Президентът е първият, който не започна война в цялата история на САЩ, вдигна стандарта, спря левичарството

Администрацията реално прибира огромна част от военните си контингенти от Ирак и Афганистан у дома

Президентските избори в САЩ чукат на вратата. И навсякъде. След по-малко от 6 седмици ще се проведат редовни избори в страната и въпреки прогнозите, че ще са много оспорвани, едва ли изненадите ще са толкова големи или непредсказуеми. За никой не е тайна каква е политическата и социална обстановка в страната - САЩ е сред най-силно засегнатите държави от Ковид-19, здравната им система не се справя много добре, много хора губят работата и доходите си, а американското общество изглежда по-разделено от всякога.
На фона на всички тези проблеми, Демократическата партия изглежда решена да продължи с досегашния дискурс на демонизация на администрацията на президента Тръмп, без да си дава сметка, че те самите помагат за евентуалната му победа. Следват няколко причини, които според мен ще донесат на Доналд Тръмп и Републиканската партия нов мандат.

Във външнополитически аспект, администрацията на Тръмп може да се похвали с някои немалки успехи. Сред тях е срещата му с Ким-Чен Ун през 2019 г. За пръв път от Корейската война насам американски президент стъпва на корейска територия, макар и в демилитаризираната зона. След като 11 американски президенти се провалят в политиката си по отношение на Корейския полуостров, Тръмп направи пробив.

В писмо до Конгреса от 13 май, 1974 г. Пхенян официално кани САЩ да се присъедини към мирните преговори. Нито президентът Никсън, нито президентът Форд предприемат реални действия спрямо тази покана. Нормализирането на отношенията на полуострова е все още далеч във времето, но не може да се отрече, че Америка постигна немалък успех в тази част на света. Освен това, президентската администрация вечер реално прибира огромна част от военните си контингенти от Ирак и Афганистан у дома. Предвид, че един от най-големите проблеми на американското общество е този с ветераните, който поглъща годишно милиарди долари и генерира чудовищни човешки драми, действията на Тръмп се приемат с въздишка от родителите на войниците. За много американски семейства, това е съвсем нормална причина да гласуват за настоящия президент отново.

В интерес на истината избирателите биха поставили на по-предно място други заслуги на президента - вътрешнополитически му решения. От самото начало на мандата му левичарските медии се опитваха да го очернят всячески - от това, че ще построи стената на границата с Мексико, до това че ще изгони всички имигранти в страната. Четири години по-късно нищо такова не се случи, но някои продължават да го обвиняват в подобни действия. Равносметката от първия мандат на Тръмп за средния американец е:

А) Данъчна реформа - едно от най-големите постижения в очите на обикновения американски данъкоплатец. Корпоративният данък в САЩ става от 21% на 35%, а малките индивидуални и семейни бизнеси получават временни облекчения. САЩ продължава да е страната на корпорациите и големия бизнес, но американската мечта и гръбнакът на американската икономика остава малкият семеен бизнес. Облекченията за американския малък предприемач най- вероятно биха го изпратили до избирателната урна с ясен избор.

Б) По данни на Федералното бюро по трудова статистика (U.S Bureau of Labour Statistics) от началото на мандата на Доналд Тръмп през ноември 2016 г. безработицата намалява от 4.7% до 3.5% през февруари 2020 г. Заради коронавирусната пандемия, този процент скача до 14.7% през март и април, но бързо слиза надолу до 8.4% през август 2020 с положителна тенденция за още намаляване. Американците, подали годишна данъчна декларация получиха еднократна помощ от 1200 долара. Тази мярка изключи много нелегални работници, но в крайна сметка логиката е добра - плащаш данъци, получаваш държавна помощ.

В) Здравеопазване - една от най-болните теми на американското общество. Обамакеър предизвика множество бурни дебати сред всички слоеве на обществото и за мнозина това не беше истинско решение. Въпреки добрите си намерения за национално и повсеместно здравеопазване, в същината си Обамакеър предвижда американския данъкоплатец да плаща допълнително за здравеопазването на близо 24 милиона души. Ако гражданин откаже да избере здравен план в съответствие с Обамакеър, и реши да разчита само на частната си здравна застраховка, го грози доста солена държавна глоба. Американският данъкоплатец обаче много държи да знае къде отиват парите му, и с право. При всички недостатъци на американската здравна система, натоварването u с още 24 милиона души, които не могат да си позволят медицинска застраховка беше обречено на провал. Вместо това, администрацията на Тръмп предложи своя версия - American Healthcare Act. До голяма степен здравните реформи в САЩ никога не са напълно довършени, най-вече заради големите здравни и фармацевтични лобита в страната, и за съжаление успехът на американския президент в тази област не е чак толкова голям.

Г) Кандидатът на демократическата партия не представлява по-желана алтернатива.

В кампанията си демократът Джо Байдън изтъква, че ако бъде избран той ще промени Америка към по-добро. Същият Джо Байдън присъства на американската политическа сцена от цели 47 (!?) години. Простата сметка показва, че за краткото си четиригодишно присъствие в американската политика, Доналд Тръмп направи доста промени, и за добро или за лошо, наистина успя да разклати американския политически елит. За американския избирател, Джо Байдън едва ли представлява истинска алтернатива, тъй като той е представител на същото елитарно демократическо статукво. През 2016 г. Тръмп беше интересният алтернативен избор, и нищо не личи през 2020 г. той да бъде по-различен.

Д) Обществени отношения и социално неравенство.

Всъщност точно тази причина бих искала да изтъкна като главен или поне много съществен елемент от евентуална нова победа на настоящия президент. Социално неравенство, бедност и маргинализирани групи има във всяка страна и са проблем на всяко общество, било то западно или в друга част на света. В САЩ обаче, протестите срещу тези фактори, както и срещу смъртта на Джордж Флойд и полицейското насилие се изродиха в нещо ужасно - от протест в необявена гражданска война. Активистите от BLM започнаха всеобхватен тормоз над обикновения гражданин с кражби, разрушения на частна собственост, разрушения на паметници и цели квартали, побой и нападения над не-симпатизанти. Появиха се искания за намаляване на полицейските бюджети, искания за плащания на репарации от времето на робството, искания за смърт на бели. Мотото на BLM стана No Justice, No Peace (Без справедливост няма да има мир).

Ако довчера, обикновеният американец е бил незаинтересован от предполагаемия систематичен расизъм, то днес заради активистите и техните действия, подкрепяни от левите медии и демократите, той ще знае за кого да гласува. И това няма да е кандидатът на демократите. Ако Демократическата партия и левите медии обвиняват нормалния американец в бездействие или в смъртния грях той да е бял хетеросексуален мъж с малък бизнес например, те неволно сами биха помогнали за спечелването на втория мандат на Тръмп, обръщайки вота в негова полза.

Изборите са насрочени за 3 ноември, 2020 г. Изненади не са изключени и двете страни могат да прибегнат до мръсни номера за победа, както се прави навсякъде. Американската избирателна система е особена, но чисто логически обаче е възможно да се предположи кой ще е големият победител за следващите четири години. А той не трябва да подклажда гражданска война и размирици.