Всеки човек с множествена склероза трябва да избере своя начин, който му помага

Д-р Емилова завършва медицина през 1962 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. Повече от 48 000 пациенти са минали през клиниката и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Животът е поднесъл на Дарина Шнайдер по много от всичко - и радост, и болка. С болките, болестите и страха се справя с помощта на своя висок дух, интелигентност и с метода на лечебното гладуване, с който се запознава още като студентка. 

Дарина е родена и живее в Бон, майка й е българка, баща й - германец. Не само говори прекрасен български с лек немски акцент, а и пише стихове на немски и на български език (вероятно някои от вас са попадали на стихосбирката й „Тайно чекмедже“, издателство „Елиас Канети“). Обича да посещава в България заради особената топлина, която винаги усеща тук. За първи път идва в клиниката преди 17 години като весела и безгрижна студентка. А преди десет години я диагностицират с множествена склероза. Днес Дарина е на 42, здрава е и няма кризи, причинени от болестта. Справя се по удивителен начин - с висок дух, с познанията за човешкото тяло и здраве, които има като помощник фармацевт, както и с практиката и философията на лечебното гладуване, която е приела от д-р Емилова. Разказва Дарина Шнайдер:

През 2005 г. дойдох за първи път в клиниката, за да придружа майка ми, която имаше здравословни проблеми и болки в кръста. Бях студентка, здрава и енергична, но направих гладуване от 20 дни, за да подкрепя майка си. Методът за очистване на тялото с омекотеното гладуване много ми допадна, още повече, че аз не съм много по месото и млечните. След това правих къси гладувания у дома и още два пъти с майка ми бяхме в клиниката. Мислех, че живея здравословен живот, че се храня здравословно. Но очевидно съм правила доста грешки в режима си. Може би е грешка и това, че се отдадох на своя „талант“ да се притеснявам винаги за всичко, да страдам от дреболии, да живея в стрес и напрежение. Сега си давам сметка колко е важно за здравето да поддържаш равновесие на духа, да не даваш на проблемите да те съборят.

Преди 12 години, когато бях на 30, започнаха странни симптоми. Не се чувствах добре, почнах да накуцвам с единия крак, често ходех до тоалетната. Изследванията показаха дисбаланс на хормоналната система. А диагнозата множествена склероза ми я поставиха случайно, след изследване с ядрено-магнитен резонанс. Няма да описвам шока. Всеки, който е минал по този път или има близък с множествена склероза, знае. Най-страшна е неизвестността. Бих казала - най-страшното е самият страх, как ще се развие болестта, колко бързо човек ще рухне и ще стигне до инвалидна количка.

Аз съм помощник фармацевт и вярвам и в лечението с лекарства. Започнах да правя специални инжекции, които се предписват за множествена склероза - и така две години.

Днес мога да кажа следното: всеки човек с множествена склероза трябва да избере своя начин, този, който му помага да бъде здрав. За някои това може да са лекарствата, за други - веганството и лечебното гладуване. За трети - комбинация от двете или други алтернативни методи.

Инжекциите бяха болезнени, даваха ми чувство за обреченост. Спрях ги по стечение на обстоятелствата, защото заминах за Хондурас - там живях без хладилник и климатик, а тези инжекции изискват това. Не ги започнах отново, защото забременях - те са противопоказни при бременност. Роди се детето ми, което е сега на 7, след още 2 години - второто, днес на 5. Режимът ми беше и е изцяло подчинен на майчинството. Изобщо не помня как съм се хранила, кога, не съм гледала себе си. Но винаги някъде дълбоко в мен е седяла представата за здравословното поведение и начин на живот, които попих в клиниката по време на трите си посещения и с лекциите на д-р Емилова.

Сега разговаряме след четвъртото 20-дневно гладуване и 10-дневно захранване в клиниката. Установих, че от както се родиха децата, не съм правила лечебно гладуване по правилата, както се прави тук в клиниката. Тук има съвсем различна атмосфера, съвсем различна мотивация, общият дух сякаш те взема на крилете си и ти си способен на чудеса, които във всекидневието сам не можеш да постигнеш. Имам сили да се боря, имам усещането, че съм здрав човек, а не болен, това е много важно! Лекарите в клиниката подкрепят това усещане с всички свои действия и съвети. В Германия правя редовно изследвания и те показват, че болестта не се развива. Нямам кризи, нямам страх от бъдещето. Знам как да държа множествената склероза под контрол - с режима на веганско хранене, с лечебни гладувания, с движение, с оптимизъм. Огромна роля в живота ми изигра една жена, за която д-р Емилова ми разказа, когато споделих с нея диагнозата си - Керанка Костова.

Д-р Емилова разказа и пред пациентите на сутрешната лекция за нейната борба с множествената склероза - как е дошла в клиниката, подпирайки се на патерици, с много лоша прогноза и как от 17 години е веган, че е имала и периоди на суровоядство, как е правила по три пъти в годината 20-дневни гладувания, както и по-къси. Историята на Керанка много ме вдъхнови. Вярвам, също като нея, че човек сам е отговорен за здравето си. Ако иска да е здрав, има много неща, които може да направи за себе си. Лечебното гладуване е едно от тях - може би основното. Важно е човек да има психика на здрав, а не на болен. Да се чувства добре в кожата си. Да търси равновесието на душата си.

Пълнени веган патладжани

Срежете по дължина два-три патладжана, леко ги посолете и ги оставете да се изцедят, ако има нужда. След това ги запечете леко на фурна. Когато отгоре могат да се смачкат лесно с вилица, направете бразди в тях и сложете плънката, която може да включва различни зеленчуци, например ситно накълцана глава лук, накълцана тиквичка, две стрити скилидки чесън, ситно накълцана червена чушка…

Поръсете с кус кус или малко булгур, сложете зехтин и подправки - самалдала, сминдух или чубрица, черен пипер, индийско орех.
Когато са готови и изключите фурната, добавете малки чери доматчета срязани наполовина, пресен босилек и трохи от сухар. Може да добавите веган сирене.