Държавата не може да привлече българите от чужбина, защото не е подредено място за живеене

Преди пет месеца по инициатива на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент поставихме началото на сериозни дискусии по едни от най-неотложните проблеми, които стоят пред България. Започнахме да връщаме съдържанието в политическия разговор в ситуация, в която хората вляво са обезверени и отчаяни. Време беше да събудим енергията и да дадем надежда на лява, прогресивна България.

Но има ли проблем, по-голям от демографската криза? Готови ли сме да посрещнем последиците от обезлюдяващите села и градове, от липсата на много млади, модерни, образовани хора в България? Увлечени в ежедневното оцеляване дали не пренебрегваме дългосрочния ефект от спадащата раждаемост, от емиграцията, от липсата на добре функционираща държава, в която неравенствата определят достъпа до качествено образование и здравеопазване? 

Какво да се направи, за да има положителен ефект върху демографската криза - това обсъждахме в петък по време на форума „Готови за бъдещето? Демографската картина - цената на неравенствата“. За него отново обединихме инициативите си всички евродепутати социалисти от България.

Необходимо е да се работи за осигуряване на качествени и достъпни публични услуги за всички, за добра инфраструктура, за ясли и детски градини, адекватно здравеопазване, политика на жилища за млади семейства, достъп до психологическа и педагогическа помощ, повече възможност за работа от разстояние, съкратено работно време.

Като леви хора, хуманисти ние сме длъжни да дадем възможност на всяка жена свободата да избере дали да бъде майка. Решението u да не зависи от страховете дали семейството ще може да отгледа без затруднения децата си.

Израстването на умно, здраво и модерно поколение се отразява и на пазара на труда, на икономиката на страната. Повече търсене, повече растеж, по-динамично общество. Тенденциите в демография влияят на баланса между социалната държава и икономиката, имат отношение и към пенсиите, които получават възрастните хора. Евентуалното положително развитие ще се усети едва след няколко години и то, ако вземем мерки незабавно.

Но какво да правим дотогава, за да променим бързо и директно демографската картина? Защо не успяваме да привлечем етнически българи, които по силата на историческото развитие и геополитическата ситуация се намират отвъд границите на България? По неофициални данни става дума за около 300 000 души, предимно в Украйна и Молдова.

Проучванията на експерти показват, че българското общество е готово да ги приеме - нека да не се бърка с нагласата към внос на работници от трети държави! В България в момента съществуват 167 напълно пусти населени места, а 592 са с един или двама жители.

От пет години в КНСБ има разработена пилотна програма с финансова обосновка. Представители на синдикатите са провели редица срещи с работодателски организации, със сдружението на общините, с кметове и институции.

Действащият Закон за българите, живеещи извън Република България, предвижда да се предоставя общинска или държавна земя за определено време, кредити при благоприятни условия, административни улеснения за етническите българи отвъд границите ни. Чл. 16 от него гласи: Българската държава създава условия на нуждаещите се българи, установяващи се на нейна територия, за предоставяне на безвъзмездно право на ползване на земи от държавния или общинския поземлен фонд за първите три години от датата на установяването им.

Няма официална статистика някой да се е възползвал. Защо? Правителството вече повече от 20 години дори не е приело правилник към закона, в който да са разписани конкретните детайли, правомощията на изпълнителната и на местната власт. Никога не е имало финансиране за такъв тип политика.

Дори и тези от българите зад граница, които учат в България, след завършване на образованието си заминават в други държави от ЕС като междувременно са получили българско гражданство.

Държавата не може да привлече българите от чужбина, защото не е подредено място за живеене. Корупция, която отблъсква инвестициите и отчайва населението. Кражби, които не позволяват да има хубави пътища, магистрали, добре заплатени лекари, достъпни здравни услуги. Неподходящи условия за отглеждане на деца. Работещи бедни, мизерно съществуващи пенсионери. Липса на сигурност, липса на перспектива. Затова трябва да обединим усилията си да преодолеем неравенствата.