Според ГРАО избирателите са 6 732 316, а хората над 18 г. са 5,7 млн. души по данни на НСИ

6 951 482 са регистрираните по настоящ адрес

На хартия България има около 1 милион гласоподаватели вповече от реалните. Изборният абсурд се повтаря вече 30 години. И предстоящият парламентарен вот няма да направи изключение. Точно 6 732 316 са избирателите в предварителните списъци за гласуване на 4 април. Това показват данни, качени на сайта на ЦИК. От комисията поясниха, че списъкът е предоставен от ГРАО.

Според данни на НСИ, предоставени на “Труд” от НСИ, населението, регистрирано по настоящ адрес към края на декември 2019 г. е 6 951 482. В това число влизат и чужденците, които са се регистрирали, че живеят в страната ни. Данните за 2020 г. ще излязат през април, припомниха от НСИ и уточниха, че със сигурност цифрата ще е по-малка заради смъртността. Сравнявайки данните на ГРАО за избирателите и тези на НСИ, излиза че и пеленачетата ще трябва да отидат до урните, за да пуснат бюлетини. От НСИ съобщиха, че лицата над 18 години са 5 761 802 (в тази цифра влизат и чужденци, с настоящ адрес). Потърсихме шефа на ГРАО, за да уточни откъде идва разминаването с близо 1 милион гласа, но Иван Гетов ни отпрати със съвет да питаме НСИ. Статистиците можели да ни кажат колко са пълнолетните, регистрирани на постоянен адрес в България. Истината е, че с тези данни работи ГРАО. Техните списъци за гласоподаватели се изработват по настоящ адрес. Справка в Централната избирателна комисия показва, че пак според ГРАО, избирателите на евровота на 26 май 2019 г. са 6 288 656.

Според проф. Михаил Константинов българите, живеещи в страната са около 5,8 млн. В чужбина има още близо 1,5 млн., от които с право на глас са под един милион.

До неотдавна експертите по избори твърдяха, че всеки път от 30 години насам около 1 милион фантоми скачат в урните. Сега вече не се говори за фантоми, а за изчистване на списъците от хора, които живеят в чужбина и гласуват там. Както и от такива, които са живели в чужбина, но отдавна не са сред живите. Изчистването на списъците може да стане или с активна регистрация, или чрез открита база данни, в която да се вписват гласуващите.

Проф. Михаил Константинов: Активната регистрация е решението на проблема

Фантомът е избирател, чието име виси на списъка на една секция, а той не е на територията на тази секция. Начинът да се изчистят списъците от фантоми е активната регистрация. Друг начин не е измислен. Аз лично апелирам за активна регистрация през последните 25 години. Предлагам активна регистрация по модела на Франция. Ако искаш да гласуваш през 2022 г., каквито и избори да има през тази година се регистрираш и влизаш в списъка. Във Франция е жестоко - ако не се регистрираш, догодина никъде не можеш да гласуваш. Никъде! Като жена му на Саркози - Сесилия, която не можа да гласува за съпруга си, защото забравила да се регистрира.

Активната регистрация може да стане по много прост начин. Тези, които ще излязат да гласуват на 4 април се подписват в списъците. Тези имена се въвеждат от ГРАО и ние ще имаме списък с всички гласували, които очевидно са в България. След това се прави първи списък. Всеки друг, които иска да гласува на следващия вот се добавя към този списък. Това става или по електронен път, или чрез общината. На следващите избори списъкът ще е по-голям с добавените имена. Ако следваме френския модел, никой не може да гласува, ако не е в списъка. Ние можем да направим мек вариант - всеки, който отиде при комисията с лична карта и каже, че иска да гласува се добавя.

Цветозар Томов, социолог и бивш говорител на ЦИК, пред “Труд”: В основата на абсурда е милиционерската логика за постоянен адрес

Този абсурд възниква, защото населението се описва в избирателните списъци по постоянен адрес, който фигурира в документа за самоличност на всеки български гражданин. Ако нямате такъв адрес или ако в служба ГРАО нямат данни за такъв адрес, те служебно ви регистрират на някакъв адрес във вътрешността на страната. Когато се изготвят избирателните списъци, в тях се ползва тази информация за постоянните адреси. И по този начин всички живеещи извън страната българи се оказват вписани в избирателните списъци на територията на страната. Условно, това са т. нар. “мъртви души”. Това са над 1 млн. души, които реално не живеят по местата, където са вписани. Те са хора с избирателни права, но не могат да ги упражнят там, където са териториално разпределени по избирателни секции. Този абсурд се поддържа вече 30 години, защото създава предпоставка за злоупотреби, особено в местата, където хората много добре знаят кой, къде живее.

Така възникват възможности тези лица да се водят гласували. Информацията за това кой е гласувал се съхранява в ЦИК. И аз съм сигурен, че ако някой реши да направи скрининг на тези данни, дали някой е гласувал или не, за да се види до каква степен се вършат изборни безобразия, на основата на избирателните списъци, то ще се установи, че има много хора, които не би трябвало да са гласували на този ден, защото не са били в страната, но се водят гласували. Това е една моя хипотеза. За да се оправи тази каша, трябва да се направи изборен регистър по настоящите адреси на хората. В 21-и век, колкото по-мобилен става този свят, толкова ще нараства и броят на хората с настоящ адрес. Дори в София има много хора, които са сменили адреса си от един район в друг. В основата на този възпроизвеждащ се абсурд стои милиционерската логика човек да има постоянен адрес. Адресът не е най-статичният идентификатор в днешния свят. Необходима е реформа за личните документи.

