Предозирането с В12 може да доведе до кръвни съсиреци, с D и E – до инфаркт и инсулт

След 65-70 г. се старайте кръвното ви да е под 140/80

В края на 40-те години на миналия век успешната борба с епидемиите и въвеждането на антибиотици позволиха рязко да се намали смъртността от инфекциозни заболявания. Тогава водеща причина за смъртта на хората по света станаха сърдечно-съдовите заболявания, от които всяка година умират десетки милиони души.

До този момент няма доказателства, че при добре хранещ се човек без дефицит на витамини или минерали „подпомагането“ на сърцето с добавки може да подобри сърдечната структура или функция или да предпази от болести, признават кардиолози. Напротив, постъпването в организма на излишни витамини може дори да увеличи сърдечно-съдовите рискове. Например, предозирането на витамин B12 може да допринесе за образуване на кръвни съсиреци, а излишъкът от витамини D и E - да увеличи риска от усложнения на атеросклерозата, тоест инфаркт и инсулт.

Голяма и разнообразна е гамата от така наречените „метаболитни агенти” и „кардиопротектори” – лекарства, които трябва да предпазват сърцето от неблагоприятни външни въздействия – оксидативен стрес и исхемия, да поддържат целостта на клетъчните мембрани, да нормализират функционирането на йонните канали… Всички тези лекарства имат едно общо свойство - те работят чудесно на теория, но в реалната практика ефективността им не е потвърдена от изследвания.

Ако някои средства за укрепване на сърцето – „кардиопротектори“, като омега-3 полиненаситени мастни киселини, имат доказани ползи, когато се използват стриктно според предписанието на лекар при специално подбрани пациенти, то широкото използване на мастни киселини за превенция в най-добрия случай няма да има ефект, а в най-лошия може да увеличи риска от определени нарушения на сърдечния ритъм.

Важно е да се укрепи сърцето в напреднала възраст. Особено необходимо е да се следи кръвното налягане. При повечето пациенти с високо кръвно на възраст под 65-70 години целта на лечението на хипертонията е да се постигне систолично (горно) кръвно налягане от 120-130 mm Hg. На възраст над 65-70 години е достатъчно то да се намали до ниво под 140 mmHg, но при добра поносимост е възможно и по-ниско. За диастолното (долно) налягане целта е да се постигне ниво под 80 mmHg във всяка възраст.