И кметове срещу сливането на вузове

Идеята за окрупняване чака развръзка

Пагубно и недопустимо е погубването на висше училище

Приемат други реформи, но не и такава

Кметове в страната категорично не приемат идеята държавни университети да бъдат сливани механично. Намерението на просветния министър акад. Николай Денков да се прави окрупняване на вузове, за което се разбра след срещи на ректори при него, изправи на нокти академични съвети студенти, но и градоначалници, които обявиха, че няма да позволят да се посегне на местните висши училища.

Няма да допуснем промяна в статута на Стопанската академия “Д. А. Ценов” в Свищов. Такава категорична позиция изрази пред “Труд” кметът на крайдунавския град д-р Генчо Генчев.

Д-р Генчо Генчев, кмет на Свищов

“Ако се посегне на академията, която е едно от най-старите висши училища в страната, ще е пълно безумие. Щом се налагат драстични реформи в сферата на висшето образование, да се търсят други форми. Няма да позволим да се сложи ръка върху свищовския ВУЗ”, заяви е д-р Генчев.

Градоначалникът припомни, че Стопанската академия е създадена преди 85 години по волята на свищовския търговец Димитър Ценов. “Академията е обезпечена с достатъчен капацитет от именити и добре подготвени хабилитирани преподаватели, разполага с модерна материална база, с ремонтирани общежития, с традиции.

Погубването на висшето училище ще е не само пагубно за града, но и недопустимо. Стопанската академия е една от емблемите на града на Алеко Константинов заедно с Първото българско читалище, Държавната търговска гимназия, които също са създадени с дарения на родолюбиви българи от Свищов”, подчерта д-р Генчо Генчев.

В Русе също са настръхнали от идеята за сливане. “По отношение на Русенския университет мисля, че няма да се приложи сливане. Това е нашата Алма матер и има изключително значение за Дунавска България. Приемам идеята за оптимизиране на разходите, но Русенският университет да стане част от една такава структура - не. Университетът ни запази единството на научната общност в Русе”, заяви кметът на Община Русе Пенчо Милков пред “Труд”.

По думите му независимо от научните направления, в града не са създадени няколко университета, както в други големи градове, а в рамките на един университет се развиват различни научни направления, не само техническото.

“От повече от 30 години Русенският университет не е само технически университет и привлича младите най-вече заради широката си палитра от хуманитарни, високотехнологични и здравни специалности”, обясни Милков.

Развръзка по казуса с окрупняването, което от МОН официално отрекоха, като обясниха, че преструктуриране ще се прави според стратегията за висше образование, се чака на 22 февруари на Съвет на ректорите, за когато е обявено, че министър Денков ще изложи мотиви за планираната промяна.

Проф. Ивайло Копрев, МГУ: Ситуацията е пагубна за приема

Колегите не са доволни

Стана публична тайна и нямаше как да не свикаме академични съвети, на които да обясним какво се случва, и колегите не са доволни. Да не говорим, че това е пагубно за нашата кандидатстудентска кампания в момента, защото поставете на мястото на някой родител, който иска да изпрати детето си да учи в Минно-геоложкия университет, а навсякъде се говори, че той ще бъде слят с друг университет. Просто няма да има МГУ. Това е абсолютно неползотворна ситуация за висшето образование в момента. Това е такава щета по репутацията в момента върху всички, че няма накъде”, коментира пред “Труд” ректорът на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” проф. Ивайло Копрев. Той е един от тримата ректори, заедно с тези ЛТУ и ХТМУ, които са били на прословутата вече среща при Денков, за да им съобщи, че смята да ги слива.

“Аз дадох част от аргументите на нашата гледна точка. Очакваме министърът да сложи неговите аргументи на масата, и да ги коментираме. Според нас е абсолютно неползотворно сливането, защото в момента ние работим в съвместна мрежа, без това да ни нарушава автономията. Напротив - това ни дава добавена стойност. Само преди 2 години се направиха промени в Закона за висшето образование и се прие стратегията за висшето образование. Дали за 2 години е направен анализ как е въздействала тази промяна и трябва ли сега да се правят още промени?”, пита проф. Копрев.