С онова, което човешкият организъм изпуска отзад

Ако българският народ се напъне задружно, с 12 газопускания в денонощието ще напълни един от танкерите на Крил Петков

„Как да преборим газовата криза?“, попитаха оня ден в една авторитетна телевизия един уважават енергиен експерт. „Кризисният щаб да събира по улиците пръднята на населението“, предложи той. Специалистът не използва евфемизъм, изстреля в ефира точната дума „пръдня“. И улучи в десетката!

Между 8 и 12 газопускания в денонощието прави нормалният организъм, сочи изследване на Университетската клиника в Далас. „Това са субстанции - обяснява д-р Мей Хопкинс, - съставени главно от нитроген плюс метан и хидроген. Образуват се от бактерии като отпадъчен продукт, който трябва да бъде изхвърлен на момента. Всяко задържане е вредно, защото се превръщат в токсини“, предупреждава докторката.

Българинът обаче се стиска. Ние сме последните обитатели на планетата, за които пръцкането е срамен акт.

Цивилизованите народи отдавна са се освободили от този предразсъдък, пърдят на воля.

Най-разкрепостени са американците

Още Бенджамин Франклин, бащата на тамошната демокрация, се обявява за свобода в изразяването на задните части. Той има сериозни разработки по въпроса, актуални и днес. Ето една от неговите директиви:

„Да намерим такива благотворни вещества, които да смесваме с всекидневната си храна или подправки, за да направят природното изпускане на въздух от тялото не само безобидно, но и приятно като парфюм.“

Идеите на Франклин са събрани в патриотичния сборник „Пърди гордо“. Водещо заглавие на тематична поредица, която проследява явлението от древността до наши дни. Осмисля го във физиологичен и социален план, внушава безапелационно газоотделяне.

В момента на книжния пазар в САЩ бестселър е монографията на д-р Бенджамин Барт „История на пърденето“. До нея по лавиците са „Основна книга на пръднята“, „Малка книга на пръднята“ и „Кой се изряза. Културна история на пръднята“.

С подобна литература под ръка американският народ се освобождава навсякъде. Салюти се чуват в обществения транспорт, на работното място, в киното и театъра. Никой не се смее и никой не се подиграва. Прието е при по-звучно изпълнение околните да изръкопляскат.

Великите пръдльовци

Пръднята присъства в творчеството на класици като Джефри Чосър, Уилям Шекспир и Джеймс Джойс. В мемоарната литература миришат имената на Адолф Хитлер и Шарл дьо Гол. При фюрера екстраординарното пърдене се свързва с пристрастяване към фасула. Дьо Гол оправдава своето с гозбите от дреболии и карантия, характерни за френската кухня. Доказано е, че генерират феноменални газове.

По тази причина най-големият пръдльо в човешката история е тъкмо французин. Жозеф Пюжол (1857-1945) тренира задника си да счупи границите на аналните възможности. С артистичен псевдоним Пръдльото той гастролира в парижкия „Мюзик Хол“ и „Мулен Руж“. Репертоарът му включва гасене на свещ от разстояние, 21 топовни гърмежа и импресия на тема земетресението в Сан Франциско през 1906 г. Безспорен връх обаче е изпълнението на Марсилезата през задника.

Пръдльото става толкова популярен, че засенчва Сара Бернар. Той е най-високо платеният изпълнител по онова време. На спектаклите му ръкопляскат белгийският крал Леополд II, уелският принц Едуард и Зигмунд Фройд.

След смъртта на Пюжол Сорбоната иска да откупи тялото, за да го изследва, но семейството му отказва.
Къде сме ние?

Найден Геров първи отхвърля предразсъдъците около пръднята. В своя „Речник на българския език“ с възрожденски ентусиазъм събира, систематизира и тълкува това лексикално богатство. Геров дефинира думата като „яката изпущам, изкарвам вятър из червата си“. Илюстрира своите наблюдения с шедьоври на народния поетически гений:

„Като пръдне попът, народът се насира“. „Пръднала Кера в Елхово, та се чуло в Габрово“. „Момата повече да е пръдлива, а по-малко сборлива“. „Пръдна булката, свърши се сватбата“. „Пикня без пръдня, сватба без гъдулка“. „Не дири магаре на пърдеж, а на вървеж“. „Кон пърди, вятър вее“. „Рекоха му да пръдне, той се насра“. „Изниза се като пръдня из гащи“.

По правило пръдльовците у нас са подложени на подигравки и унижения. В „Под игото“ Рачко Пръдлето е отрицателен герой, по едно време дори го набеждават за шпионин. „То беше дребно човече, българин, с тъпоумна уплашена физиономия“, портретува го Иван Вазов.

Времето на Рачко Пръдлето и Рада Госпожина отдавна е отминало. Днес сме част от европейското семейство и сме длъжни да се държим като граждани на Европа, а защо не и на света. Няма кой да ни образова, ако сами не го сторим. Интернет прелива от полезна информация, с няколко кликвания можеш да научиш всичко. Има въпроси, които висят със страшна сила.

„Мъжката пръдня мирише ли по-лошо от женската?“, пита любопитен в един форум. „На базата на моя опит мисля, че не“, отговаря събеседник и се аргументира: „Научни студии сочат, че женската пръдня има по-голяма концентрация на миризливи газове от мъжката, но мъжката пък е с по-голям обем. Двата фактора се балансират (еднакъв брой зловонни молекули), така че миризмата е почти еднаква.“

Дотук с майтапите

Истината е, че отзад отделяме гориво. Флатуленцията, както научно наричат пръднята, съдържа метан. Той е основната съставка и на природния газ - до 98 процента. Ако българският народ се напъне задружно, с 12 газопускания в денонощието ще напълни един от танкерите на Крил Петков. Които шетат из океана като Летящият холандец.

Самият Петков пърдя в общественото пространство половин година. Нямаше кризисен щаб да му събира газоотделянето. С него щяхме да сме на топло идващата зима.