Преди 500 години папа Лъв X присъди титлата „Защитник на вярата“ на английския крал Хенри VIII, набожен католик, който е написал трактата „В защита на седемте тайнства“ срещу Реформацията и Мартин Лутер, като по този начин оправдава самата власт на папския престол. Иронията на съдбата се крие в това, че именно Хенри VIII е предопределен да стане инициаторът на Реформацията в Англия, да прекъсне отношенията си с папата, след като последния отказва да анулира брака му с Екатерина Арагонска. Общо кралят е имал 6 съпруги, с две от тях се развежда, 2 са били екзекутирани по обвинение в предателство. Титлата „Защитник на вярата“ оттогава се присъжда на кралете от английския парламент, а сега под нея се разбира че това е защита на англиканската вяра от католицизма.

От книгите, театралните представления и киното крал Хенри VIII е известен преди всичко не като голям реформатор, а с необичайния си брой съпруги за един християнин и опита му да анулира първия си брак с Екатерина Арагонска. Смята се, че именно неговият конфликт с папа Климент VII заради неговия развод е накарал краля да стане протестант, като преподчинява Англиканската църква на себе си и по този начин лишава папския престол от властта на Британските острови. Хенри VIII се назначава за върховен глава на англиканската църква, като същевременно извършва редица умели реформи, отнема манастирските земи и инвестира сериозно във флота. Въпреки това, много преди всички тези подвизи и анатеми от папата, кралят е известен като ревностен католик.

Fidei defensor ("Защитник на вярата") е титлата на английските монарси, получена на 11 октомври 1521 г. от Хенри VIII от папа Лъв X за богословския му трактат, публикуван през същата година, или по-скоро за памфлета Assertio septem sacramentorum adversus Martinum Lutherum („В защита на седемте тайнства срещу Мартин Лутер“), насочен както срещу Реформацията, така и лично срещу Мартин Лутер, който наскоро беше отлъчен. В същото време, независимо от Мартин Лутер, Улрих Цвингли говори за необходимостта от реформа на Католическата църква, а десетилетие по-късно ще започне дейността си и друг важен лидер на Реформацията, Жан Калвин, който имаше най-голямо влияние върху Великобритания. Светият престол беше справедливо критикуван за широко разпространената практика за продажбата на индулгенции, за корупцията и покварата на римокатолическото духовенство, и той отчаяно се нуждаеше от морална подкрепа от такива влиятелни хора като европейските монарси.

Английският крал по това време е на 30 години, и е известен като добре образован млад мъж. Той става крал на 17 години като това беше улеснено първо от ранната смърт на по-големия му брат Артър, който умира на 15 години и превръща Хенри в основен наследник, а след това и от смъртта на баща му, крал Хенри VII , починал през 1509 г.

Първоначално бащата подготвя най-малкия си син за приемането на духовен сан, и момчето посещава до 6 меси на ден и пише есета на богословски теми, а в едно от тези произведения той защитава светостта на брака, което също е доста иронично, като се има предвид бъдещия живот на този крал.

Неговият брат Артър, като наследник на трона, успяеа да сключи много важен династичен брак за английския престол с Катрин Арагонска, дъщерята на основателката на испанската държава Изабела Кастилска, която трябваше да осигури подкрепата на Испания в борбата срещу Франция. По-малкият брат на младоженеца, десетгодишният Хенри, води булката до олтара. Братът му беше с почти една година по-млад от испанската инфанта, а самият Хенри беше с 5,5 години по-млад от нея, но това не попречи на баща му, Хенри VII, да поиска след смъртта на големия си син да сключи брак с инфантата с следващия негов наследник. Така младият крал на 17 години се сдоби с първата си жена. Той се жени за Екатерина Арагонска през юни 1509 г., веднага след неговата коронация.

Екатерина има отлично образование, и от тригодишна е сгодена за Артър и кореспондира с бъдещия младоженец на латински. Англичаните приемаъюха с ентусиазъм испанската инфанта. Самият Хенри VIII композираше балади в нейна чест. Бракът й с краля обаче имаше значителен проблем: всички родени техни синове умираха в ранна детска възраст и за да се продължи династията на Тюдорите, беше необходимо да има наследник. Единственото оцеляло дете на Екатерина е принцеса Мери, родена през 1516 г. Тя все пак ще стане бъдещата кралица въпреки волята на баща си, но няма да управлява дълго и ще остане в историята със страховитото си име Кървавата Мери.

