Вместо да подписваме рамкови договори, да сменим системата

Националният рамков договор, регламентиращ правилата и цените, по които здравната каса (НЗОК) ще плаща медицинските услуги през тази година, беше подписан преди ден след няколко седмици игра на нерви. В последния възможен ден за подписване проблемът бе поет от премира Борисов и така се стигна до щастливата развръзка. Нека да видим какви са положителните и какви са отрицателните страни на това събитие.

Първата и най-важна положителна страна е, че този договор се подписа. Иначе трябваше да боксуваме и да караме по миналогодишния. Който във всички случаи е по-неблагоприятен от сегашния. Втората страна със знак плюс е, че са увеличени парите за някои от недофинансираните пътеки и това до голяма степен се отнася до пътеките в педиатрията. Защото децата са най-важното нещо в живота и здравеопазването. Дано това да е в някакъв приемлив размер, а не с няколко лева. И трето, добре е, че са увеличени парите и за болести от така наречените редки заболявания. Макар че всеки човек е един свят, наистина има редки заболявания, които осакатяват, а други водят до фатален край. Много добре е, че са увеличени макар и недостатъчно за специализираната доболнична помощ.

Оттук нататък обаче започва това, което не ми харесва. Все още доболничната помощ е значително ощетена в сравнения с болничната. Казвам това, макар самият да работя в болница и би трябвало да дърпам чергата за болничната помощ. Само че колкото повече искате един народ да е здрав, толкова повече трябва да засилваме доболничната помощ. И то с добри лекари, с добра апаратура и организация на целия процес. Иначе все повече хора ще влизат в болниците, било по показания или фалшиви показания поради липса на възможност това да стане в доболничната. Какво имам предвид. Ще цитирам уважавания от мен проф. Камен Плочев – директора на НЗОК, който каза, че „и на мен ако ми се наложи да си направя няколко изследвания, за което ще ме разкарват цял месец с направления – ако ги има, постъпвам в болницата и за три дни всичко става“.

Да видим до какво води това? Първо, до загуба на работни дни за въпросния човек, който постъпва в болницата, а оттук и до „нежно“ източване на здравната каса. Да, не брутално, а нежно. Защото макар че всичко това би могло да се извърши в доболничната помощ, това се прави в болничната. Където там пък има разходи за ток, за вода, за храна, за формално предписване на лекарства и т.н. Ето и пример: една гастроскопия, която в доболничната помощ се извършва за 15-20 минути и струва около 60 лева, ако легна по клинична пътека в болницата, за същото ще трябват 600 лева – тоест 10 пъти повече. На мен, като пациент, това ми е правено 4 пъти и веднага съм отивал в кабинета си на работа. Защо ще трябва да се търкалям в леглото три дни за това? И не е ли това официално източване на касата? За което не ние лекарите сме виновни, а системата. Ето тези неща не ги виждам официално коригирани засега. Самите клинични пътеки за мен са едно недоразумение и то в корена си, защото лишават лекаря с две основни неща в медицинското си образование. А именно: първото – т.нар. патофизиологичен подход, т.е. причина-следствие. В много случаи по клиничните пътеки лекуваме следствието.

Например, при нас в кардиологията сърдечната недостатъчност е вторично заболяване. Ние приемаме пациента по сърдечна недостатъчност като водещо заболяване, а не като вторично. Някой ще каже: „голяма работа, формално“. Не е формално, а и пътеката е три дни. Не можеш нищо да направиш за три дни при истинска реална сърдечна недостатъчност. Най-много да я диагностицираш и да започнеш лечението. Т.е. клиничните пътеки, които са недофинансирани, не са достатъчни по дни. А това е от изключително значение, защото недолекуваният болен е най-скъпият болен.

Освен че това е нехуманно отношение към пациента, но от чисто финансова гледна точка той става все по-скъп и по-скъп. А когато го изпишем, за да спазим пътеката, защото на четвъртия ден болницата ще трябва да плаща, той си отива вкъщи, но... нещата не са добре. И той отново след най-много един месец – колкото е срока при спешност, който пък винаги можем да измислим и по-рано, той постъпва отново.

Ето само няколко числа, за истинността на които гарантирам. Като общ бюджет на НЗОК за разходи в доболничната помощ (джипита и доболнични специалисти) разходите са около 12%. Лекарставата са 32%, а за болнична помощ са предвидени 50% - т.е. 3,5 пъти повече от доболничната. Да видим как е в Европа средно: за лекарства – 17%, за болнична помощ 30%, а за извънболнична – 35%. Това е страшната истина и така до никъде няма да стигнем.

В целия свят здравеопазването се оценява по два критерия – смъртност и брой на хоспитализациите. Нито смъртността в България е намаляла в резултат на тази „удивително гениална система“, на която сме подложени и като граждани, и като лекари и сестри, нито хосхитализациите са намалели. А доколкото знам, тази година те ще са два милиона. За какво говорим тогава? Така че вместо да се подписват рамкови договори е по-добре да се смени системата. До корен. За да има ефект. Иначе всичко е мъгла.

Кърпеж и нищо повече

Премиерът е прав, когато настояваше за подписване на рамковия договор с касата. И ако се беше запънала цялата работа, това можеше да доведе до негатив за правителството. Само че ако иска нещата да се променят, Борисов трябва да събере хора, които наистина разбират от тези неща и те да се пипнат дълбоко. Рамковите договори са просто един кърпеж, от който резултатът е – източване на все повече и повече пари. Без нищо да помръдва по отношение на здравословното състояние на нашия народ. Нито смъртността намалява, нито хоспитализациите намаляват. И това са критерии не на Младен Григоров, а на световната здравна организация.