Европейската комисия пита колко сме

Броили са ни последно преди 10 години

Официалните данни за населението в България според Националния статистически институт (НСИ) от 1900 година до 2011 година.

За разлика от други статистически изследвания, преброяването на населението не е рутинна статистическа операция, а задача от национално значение. Първото преброяване у нас е проведено през 1900 година.

Планираната от 22 януари т. г. нова кампания бе отложена заради епидемията от COVID-19 с решение на Народното събрание. А правителството определи нов срок за периода от 7 септември до 3 октомври 2021 г. Спрямо изискванията на Европейската комисия преброяването в България трябва да се стане до края 2021 година. Това ще бъде 18-то поред преброяване на населението и жилищния фонд у нас, според НСИ. Началото на преброяванията на населението в Княжество България е поставено със закон от 13.12.1880 г. за “общото преброяване на народа в Княжество България на 1 януари 1881 година”. Точно Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година става повод за ново преброяване на населението към 31.12.1887 година.

Данни от 5 февруари 2021 година

Според ЦРУ българите са 6,9 млн. души

Пълнолетните са 5 809 745

Население на Република България според прогноза от сайта на ЦРУ към месец юли 2021 година

Според сайта на ЦРУ, където в достъпен формат са географските, социалните и икономическите данни за държавите по целия свят, българите сме около 6,9 млн. души. При последното обновяване на информацията там от 5 февруари 2021 г., срещу брой население е записано 6 919 180.

Разликата от данните в таблицата с 47 719 души се обяснява от статистици с прогнозата за миграция и смъртност. С право на глас у нас са лицата, навършили 18 години и от тук следва, че ориентировъчно трябва да проследим хората между 15-24 години, които са общо 654 547. На средна годишна база данните за лицата от 15 до 24 години са общо 72 727 души, а за лицата на и над 18 години на този принцип получаваме общо 509 089 души - т. е. лица на 18 -24 години. И към тях като прибавим хората на 25 години и нагоре, получаваме 5 809 745 българи, с право на глас, без да се смятат хората, поставени под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода.

По 50-60 роми на един адрес

Чистят Максуда от адреси фантоми

Даниела Фархи
ТРУД, Варна

Варненската ромска махала Максуда се слави като мястото в града с най-много регистрирани хора на един адрес. Причината е, че повечето от къщичките там са незаконни, а обитателите им още преди 2011 г. са си направили адресни регистрации “на око” при съседи, които имат нужните книжа. Преди 10 г. районното кметство в “Младост” поде кампания и установи, че на 10 улици в Максуда има имоти с по 50-60 обитатели. След това при няколко акции множество незаконни постройки бяха съборени. Преди парламентарните избори през 2017 г. разследване на БНТ установи, че обитатели на срутените къщи все още фигурират в избирателните списъци, а адресите им не са заличени, тъй като се дублират със съществуващи законни сгради.

Четири години по-късно картината е променена, заяви районният кмет Христо Христов. Със заповеди са заличени много невалидни адресни регистрации и несъществуващи адреси, увери той.

Скандал заради вписани в трафопост

30 хиляди македонци с регистрация в Пиринско имат право да гласуват

5 хиляди македонци има в Петрич

Светлана Василева, 
ТРУД, Благоевград

Около 30 хиляди са македонските граждани в Пиринско, които имат право да участват на избори у нас. Толкова има регистрирани по общините в Благоевградска област с постоянен адрес.

В община Благоевград има регистрирани 18 хиляди македонски граждани. Абсолютният рекорд държи село Бело поле, в което се намира и най-голямата секция - малко над 10 хиляди души с право на глас. Но там никога няма опашки, защото македонците, регистрирани у нас с българските си паспорти, не идват да гласуват. А броят на населението на селото е едва 726 души.

4000 македонци има регистрирани и в благоевградското село Рилци, в Логодаж, селото до ГКПП-Логодаж, техният брой е 2500 и още 2300 има в село Покровник.

Още 5 хиляди има в Петрич и около 7 хиляди има в Санданско.

Според експертите, единствено техният брой влияе на истинския процент на гласували за изборите в община Благоевград като го намалява.

За да участват в определени избори у нас, жителите от Северна Македония с българско гражданство трябва да подадат заявление в отдел “Гражданска регистрация и административно обслужване”. Към момента такива няма все още, показа наша проверка.

Повечето от македонците се регистрират при приятели или пък кметовете по селата ги записват по домовете на хората, които дори не знаят, че делят адрес с чужди хора.

Преди време заради това избухна скандал в Бело поле и така се стигна до куриоз, за да не се регистрират по домовете, хиляди македонци били вписани на адрес на трафопост.

В региона има доста семейства, които дори не знаят, че на техния номер блок се водят македонци.

Те фигурират в предварителните избирателните списъци по постоянен адрес, но голяма част от тях се чистят след това, на база на подадени заявления за гласуване, поясниха от РИК-Благоевград.