Хенри VIII в очите не само на своите поданици, но и на целия свят е известен не само като набожен католик, но и като отличен семеен човек, а писането на брошура срещу Реформацията се възприема като друго много богоугодно дело. Известно е обаче, че той вече имаше много любовници сред фройланите и извънбрачни деца: от 1514 г. Беси Блаунт, която през 1519 г. ражда единствения извънбрачен син на Хенри Фицрой, и Мери Болейн сестрата на бъдещата кралица. Освен това се подозира, че той не е написал прочутия трактат със собствена ръка, а с помощта на известния хуманист и автор на прочутата „Утопия“ (1516 г.) и верен католик Томас Мор, който в близко бъдеще ще стане лорд-канцлер на Англия и след това ще умре на ешафода с отсечена глава.
Отговорът на Лутер не закъснява и реформаторът нарече английския крал в печата „свиня, глупак и лъжец“. По искане на Хенри VIII Томас Мор пише отговор, публикуван в края на 1523 г. Responsio Lutherum, в който отново защитава върховенството на папата и тайнството на църковните обреди.

Междувременно през 1522 г. кралят се среща с Ан Болейн за първи път. Дебютът й в двора се състои на прием в чест на испанските посланици и на празничното представление Анна изпълнява роля от „Упоритост“, танцувайки с другите придворни дами в рокля от бял сатен със златни панделки. Ан бързо става популярна в двора, но не искаше участта на сестра си Мария Болейн, която се превърна в наложница на краля. За известно време роднините изпратиха Ан в семейното имение, но през 1525 или 1526 г. тя се връща и кралят възобновява несподеленото си ухажване.

Така до края на 1527 г. коронованият „Защитник на вярата“, окончателно е разочарован от своята съпруга и от постоянните си придворни фаворитки и решава да се ожени за недостъпната Ана Болейн и за това той иска от новия папа Климент VII да анулира предишния брак, тъй като той твърди, че е бил „помрачен в очите на Бог“ ... Трудността обаче се състои в това, че Екатерина е вдовица на покойния му брат, и затова бракът на Хенри с нея „за да се избегне кръвосмешението“ вече е изисквал специално разрешение от папа Юлий II. Според каноническото право папата не може да анулира брака, ако пречките пред него не са премахнати с предишното папско решение. И всъщност, Климент VII все още не искаше отново да влиза в конфликт с могъщия племенник на Екатерина, императора на Свещената Римска империя Карл V, чиито войски вече бяха разграбили Рим в началото на същата година и държаха папата в плен за известно време. Самата Екатерина категорично отказа да анулира своя брак, тъй като това означаваше да загуби титла, чест, достойнство, и да признае че е живяла в  грях, а Мери, родена от този брак, се превръщаше в незаконно родена.

"Сър, аз ви заклевам, в името на любовта, която беше между нас ... да не ме лишавате от правосъдие, и ме пожалете ...", така се молеше Екатерина през 1529 г. в съда на Лондон, преди да я отстранят от престола ( тогава съдът не взима решение) ... „Аз прибягвам към вас като глава на правосъдието в това кралство ... Господ и целият свят са призовани да свидетелстват, че съм ви била вярна, смирена и послушна съпруга ... и съм ви родила много деца, въпреки че Господ с удоволствие ги призова при себе си от този свят ... Когато ме приехте за първи път, аз призовавам Господа да се съди, защото тогава аз бях непорочна девица, която не познаваше мъж. Дали това е истина или не, го оставям на вашата съвест. Ако, според закона, има справедливо дело, което ще повдигнете срещу мен ... тогава се съгласявам да напусна ... Но ако няма такова дело, тогава ви моля да ми, позволите да си запазя предишния мой статут".

Така че целият този неразрешим конфликт се превърна в ключов момент в британската и световната история - когато кралят-католик по съпружески подбуди, с цялата си решителност застава в редиците на реформаторите на църквата, и извършва първата по рода си „реформация отгоре" и по този начин определи бъдещите съдби на света: в края на краищата, бъдещата мощна британска империя дължи много на специфичният протестантски предприемачески дух. Това е така, според немския социолог Макс Вебер и прочутото му произведение „Протестантска етика и духът на капитализма“, написано през 1905 г.

Реформацията в Англия, разбира се, имаше своите предшественици. Например Джон Уиклиф през XIV век, който критикува индулгенциите и доктрината за транссубстанцията, и също така превежда Библията на английски. Подобни дейности обаче едва ли биха довели до Реформацията без намесата на самия крал.

