Ситуацията е изключително важна за самия него

По-малко от два месеца преди изборите за нов европейски парламент, вече стартиралата, макар и неофициално, предизборна кампания в България се очертава да бъде всичко друго, но не и безинтересна. Вълните от журналистически разследвания, свързани със съмнения за корупционни практики, се вляха в океана от взаимни обвинения между политическите формирования у нас. Гласоподавателите лесно могат да удавят интереса си към предстоящия вот в тази среда, където едва ли словестните островчета, касаещи бъдещето на Европа и ролята на България в него, ще успеят да привлекат достатъчно внимание.

Жалко, но това е ситуацията и ние следва да се съобразяваме с нея. Дебатът за Европа ще остане привилегия на затворени, отчасти маргинални клубове и групи от хора, но не и привилегия на широкото гражданско общество. Може би самото гражданско общество няма желание да се акцентира на този дебат и предпочита да обърне взора си към обвиненията в корупция. Така да бъде.

Не смятам да навлизам в конкретика по различните казуси, свързани с представители на ГЕРБ, БСП, „Обединени патриоти“ и още много други партии, както и висши държавни чиновници като шефа на антикорупционната комисия Пламен Георгиев. Достатъчно отговорни органи, наред със самата КПКОНПИ и прокуратурата, разследват случаите, а човекочасовете, посветени на обсъждане на тези случаи в телевизионни студиа и печатни материали, биха стигнали за изграждане поне на няколко етажа от луксозен небостъргач в София. Вместо това смятам да анализирам ситуацията преди европейските избори и по-скоро какво ще донесат те за безспорно едно от основните лица на българската политическа сцена през последните над 10 години – Цветан Цветанов.

Ако има човек, за който тези избори са наистина изключително важни, то това не са водачите на листите на ГЕРБ и БСП Мария Габриел и Елена Йончева. Не са дори лидерите на двете основни партии Бойко Борисов и Корнелия Нинова. Макар рядко да се признава в България, при всеки вот има загубил и спечелил, и независимо от коя страна на това разграничение останеш, то винаги идват следващите избори, където можеш да се реваншираш.

Не такава е обаче ситуацията пред Цветан Цветанов. Замесването на името на заместник-председателя на ГЕРБ в имотните скандали от последните седмици нанася сериозен удар на партията преди вота. Този факт се отчете както от председателя й Бойко Борисов, така и от последните социологически проучвания. Ударът е факт и Цветанов има своето отношение към него. Подаването на оставка като председател на парламентарната група на ГЕРБ, макар мнозина да го подценяват като факт, е сериозен акт на отстъпване от ръководната позиция, която Цветанов заема в партията. Чисто физическото присъствие в Народното събрание и ежедневното общуване, както с представители на собствената му парламентарна група, така и на управляващата коалиция и опозицията, са нещо, което не може да бъде заменено с лека ръка. Независимо, че вече е нещатен сътрудник на ПГ на ГЕРБ. Извън предизборна ситуация, в каквато се намираме в момента, постовете на председател на Изборния щаб и зам.-председател на партията са несравними по значение с председател на най-голямата парламентарнат група в парламента.

Както вече споменахме обаче, в момента се намира в предизборна ситуация, а кампанията чука на вратата. В този контекст, запазването на Цветанов като председател на предизборния щаб на партията носи особен вид риск, при това предимно за самия него. През визираните дотук 10 години заместник-председателят на ГЕРБ си създаде образ на човек, който печели избори. Самият Бойко Борисов създаде традицията да го награждава с часовник за всяка изборна победа, а тези часовници се натрупаха. В това поле на размисъл е логично да допуснем причината Цветанов да запази водещата си позиция в подготовката на партията за изборите. Подобно на футболното игрище, политическите треньори също нямат навика да променят състав, който бие.

Какво обаче ще се случи, ако съставът не бие? В случая дори не говорим за същинска изборна загуба от страна на ГЕРБ спрямо опонентите им от БСП. Бърза справка с резултатите от последните европейски избори, провели се през 2014 г., ни показва, че партията на Борисов е завоювала над 680 000 гласа срещу малко над 424 000 гласа за тази на Нинова, управлявана тогава от Сергей Станишев. Всъщност резултатът от близо 19% за БСП е много по-близък до този на ДПС (17%), отколкото този на ГЕРБ, които получиха над 30%. Неизбежните електорални негативи, които носи едно управление, както и мобилизацията в ляво през последните години, не биха могли да бъдат оправдание за стапяне на разлика от 11% само за един европейски мандат.

Логиката на разсъждението сочи, че ако съставът на ГЕРБ не бие, при това убедително, вината ще бъде съсредоточена в своеобразния му капитан, какъвто в случая се явява Цветан Цветанов, запазвайки поста председател на предизборния щаб. Тази теза се потвърждава и от последното изказване на „треньора“ в ГЕРБ – Бойко Борисов, според когото има кой да накаже Цветанов, като такива правомощия имат както хората, така и самият той.

Вариантите при победа

Обект на анализ следва да бъде и възможността ГЕРБ да спечели победа, която да изглежда достатъчно убедителна както пред собствения електорат на партията, така и пред политическите опоненти. При подобно развитие на обстоятелствата Цветанов по всяка вероятност, при това може би с основание, ще претендира за запазване на ръководната си позиция в партията, поне по отношение на организиранато на изборните кампании и работата с местните структури. Както вече споменахме, малцина биха посмели да прекроят състав, който печели.

Каквото и да се случи през следващото време, изборите се очертават изключително интересни. Особено за Цветан Цветанов.