Какво друго научихме за него през последните 10 години? А съществувал ли е той?

23 април се счита за рождения ден на Уилям Шекспир. Но дали това е така, е неизвестно, защото знаем само със сигурност, че на 26 април 1564 г. човек с това име е кръстен в една от църквите на град Стратфорд на Ейвън. Също така се смята, че Шекспир умира на 23 април 1616 година. В продължение на 400 години личността на Шекспир, неговият живот, образование, авторството върху  текстовете продължават да предизвикват въпроси. Наистина ли е имало такъв човек? И ако е така, наистина ли е написал 37 пиеси и 154 приписани на него сонети? Има ли някаква измама? Това, не е ли псевдоним на кралица Елизабет I? Или на Франсис Бейкън? Може ли синът на един неграмотен търговец на ръкавици толкова добре да е запознат с историята, ботаниката, политиката и другите неща? За поредната годишнина от рождението и смъртта на великият писател Уляна Волохова ни разказва какво още научихме за Шекспир през последните 10 години.

1. Шекспир е пушил трева.
Така смята палеоантропологът Франсис Текери от университета Уитуотърсранд в Йоханесбург. Той проучи 24 лули, намерени от археолозите в Стратфорд на Ейвън, където е живял Шекспир, и в осем от тях той откри вещества, подобни по структурата си на канабиса, а в две от тях на перуански кокаин. Текери смята, че съвременниците на Шекспир неведнъж са пушили трева в неговия роден град и е много вероятно и той самият също да е пушил, например като творчески стимулатор. Доказателство за това, според Текери, може да се намери в Сонет 76, в реда „keep invention in a noted weed”, който според шекспироведите означава че искал да запази своето „imagination is wearing the same old verbal clothes” (да запази своето въображението в  същите стари словесни дрехи).

2. Шекспир е бил бисексуален
За това се говори отдавна, но сега професорите шекспироведи Стенли Уелс и д-р Пол Едмъндсън са анализирали езика на 154 сонета и 28 любовни стихотворения от Шекспировите пиеси в порядъка, в който се смята, че са написани и уверено декларираха, че те са вдъхновени от връзката на автора както с мъже, така и с жени. Основният мъжки образ в сонетите е (красив младеж - Fair Youth) и основния женски образ е (смуглата дама - Dark Lady), но според учените това не са двама конкретни хора, а колективен образ на различните любовници от двата пола на Шекспир, с които той е имал връзки през целия си живот.

3. Шекспир е бил жена
Д-р Джон Хъдсън смята, че Уилям Шекспир е псевдонимът на Емилия Басано. През 1611 г. тя става първата жена в Англия, която публикува своята стихосбирка (''Слава на Господа, Царя на юдеите”), а преди това, според Хъдсън, тя пишела под името Шекспир. Той прави това заключение, сравнявайки текстовете, приписвани на Шекспир, и тези на Басано. Той установи, че техният стил, лексика, метричност и изображения са до голяма степен еднакви. В същото време той е сигурен, че не става дума за силното влияние на Шекспир върху Басано и че последната е притежавала достатъчно талант и ерудиция, за да съчинява текстовете, приписвани на барда.

4. Шекспир е бил спекулант
Преподавателката по средновековна и ренесансова литература от университета в Абъристуит успя да изясни това. Тя откри съдебните записки в британските архиви, които показват, че Уилям Шекспир е бил глобен за натрупването на зърно, малц и ечемик и тяхната препродажба на завишени цени по време на глада през 1589 година. Той беше корав бизнесмен: и онези, които вземаха зърното от него, но не можеха да плащат, той ги преследваше и заплашваше. Оказа се също, че Шекспир се е занимавал и с лихварство, и редовно не е плащал своите данъци и за малко не е попаднал в затвора заради това.

5. Шекспир спира да пише заради сифилиса.
Джон Рос, доцент в Медицинската школа на Харвард, намери доказателства за това в текстовете на Шекспир. В някои от своите сонети Шекспир умело описва болестта, която причинява обриви, болки в костите и язви и е свързана с „пороците, похотта и разврата“. Сонет 154 съдържа редовете „... отидох да се изкъпя в този ручей, / За да се излекувам от любовта си към моя приятел / но Любовта затопли водата - но е вода / Любовта никога не се охлажда” и това може да се счита за описание на един от често срещаните методи за лечението на сифилиса с горещи вани. Ръката на Шекспир трепери докато се подписва, и е факт, че на всички портрети той е изобразен като оплешивяващ, и е факт, че към края на своя живот, той спира да пише, и Рос свързва всичко това с лечението на сифилиса с арсен и живак, които отравят тялото и водят до тежки неврологични и психични последствия. Между другото, прочутото проклятие, произнесено от смъртно ранения Меркуцио, „Чума за двете ваши къщи“ се появява за първи път едва във второто издание на трагедията „Ромео и Жулиета“, а в първото звучеше съвсем различно. Вместо «plague» („чума“) там стоеше думата „шарка“, която в онези времена означаваше и едра шарка и сифилис.

