни двуноги организми, нарамили трикольора, като овчарска сопа…
Не останах. Все пак имам горчив опит - говорила съм на митинги, опитвайки се да вразумя тълпата, дърпали са ме, влачили са ме, плюли и псували. На другата сутрин попаднах на репортажа на БТВ. Зададох си въпроса - аз бях ли там?
Още от началото на протеста имаше учудващо много камери, но в предаването не видях нито един кадър с тези, които бяха в градинката и отдаваха своята почит на героите, паднали в бой за Родината си.. Това беше истинският протест срещу гаврата с паметта на загиналите и опитите да бъде изтрита родовата памет, да се заличи историята ни, да се насърчават децата ни, да прегърнт джендър перверзията и забравят и род и език…. Да бъдем изтръгнати с корените... Убедена съм, че телетружениците бяха инструктирани и очакваха от най-удобната позиция да заснемат и покажат това, което днес, с основание предизвика реакция, което беше вандалщина, варварщина, щурм, позор…
Впрочем видях и себе си, и увисналия във нищото въпрос „Какво? Цензура??? А играе ли се Чехов“? А… Само че, аз не спрях – продължих –„… а Гогол, а изпълнява ли се Чайковски, а Прокофиев, Достоевски? Това не е ли цензура…“
Бях развълнувана, възмутена. Спомняте ли си наш театър да е протестирал за срещу уволнението на един от най-талантливите ни режисьори? А срещу снемането от репертоарите български пиеси? А срещу равихрилата се просташка пропагандна кампания? А това, че ни забраниха руската телевизия? Че извадиха автори, като Чехов, Достоевски, Стравински, Чайковски… Отказът да ни предоставят неподбрана информация? В главата ми звучи един въпрос денонощно. Защо?... Защо тогава не чух протестиращи? Сигурно, защото е нямало за какво да протестират? Всичко е било точно - политкоректно. Тук не иде реч за нищо друго, освен за принципи! Принципи и свобода на словото и мисълта! И тъй като, за умно-красивите, ние - народът сме тъпаците, които не можем да мислим, те си наемат медии да го правят вместо нас.
Това обяснява поведението на БТВ и други подобни… Някой да не знае, какво може да направи опитен оператор? Може да покаже шепа хора, като многоброен митинг и обратно… А някой да не е чувал какво става с една лъжа повторена 100 пъти? БТВ повтаряха едни и същи кадри, как протестиращите /на повикване, срещу добро заплащане/ се бутат, как артистично повдигат дръжката на байрака… А пък друга стройна дружинка, заобиколена с достатъчен брой репортери, излъчи, как взеха очилата на Владо Пенев пред очите и в присъствието на достатъчно много хора, включително и полицай Един мъжага, който без особено усилие, можеше да помогне, се отдръпна, явно помолен, да не пречи на заснемането... Отвратително!
Да! Верен беше коментарът върху показаните кадри и още по-верен щеше да бъде, ако зад всичко това не прозираше поръчката. Да се спрем и на дезинформацията и манипулацията на общественото мнение. Лесно разпознаваеми са добре платените, бързо реагиращи команди “бойни дружинки“ - сбирщина от ултрасита, крадци побойници и хулигани. Дрогирани, напушени, винаги готови да се бият, да реват, да трошат, пребиват… за това им плащат…
Има един въпрос, на който не е особено трудно да се отговори. Кой продуцира подобни, нескопосано режисирани пиески. Кой плаща?
Че всичко е добре и от рано организирано говорят сълзливите писъмца до Европа „Елате ни спасете, цензура… ултрадесни, ултра леви ултранационалисти….“ Драматичните сълзливи участията по най-гледаните телевизии в защита на девствеността и свободата на Мелпомена…. Безсрамните лъжи…
Нагнетяване на напрежението продължи и продължава под различни форми. Васил Василев е слаб актьор и още по-слаб режисьор, затова е директор. Но не можем да отречем, че е добър играч и това се видя от излъчения репортаж по телевизията. Добре, все пак, че не ревна, когато с „треперещи“ ръце, мелодраматично, се кълнеше, че всичко това, което прави било за наше добро?! Че за едната свобода на изкуството, е готов на чутовна саможертва?! Готов е, дори да си подаде оставката!
Васил Василев е добър играч, съвсем обмислено, пресметнато и отиграно беше и излизането му и смесването с тълпата. Той добре знае и умишлено излезе, за да разбуни тълпата, знаеше какво иска и как да го постигне… Постигна го. И въпреки това в голямата игра е пионка. Такъв е и министърът на вътрешните работи. За съжаление и на културата…
Това, което ме тревожи е, че въпреки твърде елементарния и нескопосан сценарий, съвсем „неорганизирано“, така спонтанно се включиха и артисти от други театри, долетяха и от други градове, като хвърковатата чета на Бенковски /предполагам, че не знаят кой е/ млади хора, връстници на онези, луди глави, които не бягали, а се връщали в Родината си, за да загинат за свободата и?! Тъжно е, че са връстници и на онези студенти, които протестирали и успели да принудят директорите на театрите в Берлин и Виена, да свалят постановките и поискат корекции в текста от самия Бърнард Шоу, в позорящата нацията ни пиеса…
И пак да не забравяме въпроса си. Кои са истинските кукловоди?
*От Фейсбук, със съкращения
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш