Лекували я с кортикостероиди, често влизала в кожна клиника

Д-р Емилова завършва медицина през 1962 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. Повече от 48 000 пациенти са минали през клиниката и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

На 34 години тя е диагностицирана със склеродермия плаката. Болестта се проявява по кожата, но ако нахлуе вътре в организма, често медицината е безсилна. Младата жена се бори три години с нея преди да намери начин да я победи. Вижте нейната необикновена история.

Веси Стефанова е само на 34, с две малки деца, когато є поставят диагноза склеродермия плаката. При това рядко автоимунно заболяване кожата се покрива с червени петна, които се увеличават и уплътняват. Движенията на крайниците стават трудни, появява се болка. Белите дробове се втвърдяват, дишането спира.

Но Веси Стефанова е имала късмет да срещне лекар, който да я окуражи и да извърви пътя на изцелението с нея. С помощта на д-р Емилова и на своята собствена желязна воля и силна жажда за живот днес, на 61 години, тя е вече 24 години без симтоми, в ремисия. И изглежда по-добре, отколкото на 35! Днес тази храбра, умна и вдъхновяваща жена разказва историята на своята успешна борба с коварната болест:

“Всичко започна с едно малко червено петънце на лицето. Скоро то се уголеми, втвърди се, превърна в плака като восък. Появиха се още петна. Тогава си мислех, че болестта се е появила от нищото. Сега, когато имам друг поглед върху здравето, си мисля, че това автоимунно заболяване беше резултат от разбалансирането на целия организъм, което започна с гинекологични проблеми. Диагностицираха ме с туморно образувание в матката, то нарасна, стана с големината на портокал. Оказа се, слава Богу, ендометриоза. Покрай операцията ми вливаха постоянно антибиотици в болницата. Изгълтах и безброй лекарства. В резултат на това лечение имунната ми система се срина. Започнаха алергии, сенна хрема, кашлица, бронхити... Вече дори не помня целия списък от диагнози! Преживявах такъв срив на имунната система, с който дори един млад организъм не може да се справи.

И тогава забелязах първите червени петънца по кожата. Диагнозата беше склеродермия плаката. Тя обхващаше само кожата - за мой късмет, но можеше да се превърне в системна склеродермия и да засегне и вътрешните органи. Защото медицината е безсилна.

Лекуваха ме с кортикостероиди, често влизах в кожна клиника. В клиниката виждах такива тежки случаи, че престанах да се храня в общата столова. Купувах си банани и ябълки и така преживявах. Излизах от клиниката с подобрение и по съветите на лекарите се хранех обилно със “силна храна” - месо, мляко и производните им, за да дам сили на имунната система. И болестта отново се “събуждаше” и продължаваше да изяжда кожата ми. Инстинктът обаче ми подсказваше, че простата, сурова храна и плодовете са по-добри за болната кожа от “силната” храна. Имах достатъчно време да проверя тази своя теория - цели три години, в които често бях в кожна клиника. И започнах да търся своя начин.

Прочетох книгата на Лидия Ковачева и си направих среща с д-р Емилова, която имаше работа близо до Монтана, където живея. Тя беше абсолютно откровена с мен. Каза ми:“ Знам, че гладуването няма да ти навреди, ще укрепи организма ти, ще го изчисти от отровите, ще го балансира. Но не знам дали ще ти помогне да се излекуваш напълно, защото досега не съм имала такъв пациент. Мисля обаче, че си длъжна да опиташ.”

И аз хванах влака и отидох в нейния Център за лечение с плодове на морето, така се наричаше клиниката. Беше мразовитата зима на 1998 г. Бях само на 37 години. Тази година направих три пъти гладолечение по 20 дни и 10 захранване. Между тях - почивка от два месеца. Още първия път се почувствах чудесно. Изчезнаха плаките по лицето. А по време на втория курс почнаха да се “топят” плаките по ръцете, предмишниците и гърдите. Започнах да се изпълвам с оптимизъм, да вярвам, че мога да оздравея. Започнах да кроя планове за семейството си. А само преди година казах на мъжа ми как да се грижи за децата, когато си отида. Когато разказвам точно този момент от моята история пред пациентите на клиниката, винаги плача. Днес съм баба на четирима внуци.

От тогава, от 1998 г. аз не съм влизала в кожна клиника. Последното ми посещение беше консултация при един професор дерматолог, когото попитах дали с това заболяване мога да се излагам на слънце. Той нещо си пишеше, дори не ме погледна, само набързо каза: “Няма проблем.”

Вече 24 години правя по две 20 дневни гладувания годишно, и по 10 дни захранване към тях. Не броя дните, в които оставам на плодове и чай - те са много. От 24 години не съм хапнала нито една животинска храна. Отначало ми се приискваше, но вече изпитвам отвращение към месо и мляко.

Когато дойдох в клиниката, лицето ми беше като втасало тесто. Днес непрекъснато получавам комплименти за кожата си. Днес имам повече енергия и желание за живот, отколкото на 35. Забравих да спомена, че имам и глаукома. Но сигурно заради веганския хранителен режим тя е стопирана и не напредва, както предполагаха офталмолозите. Всяка година правя и пълни изследвания в клиниката. Няма следа от камъните в бъбреците, няма плаки по кръвоносните съдове, показателите ми са наистина перфектни. Днес не спирам да работя, да си отглеждам сама зеленчуците в къщата ни на село, да се движа. Мога да гладувам и на село, но идвам в клиниката,, защото енергията е друга, хората са прекрасни. Искам да слушам лекциите на д-р Емилова, които никога не са едни и същи, така се зареждам и винаги научавам нещо ново. Искам да се докосвам до тези изключителни хора, които работят в клиниката.

Пудинг с чия и малини

Продукти:
4 супени лъжици чия
1 чаша бадемово мляко
1 супена лъжица мед
ванилов екстракт
100 г малини
листа мента

Приготвяне:
В купа смесете чията, бадемовото мляко и ваниловия екстракт. Разбъркайте, покрийте с фолио и оставете в хладилника минимум за два часа, по-добре за цяла нощ. 
Когато чията се напои с млякото, разбъркайте. В чаши сложете на дъното малини, залейте с чията и украсете с останалите малини и свежи листенца мента.