През 1532 г. протежето на Хенри VIII и привърженик на протестантството, Томас Кранмър, в замяна на обещание да разреши въпроса с кралския брак, е избран на много удобно освободеното място на архиепископ на Кентърбъри. Скоро Кранмър разтрогва брака на Хенри в църковен съд и кралят най-накрая се жени за Ан Болейн. През 1534 г. парламентът приема „Акта за върховенството“, с който кралят и неговите наследници стават глава на църквата, а папата вече не упражнява предишната си власт. Освен всичко друго, този акт дава правото на Хенри VIII да решава въпроси от вероучението, да променя литургийните обреди, да поправя заблудите и да изкоренява ересите.

По-късно същата година беше приет „Акта за държавната измяна“, съдържащ допълнителни държавни мерки за изпълнение, за да се съобрази с предишния документ. Всеки обвинен в държавна измяна, който „злонамерено, устно или писмено, е измислил, изобретил ... или е направил нещо против телесното здраве на краля, кралицата или техните наследници, или е накърнил тяхното достойнство, титла ..., или подло и злонамерено публикувал или е обявил, писмено или устно, че кралят е еретик, разколник, тиранин, неверник или узурпатор“. В съответствие с този акт бяха екзекутирани най-висшите държавни служители, които не признаха новия брак на краля за законен, докато всички духовници, представители на гражданските власти, преподаватели и учители бяха задължени да потвърдят писмено съгласието си с новия ред за наследяване, а отказът от такава клетва също се смяташе за държавна измяна.

Епископът на Рочестър, Джон Фишър и бившият лорд-канцлер Томас Мор, които отказаха да приемат тези решения, бяха екзекутирани съгласно новия закон.

Ан Болейн, която стана съпруга на Хенри през януари 1533 г., роди му дъщеря Елизабет вместо очаквания син и всички последващи нейни бременности приключиха неуспешно. И вече през май 1536 г. Анна беше обвинена в изневяра и обезглавена в Тауър. Тя е заменена от бившата фройлина на кралицата, Джейн Сиймор, която през 1537 г. успява да роди единствения наследник - бъдещия Едуард VI - и умира от родилна треска. Немската протестантка Ан от Клев, за която кралят се ожени поради държавни причини през януари 1540 г., веднага не му се понрави и през юни 1540 г. бракът беше анулиран, но Ан от Клев остава в Англия като „сестра на краля“ и надживява както самия монарх, така и всички му съпруги. След това идва Екатерина Хауърд, племенница на херцога на Норфолк и братовчедка на Ан Болейн, за която Хенри се жени през юли 1540 г., но през 1542 г. я изпрати на ешафода за предателство, като преди това екзекутира и двамата нейни предполагаеми любовници. И накрая, последната през 1543 г. беше убедената протестантка Екатерина Пар, която вече беше овдовяла 2 пъти преди брака си с Хенри, но направи много, за да запознае краля с протестантството след неговите колебания във вярата, а когато той умира, тя се жени за Томас Сиймор, брат на Джейн Сиймор.

Прототипът на фолклорния персонаж Синята брада, който убива своите съпруги, някога е бил съратник на Жана д'Арк, и това е френския барон Жил дьо Ре, който е екзекутиран по фалшиво обвинение за серийни убийства. С много по-голямо право за тази титла може да претендира английският монарх-реформатор.
По отношение на догматиката и извършването на ритуалите англиканската църква остава близка до католическата и едва по-късно, по време на управлението на сина на Хенри VIII, Едуард VI, чрез усилията на неговия регент, херцога на Съмърсет, се приемат документите, определящи концепциите за предопределението и причастие в калвинисткия дух, а на свещениците беше позволено да се женят, и това беше допълнено към Библията на английски език „Книгата за общите молитви“, която се използва и до днес. Презвитерианството в Шотландия отиде много по-далеч по отношение на църковната реформа, докато Ирландия, напротив, си остана до голяма степен католическа, и това постави цяла поредица от бъдещи конфликти на Британските острови.

Опитите за възстановяване на католицизма в самата Англия са правени неведнъж. Първата и на -решителната е предприета от на -голямата дъщеря на Хенри VIII, Мери I Тюдор - дъщерята на Екатерина Арагонска, която наследява Едуард VI на трона, който умира на 15 години от туберкулоза. Въпреки това, след нейната смърт и идването на власт на Елизабет I - „кралицата-девственица“ и дъщеря на Ан Болейн - реформите бяха продължени. Британската монархия е възстановила и запазила и до днес титлата „Защитник на вярата“, която първоначално е получена от папата, а след това е била отнета. Сега обаче тя се дава на всеки нов монарх, не от папата, а от парламента.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)