Бизнесменът не е за съжаление, но е попаднал в затвора като всеки друг

На 29 март следственият Николай Банев публикува във фейсбук свое писмо до началника на Следствения арест, където той лежи с жена си Евгения Банева.

В писмото Николай Банев се оплаква от условията в килията, където е затворен: липса на свеж въздух, поради трудно отваряеми и облепени с фолио прозорци; мръсотия между прозорците и вътрешните решетки; ръждиви и изпочупени рамки на леглата; падаща и мръсна мазилка по стените и тавана; открита турска тоалетна; така нареченото място за разходка на открито, представляващо ужасно и тясно каре, покрито с поликарбонат, който спира слънчевите лъчи; лавка, която отваря един път седмично и не предлага свежи плодове и зеленчуци; телефонни разговори само 3-4 минути в реално време...

В писмото си Банев пита началника защо не е разрешил, както е предложил - да закупи със свои средства боя за килиите и други пособия, а арестантите да ги боядисат със собствен доброволен труд? Защо му е отказано наистина? Оплака се и съпругата му Евгения Банева, която заяви, че условията в ареста на „Г. М. Димитров“ са потресаващи. А по думите й няколко пъти е била подлагана „на пълен тараш в стил Рамбо“.

Оплакването на Николай Банев напомня едно подобно оплакване - на Десислава Иванчева, кметица на столичен район „Младост“ и нейната заместничка  Биляна Петрова, които лежаха седем месеца в ареста и се жалваха от същите тези условия. Тогава посочих, че е напълно възможно двете жени да са виновни в престъпленията, в които ги обвиняват, но към тях не може да се прилага нехуманно отношение, в частност държането им в нехигиенична и неремонтирана килия с неотваряем прозорец.

Не съм фен на Николай Банев. За неговите безобразия неотдавна публикувах обширна статия в „Труд“. През 1998 г. той приватизира един от трите най-големи химически комбината в България - „Полимери Девня“, след което започва ударно фалиране на предприятието. Не се изплаща дивидент на акционерите, трупат се дългове и фалитът на „Полимери“ става неизбежен. Затова смятам, че той отдавна трябваше да бъде разследван за пораженията, които нанесе на тези и други приватизирани от него предприятия. Не се нареждам обаче сред всички онези, които ще кажат, че няма защо да бъде съжаляван, че така му се пада. Да, Банев не е за съжаление. Наистина така му се пада: да се сгромоляса от пиедестала, на който се беше настанил като велможа със съпругата си, с богатство натрупано от приватизационни сделки, изхвърлили на улицата хиляди хора от предприятията, на които беше сложил ръка (макар че не е луд този който изяжда баницата, а този, които му я дава, но кой и дали ще ги разследва някога?). Каквито и обвинения да са му отправени, които тепърва ще се доказват в съда, лицето Николай Банев е личност, попаднала в ареста като всяка друга, и на него и съпругата му трябва да се осигуряват нормални, а не ограничаващи елементарните човешки права условия за пребиваване в отреденото помещение. Защото това е въпрос на принципи. И защото задържането под стража е само временна мярка за неотклонение в досъдебното производство. И който и да е задържан, може да се окаже невинен.

Прави впечатление и друго. Банев и съпругата му са държани вече почти четири месеца в ареста. Кое налага да се държи например толкова дълго и Евгения Банева, все пак тя е майка на деца, за която е известно, че ролята й в аферите на Банев е второстепенна? Не казвам, че тя е симпатична личност - нито е неволен, нито е невинен съучастник в аферите на съпруга си, както се изкарва. Тя дори опита да се кандидатира за евродепутат, за да избегне ареста. Наистина глупав, но и циничен ход, подобен на опита на самия Банев да се кандидатира за президент.

Знае се, че главното обвинение срещу Банев е за това, че е изпрал 1 млрд. лева и за източване на 4 предприятия - „Елма Троян“ , „Полимери“, Топлофикация- Казанлък, Химически завод „Панайот Волов“. Но доказването на обвинения не зависи от един или друг свидетел, който Банев би могъл да заплаши, ако е извън ареста. Те са документирани и доказуеми.

Обвинението твърди още, че Банев, разполагайки с финансов ресурс, може да забегне в чужбина, затова трябва да бъде държан в ареста, очевидно до вкарването му в затвора, ако бъде осъден. Но ако е така защо соченият за крупен наркотрафикант Евелин Банев-Брендо, с присъда в Италия, се разхождаше на свобода до произнасянето на присъдата у нас, въпреки че на всеки беше ясно, че той ще изчезне. Веднага щом усети, че вероятно ще го осъден на затвор. Както се случи и с братя Галеви.

Възниква и друг въпрос - защо точно сега срещу Банев са повдигнати обвинения? Та той е крупен бизнесмен, който през 2011 г. бе в състава на правителствена делегация на посещение в Катар.

А другите приватизатори - кога?

Добре е, че държавата реши да разследва един облагодетелстван от някои бивши управници приватизатор, свързан със съсипването и фалита на няколко предприятия, между които крупният девненски „Полимери“. Но ако трябва да се върнем в миналото, кога ще се разследват и други подобни зулуми? Като например приватизацията и фалита на авиокомпания „Балкан“, на „Химко“-Враца, на „Агробиохим“, „Видахим“, „Плама“, „Балканкар“, „Океански риболов“ и на ред други. Това са също важни въпроси, които вълнуват обществеността, и на които някой трябва да отговори.