6. Шекспир е живеел в престижен квартал.
До тези заключения е стигнал Джефри Марш, историк на театъра към Музея на Виктория и Албърт. След като анализира дълговите полици и показанията на Шекспир, оставени в съдилища, разположени в близост до катедралата "Света Елена" (това че Шекспир е живеел в близост до нея, на историците е било известно отдавна), Марш изчисли, че Шекспир е наел къща с изглед към катедралата в доста престижен район. Негови съседи са били държавници, богати търговци, известни музиканти и лекари. Всички те, според Марш, биха могли да бъдат най-ценните източници за различната информация за нуждите на Шекспир. Например, той би могъл да научи за Италия за „Венецианския търговец“ от своя съсед д-р Джордън, който е учил там и би могъл, пак според Марш, да вдъхнови барда да покаже образа на вещиците в ''Макбет'', тъй като лекарят е участвал в процеса срещу жени, обвинени в магьосничество.

7. Шекспир е посвещавал своите сонети на проститутка.
Това е установено от д-р Дънкан Солкелд от Университета в Чичестър,
благодарение на дневника на Филип Хенслоу, собственик на театър „Роза“, и основен конкурент на театъра „Глобус“. Покрай театъра, Хенслоу е притежавал и къща в района на Клеркенуел, в който лондонската проститутка Луси Негро е държала своя публичен дом, и както следва от дневника, тя е била много известна жена в театралните среди на Лондон. Солкелд установява, че Шекспир често е посещавал района и стига до заключението, че смуглата дама, към която Шекспир се обръща в 127 от своите сонети и която той нарича „моята зла жена“ и „зъл ангел“, е проститутката Луси Негро.

8. Шекспир е следил за научните открития.
Професорът от Колумбийския университет Джеймс Шапиро намери доказателства за това в пиесата „Троил и Кресида“ в монолога на Одисей. Царят на Итака разказва в него за реда на нещата в света и като паралел на социалната структура на обществото той дава за пример движението на небесните тела около слънцето, седнало на своя трон. Шапиро вярва, че бардът е бил наясно с революцията на Коперник в науката, която се появява само половин век преди написването на пиесата и установила хелиоцентричния модел на света. Шапиро намери следи и от други астрономически открития в пиесата „Цимбелин“. Във финала й Юпитер се появява на сцената, заобиколен от четири призрака - само шест месеца преди Шекспир да напише пиесата, Галилей вече е публикувал своята статия за откриването на четирите луни на Юпитер.

9. Бюстът над гроба на Шекспир е единственият му портрет за целия му живот.
Учените спорят за това на кой от портретите на Шекспир може да се вярва в продължение на много години, но в последно време те се съгласиха, че всички те са рисувани след смъртта на Шекспир. Но в скорошно проучване професорът от университета в Джорджтаун Лина Коуен Орлин доказа, че бюстът над гроба на Шекспир в църквата "Света Троица" в Стратфорд на Ейвън все пак е образа на Шекспир, направен докато е жив. Орлин смята, че бюстът е направен от скулптора Никълъс Джонсън. Година преди смъртта на барда Джонсън идва в Стратфорд, за да направи надгробния камък за приятеля на Шекспир Джон Комб, и би могъл да е получил поръчка и от барда. В допълнение, само датата на раждане на Шекспир е била изсечена на паметника от самия артист - т.е. към момента на завършване на работата клиентът все още е бил жив.

10. В гроба на Шекспир няма череп.
За първи път археологическите изследвания на гроба на Шекспир бяха извършени през 2016 г., но той не беше отворен, а сканиран със специален радар, който предава вълни през почвата и камъка. Невъзможно беше да се отвори гроба по традиционния начин, защото върху надгробния камък е гравиран епитаф, ясно показващ последната воля на погребания: „Добри човече, за Бога, страни от това да копаеш тази пръст. Блажен да бъде този, който пощади тези камъни, и проклет да бъде този, който премести костите ми”.
Според констатациите, гробът съдържа скелета на Уилям Шекспир, но няма индикации, че черепът му е там. Устройството също показа, че в гроба няма метални предмети, което означава, че бардът не е бил погребан в ковчег, а е бил увит в саван.

 (Превод за „Труд” – Павел Павлов)